Роми – фермери в Чалъкови много работят, малко печелят, но не се редят пред НОИ
Сами си вдигат полиетиленови оранжерии и отглеждат в тях пипер, лук, чесън
Марин Димитров и Емил Янев са роми, които сами са си началници. Направили са зеленчукови стопанства в родното им село Чалъкови, община Раковски и когато полето изисква повече работна ръка, са и работодатели. Години наред са превивали гръб в гръцките градини с маслини и аспержи, и са печелили повече отколкото печелят днес като фермери. „Хубавото е, че съм си чорбаджия и сам си решавам дали да работя или не“, сравнява Марин. Но веднага след това уточнява, че решението винаги е едно – да работи. Фондация „Земята – източник на доходи“ подкрепя именно ромски фамилии, които имат разума, смелостта и трудолюбието да си хванат юздите и да се отправят натам, накъдето поискат. Семействата на Марин и Емил са сред 130-те до момента, подпомогнати от фондацията.
И двамата не получават европейски субсидии, защото все още не са регистрирани като земеделски производители.
Марин Димитров обработва около 20 декара земя, има и четири оранжерии върху общо близо един декар. Оранжериите е направил сам, а по найлоните няма и гънка – опънати са като отворен чадър. В тях той отглежда пипер, а на открито тази година е засадил зеле, карфиол, люти чушки, фъстъци и малко пшеница. Пшеницата е за фураж за домашните животни, които гледа – две прасета, а другата стока е за пазара.
„Най-доволен съм от пипера, макар че тази година цената му е ниска“, обясни 32-годишният земеделец. Първата беритба е направил на 5 юни и тогава е продавал чушките за 1.50 лв./кг. В последните дни обаче пиперът, сорт „Пирует“, се изкупува от търговците за 0.50 лева, което е много лоша новина за производителите. Догодина Марин има намерение да увеличи оранжериите, които са по 210 квадрата, с още две. „Имам две деца и се издържаме благодарение на това, че и жена ми работи на заплата към едно предприятие“, споделя Марин. Той иска едното от децата му да стане лекар.
Тъй като е надарен с нюх към всякаква техника, Марин си докарва допълнително пари като изобретява и ремонтира. Например, за 24 часа е направил машина за извиване на тръби и сега в селото всеки, който иска да вдига оранжерия, ползва неговата машина. Става въпрос за дъгите в оранжериите, които в Чалъкови са по-различни. При билото на полиетиленовите палатки тръбите са като пречупени, стоят под ъгъл. По този начин през зимата снегът не се задържа и не прави джобове в найлона.
От един стар бойлер, Марин е създал циклонен филтър при капковата система за напояване. Нарича се така, защото завихря водата и по силата на физичните закони, дребните песъчинки се утаяват на дъното на бойлера, а избистрената вода продължава по маркучите. Един такъв филтър струва на старо 700-800 лева, които той е спестил. „Нищо не хвърлям на боклука, защото знам, че все някога ще ми потрябва“, поясни за бойлера земеделецът.
Техническото оборудване в стопанството е изцяло негова направа – култиватор, полунавесна дискова брана, браздилник, плуг.
Миналата година той е закупил трактор Болгар, произведен през 1984 г. Платил е за него 2 хиляди лева. Броил е за резервни части още толкова пари и е спасил старата машина от претопяване. Сега смята да продаде тракторчето за 7 хиляди лева. На него не му трябва, защото си има спретнато ЮМЗ от 1991 г.
Досега от фондация „Земята – източник на доходи“ са кредитирали Янев за покупката на задни гуми за трактора, семена и препарати. Освен това агрономът на фондацията Димитър Георгиев редовно консултира него и другите роми-земеделци за растителната защита, агро практиките, подбора на сортове и други важни неща.
Стопанството на 27-годишния Емил Янев е подобно – собственоръчно направени пет оранжерии с пипер (две от тях са с дървени конструкции), зеле на открито, планове за засаждане на лук през есента. Досега реколтата от пипера му е 8 тона от декар. Сорт „Хебър“ обаче е паднал на 0.20-0.30 лв./кг и Емил е решил повече да не го бере, защото не си струва. „Когато цената се срути под 0.50 лв., спирам“, казва той.
Емил добре си прави сметката за всяко нещо. „Да направя една оранжерия ми излиза 3 000 лева с материали и труд. Когато купувам разсад пипер (6 хил. корена), плащам 1 200 лева, а когато си го произведа сам, ми излиза 300-400 лева. Досега чушките са ми донесли 6 хил. лв. приход, а от тях 4 хил. ми е печалбата. Миналата година засях 1.5 тона чесън през август, а от него станаха 70 хил. връзки зелен чесън за продан. Получих 21 хил. лева, но чистият ми доход беше 7 хиляди. Сега ще засея лук, защото тази година чесънът е прекалено скъп“, реди ясно балансите той.
Тези цифри напълно бледнеят пред доходите, които семейството на Янев е получавало, когато е работело в Гърция. „Там за 40-50 дни човек си докарваше чисти по над 3 хил. лева. Веднъж се хванахме да берем маслини край Атина. Отидохме през ноември, върнахме се през март, всеки с по 2 500 евро“, припомня си периода до 2007 г. младият земеделец. „По онова време в Чалъкови почти нямаше хора – цялото село се беше изнесло в Гърция. Благодарение на това обаче хората си построиха, ремонтираха и обзаведоха къщите, закупиха си и автомобили.“ Покрай гурбетчийството, Емил не е успял да си завърши средното образование, затова сега е задочен ученик в 11 клас.
„Няма мързеливи хора в Чалъкови“, сигурен е Янев. Фермерите взаимно си помагат. Днес един от тях може да е работодател, но когато му приключи земеделската работа, се хваща на надница при колега – хем да е полезен, хем да припечели малко.
В село Чалъкови, където свършват пътищата, ромите са образец на трудолюбие. Повечето се занимават със земеделие и имат голяма опитност в отглеждането на лук, чесън, зеле и пипер. Жителите в селото са малко под две хиляди души, а повечето от тях са цигани – спретнати, със солидни къщи и ученолюбиви деца. Тук образованието се цени и това обяснява наличието на две училища.
Сравнително малко хора от Чалъкови получават обезщетения за безработица, заяви пред АгроПловдив служителка на НОИ (ПРМ – постоянно работно място) в Раковски. „В това село ромите са по-различни“, със симпатия каза тя, като допълни, че голяма част от населението работи земеделска работа в чужбина, а тези, които са тук, се занимават със същото.