Как BREXIT ще се отрази на българското земеделие?

Автор: Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации

Какво е BREXIT?

Съгласно чл.50, ал.1 от Договора за Европейския Съюз „Всяка държава-членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза”. По своята същност подобно оттегляне въпреки, че няма аналог до момента (като изключим напускането на Европейското икономическо пространство през 1984 от страна на Гренландия) не означава, че Обединеното кралство няма да продължи да има взаимоотношения с Европейския съюз. Такива взаимоотношения ЕС има с Норвегия и с Швейцария, въпреки, че тези държави не са членки на ЕС. Това е едно от многото решения, които следва да бъдат взети предвид в следващите години, т. к. съгласно чл.50 от ДЕС „Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза.” При всички случаи ефект от едно такова оттегляне ще има във всички сфери и спрямо всички останали Държави-членки (ДЧ) на ЕС. 

Какъв ще бъде ефектът за българското земеделие?

Най-общо последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, във вида който имат в настоящия момент, може да се разделят на няколко групи – финансови, търговски, административни и политически.

• Финансови последици

С цел планиране, правилно и последователно прилагане на политиките на ЕС (една от които е Общата селскостопанска политика) се въвежда така наречената Многогодишна финансова рамка (МФР). Тя определя таваните за общите годишни бюджети на ЕС. В нея се определя колко средства общо и колко средства за различните области на дейност може да използва ЕС всяка година, когато поема правно обвързващи задължения. Последните две МФР бяха приети за период от 7 години. Част от приходната част на общия годишен бюджет на ЕС в рамките на МФР се формира и от финансовите вноски на ДЧ. За да се разбере по-добре отражението на оттеглянето на Обединеното кралство върху бюджета на ЕС, може да се направи сравнение между финансовите отношения на Германия, Обединеното кралство и България с ЕС за 2014 г.

България:

– Общ размер на предоставените от ЕС средства: 2,255 милиарда EUR

– Обща вноска в бюджета на ЕС: 0,404 милиарда EUR

Германия:

– Общ размер на предоставените от ЕС средства: 11,484 милиарда EUR

– Обща вноска в бюджета на ЕС: 25,816 милиарда EUR

Обединеното кралство:

– Общ размер на предоставените от ЕС средства: 6,985 милиарда EUR

– Обща вноска в бюджета на ЕС: 11,342 милиарда EUR

Стартиране на реалните преговори

Стартирането на преговорите между ЕС и Обединеното кралство е много вероятно да се случи всеки момент, тъй като съгласно чл.2 от Регламент № 1311/2013 г. и в резултат на политическото споразумение за одобряването на сегашната МФР най-късно до края на 2016 г. Европейската комисия следва да представи проект за промяна на МФР, отчитайки постигнатите резултати и нужди по отделните политики на Съюза. От тази гледна точка, а и отчитайки факта, че до края на 2018 г. ЕК трябва да представи проект на нова МФР, която да влезе в сила за следващия програмен период (в който период в зависимост от решенията в споразумението за напускане, Обединеното кралство може би няма да участва) стартирането на финансовата част от преговорите за напускане между съюза и Обединеното кралство трябва да започнат възможно най-скоро.

Бюджетът на ОСП

В една такава хипотеза, в която за 2019 и 2020 г. в общите годишни бюджети няма да се включва частта на Обединеното кралство, те ще трябва да се намалят с 4,357 милиарда EUR на година или общо 8.714 милиарда EUR за последните две години на прилагане на Общата селскостопанска политика 2014-2020 г. За сравнение само през 2019 г. общата сума по директните плащания съгласно анекс III от Регламент № 1307/2013 г. е в размер на малко под 38 милиарда EUR. Бюджетните линии от които ще се приспадне тази сума ще зависят изцяло от решението на останалите Държави-членки. Много е важно да се отбележи, че всяко едно решение, което бъде взето при уреждане на отношенията между ЕС и Обединеното кралство, ще води след себе си проблем, който Държавите-членки ще трябва да уредят помежду си. В конкретния случай ДЧ ще трябва да решават как, в какъв размер и от кои политики ще се направи това намаление на средства. По аналогичен начин ще се води дискусията и при договарянето на новата МФР.

• Търговски последици

Съгласно Аграрния доклад, който МЗХ публикува през 2015 г., за 2014 г. Обединеното кралство представлява общо около 4% от аграрния стокообмен на България с ЕС, като формира 2,3% от изпращанията и 1,7% от пристиганията на селскостопански стоки от ЕС.

За сравнение съседните Гърция и Румъния представляват общо около 35,3% от аграрния стокообмен на България с ЕС, като формират 39,1% от изпращанията и 30% от пристиганията на селскостопански стоки от ЕС. За Германия стокообменът е 23%, но пък салдото е отрицателно.

