Преди 56 г. Юрий Гагарин достига хилядолетната мечта на човечеството – Космоса

В 9:07 часа московско време,  12 април, 1961 г. Юрий Гагарин сбъдва мечтата на човечеството – излита в Космоса. След 108 минути, през които никой не знае дали ще ще успее да се върне на планетата майка, 27 годишният руски пилот се приземява. ТАСС чака края на този исторически полет с три съобщения, предварително одобрени с постановление от ЦК на КПСС. Те са за успешното изстрелване на руски космонавт на „Восток 1“ извън орбитата на Земята. За успешното му завръщане. Но също и за трагичния край на Юрий Гагарин. Третото съобщение е за всеки случай и слава Богу, не се стига до него. Макар и поставен в поредица от непредвидени аварии, пилотът се приземява жив и здрав. И става герой! Герой на света и негов обединител. Година след успешния полет в Космоса, 12 април е обявен за международен ден на авиацията и космонавтиката. Днес го празнуваме за 55-ти път.

Първата дума на Юрий Гагарин в Космоса е „Поехали“, а първите хора, които той вижда, когато се приземява в Саратовска област, са жената на местния лесничей Ана Тахтарова и нейната шестгодишна внучка Рита.

Юрий Гагарин е избран за този подвиг благодарение единствено на личните си качества. Той не е син на партийни величия, дори не е приятел с тях. Родителите му са селяни – бащата военен инвалид от Втората световна война, майката колхозничка. Гагарин е завършил Военноавиационното училище „Климент Ворошилов“ в град Чкалов (днес Оренбург) и е кандидатствал заедно с още 19 пилоти за мисията. От тях подбират шестима, които притежават физически и психически качества, за да извършат историческия полет. Разбира се, те са и членове на КПСС, няма как. А когато представят на Никита Хрушчов портрети на избраниците, той ги оглежда един по един и без колебание избира Юрий.

Бъдещите космонавти започват да се подготвят още през март 1960 година в Москва. После ги прехвърлят в Звездния град, където са изградени жилища за пилотите и семействата им, както и за ръководителите на полета.

Стартът се планира за периода 11-17 април 1961 г., тъй като има данни, че САЩ смятат да изпратят кораб на 20 април. В последния момент на заседание са определени 2-а космонавти – Юрий Гагарин и неговият дубльор Герман Титов.

Заради космическата надпревара при създаването на кораба Восток са избрани редица неизпипани решения. За някои компоненти просто не остава време, затова се отказват от системи за аварийно спасение на старта и системи за меко приземяване. Освен това е премахната и дублиращия спирачен механизъм.

При изстрелването на кораба ракетата заработва без проблеми, но на последния етап не сработва системата за радиоуправление, която е трябвало да изключи двигателите от 3-тата степен. Това става чак след сработването на дублиращата система, но корабът вече е излетял и се оказва на орбита, чийто апогей е на 100 километра по-високо от предвиденото и изчисленото. Слизането от такава орбита е могло да отнеме 20 до 50 дни.

В орбита Гагарин прави прости експерименти – яде, пие, води записки с молив. Забелязва, че след като остави молива до себе си, той започва да се издига и да „плува“, от което прави извода, че предметите в космоса е по-добре да се вързват или закрепят по някакъв начин. Всички свои наблюдения и чувства той записва на бордов магнетофон. По това време не се знае как такъв полет може да окаже влияние на психиката на космонавта, затова ръчното управление може да се включи само след въвеждане на специален код, запечатан в плик.

В края на полета спирачната система сработва нормално и успешно, но с недобър импулс и 10 минути преди навлизане в атмосферата корабът започва да се върти странно със скорост 1 оборот в секунда. Гагарин решава да не плаши ръководителя на полета. Когато корабът навлиза в по-плътните слоеве на атмосферата, съединителните кабели прегарят, а командата за отделяне постъпва от термодатчиците и спускаемият апарат се отделя от двигателния апарат. Траекторията е балистична, което създава около 8-10 пъти натоварване (8-10 пъти земното ускорение), но Гагарин има подготовката и е готов за това. По-тежко е психическото натоварване. В атмосферата капсулата се загрява и външната температура достига 3000-5000°C, по стъклата започват да се стичат струи разтопен метал, а самата кабина започва да се тресе.

В съответствие с плана на 7 километра височина Гагарин катапултира, като и капсулата, и той започват да се спускат с отделни парашути. При спускането в херметическия скафандър на Гагарин не се задейства веднага клапанът, който следва да пропусне въздух, и космонавтът едва не се задушава. Последният проблем на този полет се оказва мястото на приземяване, което е могло да стане в ледените води на Волга, но благодарение на много добрата си подготовка Юрий Гагарин успява да направлява парашута и да се приземи на 1-2 километра от брега.

Нататък животът на Юрий се променя шеметно. Канят го навсякъде, във всички държави. Президенти, кралици, диктатори, партийни ръководители, деца, старци, бедни и богати искат да се снимат с него. Връчват му десетки медали, стотици грамоти, ключове за градове, обявяват го за почетен гражданин на много населени места по света, включително в Пловдив, София, Бургас и Стара Загора.

Той умира, когато е само на 34 години. По време на тренировъчен полет на 27 март 1968 г. самолет МиГ-15 УТИ, пилотиран от него, и в присъствието на инструктор полковник Серьогин се разбива в района на град Киржач, Владимирска област. Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахта им е погребана в стените на Кремъл на Червения площад.

Гагарин оставя две дъщери – Елена и Галина. Елена Гагарина, по-голямата дъщеря на Юрий, е изкуствовед и работи като директор на Музея в Кремъл от 2001 г. насам. По-малката му дъщеря, Галина, е ръководител на катедра в Руския икономически университет „Г.В. Плеханов“ в Москва.