Депутатите поправиха Закона за земеделските земи на първо четене

Отново ще могат да се сключват споразумения за пасища, ливади и трайни насаждения

Днес депутатите одобриха на първо четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). След окончателното гласуване на проектозакона земеделските производители и животновъдите ще могат отново да сключват споразумения за създаване на масиви за ползване на имоти с начин на трайно ползване мери ливади, пасища и трайни насаждения. Това право им беше отнето през лятото на 2016 г. с промени в ЗСПЗЗ.

За пасища, мери и ливади се регламентира нова процедура за създаване на масиви за ползване. Окрупняването ще става по споразумение между собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни, които ползват пасища, мери и ливади под нормата за площ на една животинска единица. Споразумението ще се сключва и актуализира ежегодно до 20 декември за следващата календарна година, съобщава „Новини.БГ“. Заявленията за участие ще се подават до 31 октомври в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите. Споразумението ще се смята за правно основание по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, включително и по отношение на „белите петна“, когато е извършено плащане за тях.

Имотите, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от техните собственици (т.н. „бели петна“), с изключение на тези от държавния и общинския поземлен фонд и имотите, които собствениците не желаят да включват в масиви за ползване, ще се разпределят между ползвателите. За стопанската 2016-2017 г. предвидените срокове в новосъздадената разпоредба ще бъдат удължени с три месеца.

„От началото на прехода броят на чифтокопитните животни в България е намалял от 16,5 млн. на 2,7 млн.“, каза пред журналисти народният представител от ПГ на АБВ проф. Иван Станков, цитиран от агенция „Фокус“.

„Моята голяма болка и моята голяма тревога е, че в момента особено българското животновъдство е под критичния минимум. Ние правим анализи за последните десет години, като се отчита известен ръст или известен застой в намаляването на броя на животните и леко увеличаване на продуктивността на животните“, коментира проф. Станков. По думите му съпоставките трябва да се правят с началото на прехода

„България, която изнасяше 600-700 хил. тона месо, и е произвеждала 1.272 млн. тона в началото на прехода, в момента е на срамните 200 хил. тона“, каза още проф. Станков. Той уточни, че за изхранването на населението са необходими около 550 хил. тона, заради това се внасят около 200 хил. тона. Проф. Станков посочи, че това е под норматива за правилното хранене, въпреки намаления брой на българските граждани.

„Има един светъл лъч в земеделието, това е зърненото производство и производството на маслодайни култури. Ние произвеждаме достатъчно, правим експорт, но изнасяме суровина, което не носи добавена стойност на България, не носи работни места“, коментира проф. Станков и изтъкна, че всичко това е за сметка на животновъдството. Според него в европейските страни това зърно се използва за изхранване на животните, а не се изнася като суровина.

„Това е един проблем и то важен икономически проблем, който трябва да бъде разрешен. Затова ние предлагахме национална стратегия, стъпка по стъпка какво трябва да се направи, за да се възстанови българското земеделие“, допълни той и обясни, че проблемът с изхранването на хората се пренебрегва, но е въпрос на национална сигурност. Проф. Станков добави, че с приемането на промените в законопроекта за собствеността и ползването на земеделските земи се решава една малка част от много проблеми на българското аграрно производство.

Спрямо началото на прехода, България произвежда около 17 пъти по-малко плодове и около 12 пъти по-малко зеленчуци, сравни още депутатът.