Днес почитаме учения светец Климент Охридски

Днес Православната църква почита паметта на свети Климент Охридски – духовният наследник на братята Кирил и Методий. На този ден преди 1100 години свещта на земния му живот е угаснала.

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Роден е в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234).

Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“, а Димитрий Хоматиан пише за Климент:

„Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий умира (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с Горазд, избран от Методий за негов наследник, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език. Той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения.

В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Това дава основание на някои историци да заменят общоприетото наименование на българската азбука „кирилица“ с по-точното „климентица“ или „климентовица“.

По повод кръглата годишнина от смъртта на светеца днес ще се проведе международна научна конференция „Св. Климент в културата на Европа“, която започва от 11:00 часа в Големия салон на БАН. В нея ще участват 30 чуждестранни и около 50 български изследователи.

За честването Светият синод на БПЦ покани монасите от Верия, Гърция, за да донесат мощите на светеца в София. Вчера София посрещна с благоговение Честната глава на светеца, донесена от гръцка духовна делегация.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще отбележи днес своя патронен празник. Празникът ще започне в 8.00 часа в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ в Богословския факултет на СУ, на площад „Св. Неделя“ 19, където ще бъде отслужена празнична утреня и божествена Света литургия. След службата литийно шествие ще се отправи към катедралния храм „Св. Александър Невски“, където за поклонение ще бъдат изложени част от мощите на Св. Климент Охридски, донесени от митрополита на Верия, Науса и Кампания Пантелеймон. В 9.30 часа в храма „Св. Александър Невски“ патриарх Неофит, гръцкият митрополит Пантелеймон и архиереи от БПЦ църква ще отслужат празнична литургия.

Академичното тържество за празника започва в 10.30 часа в аулата на СУ.

Тържеството ще бъде открито от проф. Иван Илчев, а ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков ще поздрави академичната общност за празника.