Поземленият кодекс също изисква арендния договор да се сключва с мажоритар

Ще бъде създаден публичен Национален електронен регистър на земеделските земи, чрез който ще се извършват и публични търгове за отдаване под наем на ниви от Държавния поземлен фонд

Проектът на Кодекса на поземлените отношения вече е одобрен от Министерството на земеделието и храните. Той бе разработен от адвокатско дружество „Георгиев, Тодорови Ко“, което на 24 август 2016 г. бе класирано на първо място по обявена обществена поръчка. Договорът, който МЗХ подписа с него, бе за 385 хил. лв. без ДДС. Дружеството трябваше да предаде проекта на кодекса на 15 ноември, но поиска отсрочка до 15 януари.

Проектът на Кодекса, с който АгроПловдив се сдоби, предвижда създаване на Национален електронен регистър на земеделските земи. Той ще бъде публичен и ще се създаде на базата на съществуващия кадастър, картата на възстановена собственост и националният регистър на земеделските стопани. Ще се използват още данните от Имотния регистър, регистрите на Областните дирекции по „Земеделие“, на Общинските служби „Земеделие“, търговския регистър, Единият класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), Единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България (БУЛСТАТ), единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН).

Регистърът ще поддържа платформа, която ще осигури възможност за провеждане на електронни тръжни производства за отдаване под аренда на земи от държавния и общинския поземлен фонд.

Националният електронен регистър ще съдържа информация за идентификатора, площта и местоположението на поземлените имоти, категория на земята със статут на земеделски земи по смисъла на този кодекс. Ще бъде описан вида собственост, договори за ползване на земята и съответните страни по тях, прекратяването и измененията им, тежести върху имотите, начина на трайно ползване, данни за земеделските стопани, за регистрираните сдружения за напояване и други.

Промените в регистъра ще се извършват от общинските земеделски служби, областните земеделски дирекции или министерството, когато настъпи обстоятелство, което подлежи на вписване. Коя структура ще извърши вписването, зависи от промените, които трябва да се нанесат.

В кодекса е залегнала и забраната за установяването на господстващо положение в земеделието.

А що е то господстващо положение, се казва в следната дефиниция: „Господстващо е положението на земеделско предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, собственост върху земеделска земя или притежаването на  други ограничени вещни права, право на ползване върху земеделска земя,  финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар в това число върху пазара на земеделските земи или на земеделската продукция, на размера на средното арендно възнаграждение за съответното землище или цените на земеделските земи за съответното землище, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.“

Кодексът предвижда създаване на Национална програма за развитие на земеделските земи на територията на страната, в която ще са описани приоритетните области, определени от държавната политика по развитие на селските райони и земеделието.

Тази програма ще се одобрява и актуализира на всеки пет години от министъра на земеделието и храните по предложение на Фонда за устройство на земеделските земи.

В националната програма ще се разработват и интегрирани планове за селскостопанско възстановяване и развитие на земеделието на национално равнище, както и развитието на земеделското производство и свързаните с него дейности във всяка териториална област.

В интегрирания план ще се описват намеренията за изграждане на нови или рехабилитация на съществуващи селскостопански пътища, изграждане на нови или възстановяване на хидромелиорациите. В него ще се определят и зони за уедряване на земеделските земи и други.

В обемния над 260 страници Поземлен кодекс е залегнала темата за хидромелиорациите и създаването на сдружения за напояване. Описан е редът за разпореждане със земи от държавния и общинския поземлен фонд. Посочени са и типовите договори за ползване на земеделски земи.

В договорите за аренда например е заложено като правилото те да се подписват пред нотариус от ползвателя и от собственик или съсобственици на земеделската земя, които притежават над 50% от нивата, обект на договориране. Договорите за аренда (включително и на държавна земеделска земя) се подписват за период от 5 до 15 години, а когато върху земята има или ще се създава трайно насаждение, срокът е до 30 години. В сега действащия Закон за арендата в земеделието липсва максимален срок в договорите, като минималният също е 5 години.