Преди 106 г. е открит скритият от природата шедьовър Мачу Пикчу

На 24 юли 1911 г. младият американски историк проф. Хирам Бингъм открива изчезналия град на инките Мачу Пикчу в Андите на Перу. Напътстван от местни земеделци, Бингъм поема по пътека край каньона на река Урубамба, за да стигне до едно от най-красивите места, сътворени от човешка ръка. Градът на инките е тънел в самота 400 години преди да бъде открит от американеца. Той е построен горе-долу на височината, която е измерена при връх Ботев. Защо е бил напуснат никой не знае.

Това, което не спира да смайва учените и до днес, е как всички 200 постройки в Мачу Пикчу са издигнати без да се използва хоросан и без помощта на товарни животни. Всичките каменни блокове са толкова прецизно скрепени, че помежду им не може да се промуши дори и най-тънкия нож. Този начин на градеж придава завидна здравина на конструкциите и висока устойчивост при земетресения. Не е ясно как масивните каменни блокове са били премествани. Предполага се, че са били сечени с бронзови или каменни сечива и след това полирани с пясък.  Не спирайки да се удивляват на грандиозния подвиг на древните строители, някои учени  излагат хипотези за използването на лазерни технология при строежите, дело на високо развити антични цивилизации и дори на извънземни.

Тайният град е бил построен между 1460 и 1470 година при управлението на императора основател на държавата на инките Пачакути Инка Юпанки. В него са живели не повече от 1000 човека и затова се предполага, че е бил резиденция на императора. През 1532 г. обаче испанците нахлуват в страната и всички жители на Мачу Пикчу мистериозно изчезват.

Градът покрива обща площ от около 320 акра, които могат да бъдат обособени в три участъка – градски, земеделски и религиозен. Земеделската част представлява серия от тераси и акведукти, които използват естествените склонове на земята, изпълнявайки ролята не само на култивирани поля, а и на защитни стени, предпазващи земята от по-нататъшна ерозия. Инките били много добри земеделци, като успели да култивират над 20 местни сорта царевица и над 240 сорта картофи, някои от които виреели до 4 600 м надм. височина. Те изградили терасирано земеделие с добра поливна система чрез изкуствени канали.

Стена отделя аграрната зона от градската част. В южната й част има серия от издълбани ниши, които Бингам нарича „затворът“,  смятайки, че на тези ниши са били окачвани с каменни халки ръцете на затворниците. Днес този участък е много по-точно идентифициран като част от „Храмът на кондора“ заради откритото изображение на андийски кондор.

Колекцията от майсторски постройки от червен камък веднага до храма, е известна като „Квартирите на интелектуалците“- смята се, че в тях за живели амауатас (учители от най-висок ранг). В непосредствена близост до тях се намира Територията на принцесите (нустас).

В религиозната зона централно място заема Свещеният площад, където са се извършвали религиозни церемонии. „Храмът на слънцето“ е полукръгла конструкция, издълбана в солидна скала с два прозореца, единият, от които гледа на изток, а другият на север.

На „Xрама на  трите прозореца“ има изображение, което представя трите нива на света, съгласно разбиранията на обитателите на Андите: Ханан- Пача (най-високото ниво на небесния рай), Кай-Пача( земния свят) и Укжу-Пача (светът, който обитават боговете). Прекрасен образец на строителните умения на инките е „Свещеният храм“ с перфектно скрепените, полирани каменни блокове .

Други религиозни постройки са „Имението на свещениците“ и енигматичното светилище, известно като  „Интихуатана“(Интихуана). Това е една от най-загадъчните постройки в Мачу Пикчу. Състои се от голяма колона от гранит, която най-вероятно е служила като стрелка на слънчев часовник. Учените предполагат, че светилището е изпълнявало роля на слънчева обсерватория.

Падането на инкската империя започва дори малко преди идването на испанците, когато император Уайна Капа разделил държавата между двамата си сина- Атахуалпа и Уаскар. Унищожителната гражданска война отслабила държавата и точно тогава испанските завоеватели пристигнали, предвождани от Франсиско Писаро. С помощта на Писаро, Атахуалпа успява да победи брат си и да наложи контрол над империята, но за кратко, защото испанците го пленяват и искат откуп в злато и сребро, равняващ се в днешна валута на 50 млн. щатски долара. Но въпреки откупа конкистадорите не освобождават императора, държат го в плен, а след време и го убиват. Изчислено е, че преди идването на европейците населението на инките възлизало на около 12 млн. души, от които само за няколко десетилетия поради избиване, асимилиране и пренесените от Европа болести (като едра и дребна шарка, варицела и др.) оцеляват само 10 000 индианци.