Днес Тодор Колев щеше да духне 77 свещи

Цигулката плачеше и пееше в ръцете му

На 26 август преди 77 г. е роден Тодор Колев. Големият актьор ни напусна в началото на 2013 г., но той все още живее в незабравимите филмови ленти и в песните, които изпя. Днес в негова памет Пощенска кутия за приказки и Мартин Михайлов организират концерт-трибют и четене на тема „Фалшив герой“ в столичния клуб „Маймунарника“ в Борисовата градина. Част от приходите от билети ще бъдат дарени за културното развитие на Шумен, в името на Тодор Колев.

Две години преди Тодор Колев да си отиде, той получи голямата театрална награда Икар. А когато трябваше да изрече нещо след връчването, преглътна и каза само: „Няма смисъл“.

Актьорът си отиде огорчен от пътя, по който тръгна изкуството на България през този век. Огорчен от новите фалшиви ценности в страната. Огорчен от всичко. Няма как човек да не си помисли това, когато чете последните интервюта, дадени от човека, който ни правеше щастливи докато го гледахме.

Пред „Труд“ например, той казва през 2011 г.:  „За това ли беше всичко?! За тези пари? Принос?! За това ли цял живот съм работил? Ние защитавахме каузи, вид изкуство, вид мислене, позиции. Абе, къде…?! Днес все по-трудно намирам с кого да говоря. Преди да почине Коко, поне с него си говорех… за изкуство. Днес обаче няма с кого да си говоря дори за живота. Не ми остана с кого. Знаете ли, наскоро си дадох сметка, че ние дори да си говорим за нещо, то просто няма смисъл… “

И още нещо казва, този път за студентите си Камен Донев и Мариус Куркински: „Те са каймакът на кафето, но имам и други студенти, които са много добри актьори. Вижте, аз нямам самочувствието, че съм направил някакви чудеса с тях или без тях. Големият номер е друг. Оказа се, че те издържат на напрежението и ходят да се борят с мечките, както казвам…. Камен Донев е Бербатов в българския театър! Премислено го казвам. Страшно е да издържиш в този кошер! Ха-ха! Някакви пигмеи ще ми говорят за Камен Донев и за Мариус Куркински! Ами седни го направи ти, бе.“

Иска ми се обаче да напиша нещо, което Георги Калоянчев каза в шоуто на „Как ще ги стигнем…“. Той, както и много любими артисти, част от които вече не са сред живите, се бяха изсипали в предаването по повод 40-годишнината на Сатиричния театър. Тодор Колев ги посрещна с удоволствие и с уважение към всички тях. И тогава Калоячев изкара един монолог, в който имаше следния откъс:

„Един професор беше изчислил, че през живота си човек пролива 25 литра сълзи. Колко точно са – това не е важно. По-важно е тези сълзи да не бъдат изплакани от страх, а за това, за което трябва да се плаче. Ако не си плакал веднъж от щастие, от радост, ако не си пролял една сълзичка от любов, ако по лицето ти не са се търкулнали като весели пухчета сълзички от щастие, от смях … Е, напразно си живял живота. Мой беден и гладен български народ… Мой нежен и раним български народ.“

Тодор Колев ни подари тези сълзи от смях. И подаръкът му беше за милиони българи. И ще продължи да бъде и за следващите милиони. Малкият човек си отиде преди година, но големият актьор продължава да е жив.