Невероятният титан Дан Колов: Силен съм, защото съм българин!

Преди 77 години, на 26 март 1940 г., умира най-силният, може би, човек на планетата Дан Колов. Той е българин, роден в село Сенник, община Севлиево. Останал сирак на 7 години, Дончо Колев Данев се прехранва като овчарче и когато е едва на 13 години заминава да си търси късмета в Унгария. В Будапеща се труди като градинар в продължение на четири години, след което се качва на трансатлантически кораб и се озовава в САЩ. Именно там започва пътя на неговата световна слава в свободната борба под името Дан Колов.

Той е забелязан за пръв път, когато на един импровизиран цирков тепих се отзовава на поканата, отправена към публиката, който да иска да опита да премери сили с легендата Джеф Лоуренс-Циклопа. Българинът излиза и го побеждава. Оттам нататък преборва най-известните на времето кечисти, пръснати из целия свят.

Когато е в Япония, преди битката му с фаворита на острова Джики хигън – Удушвача, Дан Колов избягва на косъм запратен в хотелската му стая нож. А когато по-късно на тепиха побеждава японеца, разгневената публика иска да го убие.

През кариерата си има хиляди противници в САЩ, Париж, Австралия, Нова Зеландия, Тибет, Африка и от всичките си над 1500 срещи, губи само 72. Два пъти става носите на Диамантен пояс като световен шампион тежка категория при професионалистите – през 1927 и 1933 г. Взима титлата Европейски шампион тежка категория при професионалистите четири пъти – през 1934, 1937, 1937 и 1938 г.

Забележително е, че Дан Колов никога не се отказва от българскато си гражданство и често казва: „Чувствам се силен, защото съм българин!“

Той дарява средства на българските пощи, за да закупят първия си самолет. В чужбина помага на много българи, благодарение на щедрото си сърце и натрупаното от победите богатство.

Завръща се в родината си след 30 години странстване и веднага се заема със създаване на школи по борба из страната. Когато при завръщането на героя му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „“Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“

Скоро след това обаче туберколоза го убива, когато е на 47 години. След смъртта му през 1940 г. се появяват съмнения, че е бил умишлено заразен.

Награден е посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта“ и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.