Доц. Петър Чавдаров: Болести атакуват полски и оранжерийни зеленчуци. Пръскайте превантивно!

Картофената мана е най-важното заболяване при доматите, бактериози и почвени гъби тормозят оранжериите

Доц. Петър Чавдаров, завеждащ отдел „Растителна защита“ в Института по растителни генетични ресурси в Садово, пред Агро Пловдив

Доц. Чавдаров, какви мерки срещу вредители трябва да вземат производителите на полски зеленчуци към момента?

Първият критичен период за доматите на открито бе през месец май. Имаше превалявания и затова са възможни инфекции. Особено внимание трябва да се обърне на картофената мана, която е икономически най-важната болест при доматите и при влажно време може да предизвика сериозни последици. Признаците от картофена мана са хлоротични и некротични петна с лек жълтеникав ореол при домати и картофи. При влажно време от долната страна на листата се образува спороносен налеп. За да имат успешна борба не само с тази, а и с всички болести по зеленчуци, стопаните трябва да третират превантивно с контактни и със системни препарати. Трябва да ги редуват. Големите производители нямат проблем с това заболяване, но по-малките градинари мислят, че като е слънчево и топло, няма да има инфекции. Но после разбират, че са били прекалени оптимисти. Има много добри препарати срещу картофената мана – Акробат Плюс, Инфинито, Икуейшън, Превикур. Като контактни фунгициди могат да използват Фунгуран, Корсейт, който е с контактно и с проникващо действие. Превантивно се третира през 8 до 10 дни, а при наличие на инфекция трябва да се зачестят пръсканията през 6 до 8 дни. Когато има наличие на инфекция трябва да се използват основно системни препарати, за да се ограничи повредата в растенията, а когато успеят да се справят, да се премине отново към редуване на контактни със системни продукти.

Производителите на домати и пипер трябва особено сега да внимават с цикадите, за да няма пренос на микоплазмени заболявания като столбур. Трипсът може да предизвика бронзовост, листните въшки – краставични мозайки при картофовите култури. Алтернарията и бактериозата също са важни икономически заболявания, тъй като при влажно време водят до обезлистване на растенията.

Фунгицидите, които препоръчахте против картофената мана не действат ли и при някои от другите заболявания, които споменахте?

Самостоятелно или в комбинация действат до известна степен. Фермерите могат да направят комбинация от продукти, които да контролират картофената мана и алтернарията. Такава успешна комбинация е Акробат Плюс със Скор или Ридомил Голд със Скор.

Как стопаните да се справят с бактерийните болести?

При тях се използват изцяло медсъдържащи препарати.

Какви са проблемите в оранжериите?

Там стопаните често страдат от бактериози. Причиняват се от системни бактерии, които предизвикват бактерийно изсъхване, бактерийно увяхване и сърцевидна некроза. Тези болести са на второ място като икономически последици след картофената мана. Борбата с тях е доста трудна. Патогените често се пренасят със семена. Ако е имало в предишната година някоя от посочените бактериози, патогените са презимували в почвата. Изходът е да се редуват културите, особено след като бяха забранени антибиотиците. Навремето земеделците масово използваха стрептомицин и други, но вече няма как. Отново ще повторя – превенцията е изключително добра стратегия. Превенция с медни продукти срещу бактериози. И нещо много важно – след разсаждането не бива да се правят никакви окопавания, за да се избегне нараняването на кореновата системи. Иначе при всяко окопаване се нанасят микро рани и оттам се отваря врата за бактериите.

 

В последните години при оранжериите набира скорост листната плесен по доматите. Проветряването е част от превенцията срещу тази болест. За щастие има един новорегистриран пестицид срещу листната плесен. Това е Цидели топ в доза 100 мл/дка. Той успешно хваща голям спектър от патогени по доматите.

Смесими ли са повечето продукти за комбинирано третиране?

Разбира се. Фунгицидите спокойно могат да се комбинират, включително и с инсектициди срещу неприятелите. Важно е продуктите да правилно подбрани. Тези, които не са наясно как да изведат растителната защита, трябва да се допитат до специалисти.

Какво ще препоръчате срещу почвени патогени?

Новите хибридни сортове домати имат генетична устойчивост срещу фузариум и вертицилиум. Има обаче едно ново заболяване – вкорковяване на корените. Получава се при доматите основно при оранжерийни условия. Причинява се от почвена гъба, която за щастие не може да провали изцяло реколтата. В оранжерийте третират превантивно с фунгициди през капковата система за напояване.

Какви са проблемите към днешна дата при краставиците?

Основният проблем сега е кубинската мана, а също и брашнеста мана. При краставиците също има почвообитаващи гъби, които нанасят вреда по кореновата шийка. Става въпрос за две групи гъби – Ризоктония (Rhizoctonia solani ) и Питиум (Pythium). Растенията увяхват, а загубите могат да минат 50%. Борбата с тях е много трудна, аз успях да направя успешна схема за извеждането й.

При корнишоните и пъпешите на открито е възможно да има мана без да се наблюдава мицел.

Ъгловатите петна по краставицата ако ги има, скоро ще изчезнат, тъй като патогенът спира да се развива, когато температурата надхвърли 25ºС.

Други съвети?

При патладжаните, полско производство, трябва да се внимава за вертицилийното увяхване. Това е икономически най-важната болест за тази култура. За Тута абсолюта (доматен миниращ молец) в оранжериите постоянно водят растителнозащитни мероприятия. Има добри инсектициди, които действат и върху яйцата и ларвите на неприятеля.

Как ще характеризирате тази пролет като фитопатология?

Зеленчуците отскоро са изнесени на полето. Тепърва ще наблюдаваме картина на повредите от различните болести. Но засега условията не предполагат масово развитие. За трети път ще кажа, дано се запомни: Който използва превантивно фунгициди и инсектициди за борба с масовите болести и неприятели, той ще има успех. Който изчаква да се покажат признаците на повреда, за да реагира, ще търпи загуби. Защото ако има инфекция, метеорологичните условия може да не позволят растителнозащитни мерки. При едно задържане се получава обезлистване на културите, което води до нисък добив. Това важи за всички култури.