Пуши с удоволствие, човече! Това е най-важното
Приятелите смятат, че съм изключително спокоен човек, с което не се съгласявам. Но, да приемем, че е така. Аз, спокойният и равновесен човек, обаче смятам, че темата с пушенето в заведения, вече се превръща в тъп инатлък, който се зарежда с гориво от политиците. Усещам, че ние, пушачите, сме използвани, все едно сме хора на конци. А това е непоносимо.
Пуша по над кутия на ден и не мога да кажа, че се чувствам добре сутринта. Не, на сутринта ставам като отровен робот, слагам кафето на котлона, изпивам го с две цигари и забравям колко съм токсична. Изобщо не боледувам и усещам, че тялото ми намира начин да живее с никотина и катраните. Но също така, знам какво е да не пушиш. Не пушех повече от 5 години. И през това време, знаете ли, като видех някой закоравял пушач, каквато бях аз преди да ги откажа и каквато пак станах след 5 години почивка, го съжалявах. Първо, защото няма воля да откаже цигарите, второ, защото е зависим. Е, сега сигурно мен ме съжаляват. Но въпросът не е в съжалението. А в темата да се пуши ли в заведение или не.
Тези, които пушат елегантно – по една кутия на седмица, би трябвало да не се включват в протестите. Дали ще прекарат няколко часа в заведение с цигара или без, за тях няма значение. Другите като мен, които като седнат на маса могат да запалят две цигари едновременно, без да се усетят, би трябвало да са наясно, че въпросният закон ги пази от самите тях. Когато се е случвало да отида на ресторант вечерта, съм стигала и до две кутии. Ей така, без да се усетя. Нова идея – нова цигара. Болка за нещо – цигара. Радост от друго – цигара. И аз изобщо не съм изключение. Всеки твърд пушач ще признае, че седне ли на маса, не брои цигарите. А на сутринта, е, да, на сутринта е много, много кофти.
„Всичко е в главата“, казват тези, които са разбрали нещо от поведението си. Ако си кажеш, че няма да пушиш на маса, просто го приемаш и не протестираш. И ти се пуши далеч по-малко отколкото ако се настроиш, че трябва да се подчиниш на една насилствена забрана. Приемаш забраната, пушиш една или две цигари на студа, но на сутринта имаш настроение да видиш как кафето кипва, пада леко и после пак кипва със съскане. И денят започва с една прекрасна глътка и едно дръпване на тютюна. И гарваните хвърчат, и мъглата е загадка, и въпреки това денят е прекрасен.
Ако забраната отпадне и цигареният дим застели заведенията, ние пушачите ще сме големи победители, няма що. Ще се тровим на воля, а на сутринта ще кашляме. Доволни? Едва ли. Горди с победата? Я, стига глупости!
Съвсем друг въпрос е, че с тази тема пушачите се вкарват в ъгъла на колене, а под коленете – черупка от орех. Ако аз пуша, не значи, че съм жалък човек, нали така? Хората са пълни с недостатъци – някой ламти за пари, друг е безбожно суетен, трети бие жена си. Не пушачите са най-долното племе на земята. Те на никого не вредят, освен на себе си. (Никой пушач не би запалил в компания, ако някой изрично помоли да не се пуши.) Вредят си поне по два начина – единият е с никотина и катрана, другият е чисто психически – с прозрението, че нямат достатъчно сила и щастие да откажат цигарите.
Ако има достатъчно умни и справедливи хора в страната, на пушача трябва да се гледа като на зависим човек, който може и да постъпва неразумно, но на когото трябва да се осигури човешки начин да си пафка, щом така е решил. През зимата за него трябва да има някакво топло, вентилирано помещение, в което да пуши, когато поиска. В крайна сметка той дава пари за цигарите и вкарва много в бюджета от акцизи и ДДС.
Вместо това днес пушачите се сочат от принципните глупаци за боклука на нацията. Ако се бунтуваш срещу това, значи самият ти си глупак. Затова, дайте да зарежем тези простотии. Забраната за пушене в заведения ни пази от опасната страст към цигарите, поне с мен е така. Но ние все пак сме свободни да пушим в къщи, на улицата, пред входа на службата. И знаете ли кое е най-важното? Най-ценното е, когато пушим да го правим с удоволствие. Дърпаш – и светът е приказка. Издишваш – и той се съгласява с теб. Странен си за околните, но и те са странни за теб. И въпреки това се разбирате. Това е. Всичко друго са глупости и политика, тоест, пак глупости.