Д-р Звездомир Желев: Силна зараза от мана по лозата и струпясване се очаква между 30 април и 5 май. Третирайте!

Маната по лозата се появи неочаквано рано. Растителната защита срещу болестта да се съчетае с борбата срещу екскориоза и черно гниене

Д-р Звездомир Желев

Д-р Звездомир Желев е ръководител на Центъра за интегрирано управление на болести към Аграрния университет и преподавател в катедра „Фитопатология“. През 2014 г. той пръв предупреди лозарите за реалната опасност маната по лозата да компрометира в огромни мащаби реколтата. Впоследствие думите му се потвърдиха и годината се оказа една от най-лошите за бранша. 

Прогнозите на д-р Желев се базират както на знанията и опита му, така и на холандски математически модели, които на база на метеорологичните данни и друга информация, посочват точните моменти, в които трябва да се извърши растителна защита срещу икономически важни болескти при лозя, овощни и други култури. 

Агро Пловдив потърси д-р Желев, за да коментира фитосанитарното състояние на насажденията към момента и да посъветва читателите ни за мерките, които трябва да предприемат.

Д-р Желев, какви съвети за растителна защита бихте дали на лозарите и овощарите към този момент? Каква е картината? 

В района на Пловдив се очаква да има зараза от мана по лозата в периода 30.04 – 5.05. През тази година гъбата е активна по-рано от обикновено и прогнозните модели, които отчитат само климатичните условия, отчетоха вече потенциални зарази. В този момент реално не е имало листа с необходимите размери и възраст, и по всяка вероятност не са станали инфекции, или те са били минимални. Първите такива от мана по лозата обикновено остават незабелязани и са с ниска икономическа важност. Те обаче, имат важно епидемиологично значение и са началните „стъпки” на маната в посока по-силно развитие. В този смисъл е важно тя да бъде стопирана, макар и с минимални средства, още в началото. Потенциалът на болестта след поява на първи петна нараства много бързо и след 2-3 размножавания тя може да стане „лавинообразна”.

Трябва ли третирането срещу мана по лозата да се съчетае и срещу други болести? 

Комплексната преценка на ситуацията показва, че лозите все още са в начален период на развитие и би следвало да се води борба и срещу други патогени като напр. екскориоза. При подходящ избор на продукт може да се комбинира третирането срещу тези два патогена и дори с черно гниене. Последните години значението на тази болест по лозата нарасна, а в посочения период (30 април – 5 май) се очакват първи възможни пикнидийни зарази и от неговия причинител. За такива прогнозните модели също алармират.

За другата опасна болест – оидиума, трябва ли да се пръска? 

Към момента лозата все още е в период преди цъфтеж, а това означава, че рискът от брашнеста мана по бъдещите плодове е минимален. Може да се препоръчат профилактични пръскания срещу първи зарази по вегетативните части.

С кои препарати трябва да се изведе растителната защита? 

Единственият разумен начин за реакция в конкретната ситуация е третиране преди дъждовния период, който започва около 30.04., срещу обикновена мана, екскориоза и черно гниене с Микал флаш, Делан про, Акробат М, Пергадо Ф и др. Тези продукти са системни и биха защитили и новите листа за по-дълъг период, не са податливи на измиване.

Предвид малкото очаквани валежи и все още ранни зарази е напълно възможно да се реагира също с контактни продукти на база манкозеб, фолпет или търговкси фомрулации като Делан и др. Медта не е най-доброто решение за ескориоза и няма действие за черно гниене.

Само срещу мана и ексориоза (основните проблеми в момента) да се приложат системни продукти като Верита.

Само срещу мана медните също са добро решение в момента.

А срещу брашнестата мана? 

За брашнеста мана продуктите на база намокрима сяра са Акоидал, Тиовит Джет, Кумулус и др. При тях бих препоръчал малко по-виски дози – 300 г/дка или системните Фалкон, Систан, Топаз в комбинация със сяра. Те са смесими с повечето продукти за мана. Сярата действа и на акарите.

Какви са заплахите при ябълките? 

В същия период (30 април – 5 май) се очакват се и силни зарази от струпясване по ябълката. Те зависят също от дъждовете и конкретната ситуация, но риск и основание за пръскане с профилактични продукти съществуват. Препоръчвам Делан, Каптан или манкозеб. Отлично решение за подобни рискови и продължителни валежни периоди са Фонтелис, Луна ескпириънс, Делан про, Флинт макс. С прогнозната система Римро ние винаги се стремим да добавим и второ пръскане при силни зарази, но това е зависи от развитието на заразата. Прецизността за второто пръскане достига до преценка по часове и това го позволяват динамичните и автоматизирани прогнозни модели. Основен метод в случая е пръскане с контактни продукти (без медни) по време на валеж. Темата е голяма. Резултатите са много добри.

Прочети още: БАСФ представи два нови уникални фунгицида при лозя и овощни за качествен контрол на икономически важни болести