С оглед на относително малкия процент на стокообмен, който България има, оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС няма да доведе до значителни последици за земеделския сектор в нашата страна. По-скоро, като аналогия с наложената две години по-рано забрана за внос на европейски земеделски продукти в Русия, проблем може да възникне в краткосрочен план при преразпределение на стокообмена на вътрешния пазар. Това обаче ще бъде краткосрочен проблем, големината на който отново ще зависи от решенията които Държавите-членки ще вземат спрямо Обединеното кралство и спрямо преразпределението на правата и задълженията помежду им.

• Административни последици

При нормални обстоятелства в периода юли-декември 2017 г. Обединеното кралство трябваше да поеме на ротационен принцип Председателството на Съвета на Европейския съюз в рамите на тройката Председатели заедно с Естония (януари-юни 2018 г.) и Р България (юли-декември 2018 г.).

Съгласно разпоредбата на чл.50 от ДЕС преговорите с Обединеното кралство се водят от Съюза, чрез съответното Председателство. При това положение няма логика през 2017 г. Обединеното кралство да застъпи като Председателстващ Съвета на ЕС и да води преговори сам със себе си. Това означава, че Обединеното кралство, въпреки, че до конкретната дата на своето оттегляне от ЕС ще бъде пълноправна Държава-членка, тя няма да бъде ротационен Председател на Съвета на ЕС. В резултат на това Съвета ще трябва да вземе решение по какъв начин да бъде заменено Обединеното кралство с оглед подготовката на националните администрации на следващите Държави членки. Това означава, че Българското председателство може да започне с шест месеца по-рано, и да съвпадне по време с подготовката и провеждането на редовни парламентарни избори в Р България. Председателството на Съвета на ЕС е много сериозно задължение и отговорност на всяка една Държава-членка и има последици за целия ЕС, т. к. Председателят е този, който определя приоритетните за ЕС въпроси за срока на своето Председателство. Евентуалното изтегляне на Българско Председателство с шест месеца по-рано може да има негативно отражение върху българската администрация, с оглед нейните европейски задължения и степента й на подготовка. Отделно може да има и негативно отношение спрямо нейната ангажираност с провеждането на сега действащата Обща селскостопанска политика на територията на Р България. Това е едно от възможните решения, което може да бъде взето и да има отношение към сектор земеделие в Р България. Друго вероятно решение може да бъде удължаването на срока на Малтийското Председателство от шест месеца на една година. Това решение също може да има определено отношение с оглед натоварването на административния капацитет и с оглед планирането на допълнителни приоритети от страна на Малта.

Тези решения, както и много други, обаче ще бъдат тепърва обсъждани с оглед договарянето на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.

• Политически последици

Политическите последици по отношение на българското земеделие могат да се разглеждат в два аспекта. Първият е оттеглянето от процеса на договаряне и вземане на решения в ЕС на една Държава-членка, която винаги е защитавала консервативна политика в земеделието. От началото на съществуването на Общата селскостопанска политика като обща за ЕС и до момента Обединеното кралство винаги е застъпвало идеята за възможно най-малка намеса на Държавата в сектор земеделие. В известен смисъл то, заедно със Северните Държави-членки, са представлявали опозиция на Държавите-членки, които са застъпвали идеята за по-голяма намеса на Държавата и на такива като Франция например, които застъпват идеята за по-голям дял на финансиране на Общата селскостопанска политика. Всеизвестно е консервативното мнение на Обединеното кралство по отношение например на държавните помощи и на директните плащания. По този начин Обединеното кралство винаги е допринасяло за вземането на балансирани решения на ниво Европейски съюз.

Вторият аспект е по отношение на самата Обща селскостопанска политика. 2016 е втората година на прилагане на мерките и схемите за подпомагане, които Р България е избрала да прилага през програмен период 2014-2020 по отношение на Първи и Втори стълб на ОСП. В тази връзка повечето Държави-членки са започнали или подготвят своя анализ как се прилага, какво отражение има и какви проблеми има при прилагането на Общата селскостопанска политика на техните територии. Особено е актуален този въпрос и от гледна точка на предстоящата ревизия на МФР през 2016 г. и оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Много е вероятно този дебат да прерасне от един “Health Check” на политиката с оглед изменението в МФР в едно предложение за реформа и нова визия за ОСП в следващия програмен период. При всички положения идеите на ЕК в тази насока ще бъдат представени паралелно с предложението за МФР 2021-2027 г. Въпросът е дали това ще стане 6 месеца преди българското председателство или по негово време.

Бъдещето

Неоспорим факт е, че след 23 юни 2016 г. ЕС вече не е същият. Неоспорим факт е, че наближават промени и от структурно и от политическо естество за целия Европейски съюз. От тук нататък, до окончателното приемане на МФР 2021-2027 и на новата или променена ОСП до 2020 г. в Р България ще трябва да се вземат много структуроопределящи решения не само за вида и формата на подпомагането в сектор земеделие, но и за преструктуриране като цяло.