Световен проект с участието на ИЗК „Марица“ ще създаде колекция с най-ценни образци от сем. Картофови

Учените ще подберат картофи, домати, пипери и патладжани с най-уникални и ценни качества, за да бъдат съхранени и да послужат за по-нататъшна селекция

Ново участие на Института по зеленчукови култури (ИЗК)„Марица“ в Пловдив в разработка, финансирана от европейската програма на иновации „Хоризонт 2020“, включва България в изключително важен за света проект. Учени от четири континента ще създадат представителна колекция с най-ценните образци на зеленчуци от семейство Картофови (Solanaceae) – картофи, пипери, домати и патладжани. Взети заедно те съставят 66% от зеленчукопроизводството в Европа, като картофите са основна храна за над 800 милиона население в световен мащаб. Teзи четири култури от семейство Картофови произхождат от Южна Америка (домати и картофи), Централна Америка (пипер), Африка и Югоизточна Азия (патладжан). Пренасянето им в Европа в далечни времена значително е стеснило тяхното генетично разнообразие, правейки ги по-чувствителни към промените в климата и появата на нови болести и неприятели. „Великият картофен глад” в Ирландия през 19 век, причинен от появата на маната по картофите (Phytophthora infestansе), е трагичен пример за възможните последици от появата на нов патоген.

Проектът, известен като G2P-SOL,  ще се изпълнява от глобален изследователски консорциум за съхранение и възраждане на генетичните ресурси от семейство Картофови. Той е на стойност € 6.9 милиона и е фокусиран върху каталогизиране и характеризиране на генетичните ресурси от картофи, домати, пипер и патладжан в световен мащаб.

G2P-SOL обединява 19 пълноправни и 20 асоциирани партньори.

Надявам се образци от селекцията на ИЗК да бъдат включени в представителната колекция

Българският координатор доц. Димитрина Костова и екипът й ще участват разработката по „Хоризонт 2020“ заедно с партньори от четири континента

Доц. Димитрина Костова, координатор на проекта за България и ръководител на лабораторията по имунитет на Вирусни болести в Института по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ пред АгроПловдив

Доц. Костова, каква е целта на глобалния проект, в който участвате?

Проектът се фокусира върху четирите вида представители на семейство Solanaceae – картофи, домати, пипер и патладжан. Те са познати в целия свят и са основна храна за населението.  Целта е със съвместни усилия – наши и на партньори от четири континента, да бъдат редуцирани дублетните форми във всички световни  колекции и да се подберат най-значимите, които имат ценни и уникални стопански качества. Работата ни ще е да извършим фенотипиране и генотипиране на тези образци. Фенотипирането ще се извърши на няколко места, включително и в България, в нашия Институт.

Какъв ще е изходния материал, с който ще участва ИЗК?

Най-напред ние ще изолираме ДНК от нашите образци и ще изпратим материала в института James Hutton в Шотландия. Въз основа на това ДНК дублетните ф орми ще бъдат редуцирани. Определени образци от нашата селекция се надяваме да участват в тази представителна колекция. След това 4-5 института , включително и нашия, ще получат семена от тази представителна колекция от пипер, домати, картофи (без патладжан, защото в института не работим с него). Те ще бъдат отгледани на полето като полски опит. Ще бъдат характеризирани и фенотипирани. Само определени образци ще участват в селекцията. Пакетът за селекция е разделен на две части. Така наречената first wave of breeding, тоест първата вълна на селекция, ще обхване материали, които имат вече доказани ценни качества с гени, които ги контролират. Те ще бъдат обект на общо характеризиране и ще продължат да бъдат използвани в селекционния процес. Втората вълна на селекция ще включи вече нови образци с доказани ценни качества. Това са единични уникални образци, които ще участват във втората вълна.

Втората вълна продължение ли е на първата?

Всеки от институтите участници в проекта се предполага, че има някакви селекционни материали с доказани ценни качества и характеризиран генетичен контрол. Този материал няма да бъде подложен на генотипиране и фенотипиране. За него селекционният процес ще продължи. Начинът по който ще продължи селекционният процес зависи от ръководителя на пакета. Това ще се дискутира. Докато във втората вълна, ценни образци, вече доказани от тази „core“ колекция ще участват. Те ще стартират в един нов селекционен процес.

В края на проекта с какво ще разполагате?

Крайната цел на проекта е да се създаде виртуална платформа, в която всички тези образци ще бъдат подробно описани и характеризирани. Тази виртуална платформа ще бъде отворена към евентуалните потребители. А това са селекционни фирми, институти, които се интересуват от определени образци с определени качества. Те ще могат да получат семена, които ще бъдат изходен материал.

Кога започна и кога ще завърши работата на международния консорциум?

Тя стартира в началото на март 2016 г. и ще продължи до февруари 2021 г. Или общо ще обхване пет години.

Как в ИЗК се подготвихте за участие в проекта? Как ви разпознаха като партньор?

Най-напред в продължение на половин година подготвихме нашата част от проекта в основни линии като цел, значимост и т.н. Представихме я пред ръководителя на G2P-SOL  Джовани Джулиано от ENEA (Agenzia Nazionale Per Le Nuove Tecnologie). След това вече бяхме допуснати за кандидатстване за втория етап. Тогава написахме задълбочен, разширен проект с работни пакети и т.н. Конкуренцията беше много висока. Получихме препоръка от колега от Холандия, с когото имахме два  общи успешни проекта по шеста рамкова програма на ЕС.

Любопитно е има ли англичани в проекта и как ще се развият нещата след Brexit?

Англичаните масово са координатори на проекти, с вързани с науката. Какво ще се случи, засега никой не знае.  Те участват масово в проекти, свързани с по-изостаналите райони на Великобритания. За там са предоставени много пари. И ние се питаме какво ще се случи с всички тези научни проекти с британско участие.