Ял съм чесън, извинете
Нашето село е болно, нищо, че Financial Times хвали зърнопроизводството ни
Георги Петров
Тези дни небезизвестният Financial Times написа, че селскостопанският сектор в България се развива в положителна посока. Експортно ориентираната агроиндустрия в страната се оказа правилният път, твърди маститата медия. И аргументира твърденията си: „ Аграрната промишленост на страната се фокусира върху зърнопроизводството, особено в Добруджа, която е житницата на Европа от хиляди години.
България изнася около 2.5 милиона тона жито годишно,
което не е е никак зле за малка държава. Земеделието генерира продукция за 3.64 милиарда лева или около 5.6 процента от БВП на страната през 2011 година.”
Как да не му вярваш на най-сериозния световен бизнес и финансов ежедневник, издаван в Лондон в повече от половинмилионен тираж?! Да, ама пък с очите си виждаш, че българският селянин живее повече от мизерно в погиващите български села, а не между розовите страници на упоменавания вестник.
Пазил ни господ да твърдим, че Financial Times лъже, просто гледната му точка е друга. И тя май не е длъжна да се съобразява с щастието или нещастието на нашия селянин. Ако пък вие се съмнявате, че нашето село е тежко болно, вижте колко много пустеещи къщи има примерно в Пловдивското село Милево. Само преди две-три десетилетия то бе наричано Милионерово, заради добрите печалби, които оранжерийнтие зеленчуци носеха на жителите му. Докато не се появи субсидираната вносна продукция. Сега сме в ЕС и на Европа ѝ е нужно да произвеждаме зърно. Едва ли иначе Financial Times щеше да нарече скромната ни Добруджа хилядолетна житница на Европа. По тази причина
у нас преди всичко чужди капитали масово изкупват и арендуват земята.
Модерни, мощни и многофункционални машини орат, сеят и жънат. Наскоро един от факторите в Съюза на зърнопроизводителите каза, че голяма част от произведеното у нас жито изнасяме за Испания. За да си го купим след това на много, много по – висока цена от Испания като основна съставка на комбинирания фураж. Освен шепата механизатори, обслужващи въпросните машини, останалите ни селяни живеят в 19 век. Блъскат с мотиката, за да напълнят бурканите със зимнина.
Иначе концентрирането на земята в ръцете на едрия капитал не е само българска беда. Според амстердамското специализирано издание „Transnational Institute” половината от аграрната земя в Европа е в ръцете на 3 процента от селскостопанските фирми.Чиято основна цел е непрекъснато нарастващата печалба. Това, а не толкова изчерпващите се възможности на планетата, е основната причина човечеството да бъде изхранвано със всичко друго, само не и с чистите плодове на земята.
Капиталите, които притежават земята, са започнали с притежаването на мощностите, произвеждащи изкуствените торове и химията, които форсират количеството на селскостопанската продукция за сметка на нейните хранителни качества. Същите тези капитали сега развиват и
технологиите, бълващи генно модифицирани храни.
Техни са и фармацевтичните гиганти, произвеждащи лекарствата срещу масовите болести, причинени на човечеството от спекулативната подмяна на храната му. Изложените тук твърдения носят единствено експертните претенции на твърдящите ги. Ние ги събрахме в опит да си обясним защо по-възрастните българи пазим между най-красивите спомени от детството си и този за вкуса на някогашните ни родни зеленчуци и плодове.
Пак в мрежата може да се прочете, че българското село е излишно и не трябва да се жали за погиването му. Защото … е изтъкано единствено и само от мизерия. Хората в него живеят в 19 век, болни, неуки, необразовани и прости. Друго нещо е в града! Където…
Учителка попитала децата в един от началните класове,
къде растат зеленчуците?
По стелажите на хипермаркета, отговорило веднага най-будното дете. Което, като пораснало, написало в социалните мрежи по- горните твърдения за селото. Които пък твърдения, за съжаление, не са далеч от истината. Светлият лъч тук е, че не навсякъде по света селото е синоним на мизерия. Примерно в Швейцария селското стопанство е с гордо вдигната глава. В тази кипра държавица и селяните имат тежката си дума по всички въпроси, засягащи и политиката, и икономиката, и социалните дейности, и културата. Може би защото, без да е член на ЕС, само с договор, сключен с него, Швейцария ползва облагите му, като не понася негативите му. Навремето бивша Югославия, заради ролята й на медиатор между великите и т.нар. трети свят, беше в такива отношения с комунистическия ни СИВ / Съвет за икономическа взаимопомощ/. Тито обичаше да казва : „Ми сме као муде!” Защото участвали, без да влизат. Днешната такава далаверка , между многото и други подобни, се е отворила на Швейцария, защото в нея се утаяват, отцеждат и се пречистват мръсните пари на най-мащабната европейска и световна корупция. Дали е за сметка на това или не, но
селяните им са щастливи.
Може да е, защото кравите им учат света на нежност. А най-вероятно е, защото земята е притежание на тези, които я обработват. Което пък според учените от цитираното по-горе холандско издание е разковничето в борбата срещу монополите.
Споменаваме всичко това в опит да докожем, че и у нас не всичко още е изгубено.Земите ни са в подчинение на световните монополи все още повече чрез арендатори. Все още не е кюретирана напълно възможността да се родят и у нас еманципирани фермери. Освен това… Имаме пустещи земи и бездействащи хора. Отец Иван от Нови хан закупи изоставеното монтанско село Якимово с намерението там да научи десетки бездомници и аутсайдери как да помагат на земята да ражда. Не ви ли е чудно как на фона на този пример и при положение, че у нас има пустеещи земи и планински пасища, държавицата ни принуждава изтощените до краен предел българи в работоспособна възраст да изхранват, освен децата, пенсионерите, болните и службашите, и десетките хиляди затворници. Ами стотиците хиляди пенсионери, в добро здраве и със селски корен, защо блуждаят в задъхания град? Веднъж
да бяха отишли на опера поне.
Не си мислете, че препоръчвам концлагери и силово екстрадиране на третата възраст към родните им села и рушащите се бащини им къщи. Разбира се, че е свещено правото на всеки сам да избира как да доживява живота си. Ние нямаме възможностите на пенсионерите, поданици на британската корона, да обикаляме света в луксозни лайнери, но пък у нас старините на чист въздух са си направо второ детство. Къде на майтап, къдe на истина.
Много е вероятно по-изтънчените обоняния да усещат някакви не до там приятни дразнения от този текст. Ако е така, то ще да е или защото съдържа доста спорни моменти, или защото тази сутрин закуската ми беше сланина от комшийското прасе и чесън, наскубан току що от градината и съдържащ толкова нитрати и нитрите, колкото е решил не Монсанто, а самия господ. И в двата случея моля за извинение.