Пчеларите няма да получат De minimis, защото раздаването на помощ е политическо решение
Пчеларството трябва да бъде обявено за приоритетен сектор през следващия програмен период заедно с всички финансови последствия от това
Росимир Матеев, председател на Конфедерацията на българските пчелари и председател на Българската пчеларска развъдна асоциация, пред Агро Пловдив
Г-н Матеев, ще има ли De minimis за пчеларите тази година?
Засега не се очаква De minimis за нашия бранш. Миналата година дадоха от тази помощ предизборно. Раздаването на средства от държавното подпомагане е политическо решение и не зависи толкова от нуждите на съответния бранш. Пчеларските организации всяка година напролет подават писма до земеделското министерство с искане за De minimis. Тази година също повечето пчеларски организации настояха за помощта. Ние, пчеларите, винаги казваме: „Измряха пчелите, лоша е годината“. Но тази година според официалната статистика на МЗХГ няма почти никаква зимна смъртност. Получава се така, защото пчеларите не регистрират в БАБХ смъртността в стопанствата им. Същото важи и за вредите от растителната защита, която провеждат земеделците. Нито един пчелар не се е оплакал, че семействата му са отровени, за да мине по стандартната процедура. Затова от министерството питат: „Какъв де минимис искате, след като бранша е добре?“
Не мога да не ви попитам каква беше пчеларската 2017-а година? Даде ли достатъчно мед?
Годината беше различна за различните региони. В предпланинските и планински райони, където пролетта беше с много дъждове, годината не беше добра. Но за пчелните стопанства в равнинните региони, особено в Южна България, 2017-а е медоносна. Зимата беше много студена с дълбок сняг в планините. Но смъртността по пчелите не се дължи на ниските температури, а на неправилното третиране против вароатоза. Някои пчелари не третират както трябва или не проверяват след третирането дали е имало някакъв ефект. Когато семейството влезе опаразитено в зимата, то не успява да презимува, защото става уязвимо на вирусни заболявания. Това е единственото обяснение, тъй като когато се изследва причината за смъртността, обикновено тя е във вирусите.
В момента се обсъжда активно каква да е българската позиция за промени в общата сеслоскопанска политика през следващия програмен период. За какво ще настоява Конфедерацията на пчеларите?
Пчеларският бранш изнемогва. Прекалено много труд, прекалено малко пари насреща. За да съществува, браншът се нуждае от подкрепа. Малко са хората, които притежават над 1000 кошера, и през годините почти всички са фалирали. Вероятно подобно е положението и с по-дребните фирми, но няма официална статистика, която да го потвърди. Държавната помощ е слаба, да не кажа никаква. Дори и този де минимис е една подигравка, защото 2-3 или 7 лева на едно семейство е нищо. Ако един пчелар не си докарва по 200 лева от кошер на сезон, сметката му въобще не излиза. Затова през новия програмен период пчеларският отрасъл трябва да бъде обявен за приоритетен с всички положителни финансови последствия от това. И то не защото произвежда мед, а заради системната услуга, която извършват при работата си пчелите. Говоря за опрашването на земеделските култури. Ако няма пчелари, а оттам и пчели, ще настъпи голям глад. 30-40% от храната на нашата трапеза зависи от пчелите. Ако се изчисли ролята на пчеларството у нас, 10-те хиляди тона мед на година правят 50 милиона лева оборот. Но това е нищо. В действителност с работата си пчелите увеличават оборота в земеделието с над 2 милиарда лева. За тази услуга обаче пчеларите НЕ ПОЛУЧАВАТ НИЩО.
Но все пак, какво предпочитат българските пчелари? Субсидия на семейство или запазване на пчеларската програма?
Доколкото знам в Европейския съюз има противници на директните плащания за пчелари. Германия не е съгласна, тъй като тя е нетен вносител на мед. Аз също мисля, че ако се плаща например по 50 лева на семейство без никакви условия, половината българи ще станат пчелари. Последиците от това ще са изключително лоши. Например – поради некомпетентното пчеларстване от хилядите новоизлюпени пчелари ще се създадат предпоставки за неконтролирано разпространяване на различни заболявания по пчелите.
ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ,ЧЕ В Европейския съюз икономическата стойност на опрашването се оценява на около 15 милиарда евро годишно. Защо не отделят от субсидията на земеделците вместо 35лв по 30лв на дек.и тия 5лв на дк да се дават за опрашване? А не тия които допринасят 15 милярда в земеделието да се молят за 5лв на земеделието.
Какво ще кажете за референтнна дата или доказване на стаж в пчеларството. Защо не и на продадена продукция макар ,че тогава търговците свалят цените и субсидията отива в ръцете на търговците.Познавате ли богат пчелар?А познавате ли беден търговец на мед ?