Почитаме светеца, който повдига духа на България – Иван Рилски

Днес е празникът на най-големият български светец, отшелник и закрилник на всички българи – Иван (Йоан) Рилски. За Рилския манастир, основан от светеца, 19 октомври е третият голям празник след 1 юли, когато мощите на светеца са били преместени в храма и 18 август – Успението му. На днешния ден преди около 1120 години цар Самуил пренася костите на Иван Рилски в столицата Средец.

Иван Рилски е живял по времето на царуването на Борис I. Той е роден в село Скрино, Кюстендилско  и до 25-годишна възраст е бил овчар. Дълбоко вярващ, след смъртта на родителите си той раздава всичко наследено от тях и става послушник в манастира „Свети Димитър“ под връх Руен. В духовната обител Иван изучава религиозните книги, получава духовнически сан и приема името Йоан. Напуска манастира и се оттегля в пост и молитви във Витоша. По-късно се преселва в Рила, където продължава да търси Бог и да говори с него.

Светецът получава чудодейни сили – започва да цели болните и да помага на отпадналите духом. Славата му се разнася из цяла България, а после и в Европа. Цар Петър изминава дълъг път, за да се срещне с него, но Йоан отказва поради вродената си скромност. Той приема само част от царските дарове – плодовете, а златото връща.

Иван Рилски сам подхваща строежа на днешния Рилски манастир, като в делото се включват неговите ученици и вярващите от близките села.

Има предположения, че светецът и старобългарският писател Йоан Екзарх са едно и също лице. То се е подкрепяло и от покойния пловдивски митрополит Арсений. Преди смъртта си, свети Иван Рилски е написал своя завет, който е изпъстрен с библейски цитати.

Иван Рилски умира на около 70-годишна възраст на 18 август 946 година. Погребан е в притвора на църквата, в каменна гробница, запазена и до днес. След смъртта му цар Петър нарежда мощите му да бъдат преместени в Средец, днешна София. Предполага се, че тогава е бил канонизиран като светец. Около 45 години по-късно Самуил ги връща в рилската обител. Унгарският цар Бела III отнася мощите в родината си през 1183 г., но четири години по-късно ги връща според дълбокото си убеждение, че е постъпил грешно. През 1195 г. цар Иван Асен I пренася костите в столицата Велико Търново. След почти 300 години монаси от Рилския манастир получават разрешение от султана да върнат светеца „у дома“, в манастира. Те остават там и до днес. През 2009 г. частица от мощите е подарена на Велико Търново и тържествено е посрещната в града с благодарност.