2017г.: Министърът балансьор – Надежди за ПРСР (ІІ част)

Май

На 4 май Христо Бозуков усмихнат предаде кабинета на Румен Порожанов и в същия ден тютюнопроизводителите си получиха държавната помощ. Новият министър на ГЕРБ многозначително отбеляза, че „в това министерство има много съдържание“, а също и много думи, тъй като в новия кабинет то вече се наричаше Министерство на земеделието, храните и горите … и „последният да затвори вратите“.

Още на следващия ден бяха платени „зелените“ пари по 124 лв./ха, а седмица по-късно биопроизводителите получиха част от субсидиите. Румен Порожанов прояви сговорчивост към най-големите земеделски асициации в страната. Когато НАЗ предложи Кампания 2017 да бъде удължена до 26 май, а АЗПБ даде идея финалът да е на 31 май, той балансиращо избра като дата 29 май.

Същата политика министърът приложи и към двата дебата за новата ОСП след 2020 г., организирани на 18 май, от една страна от Светлана Боянова и Николай Вълканов, а от друга от Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ.

Така в този ден Румен Порожанов се посвети на Южна България – първо на дебата в Пловдив, после на срещата в Стара Загора. Браншовите организации трябваше да излъчат по двама представители за двата форума, за да не пропуснат нещо важно.

На 21 май бе публикуван първият Индикативен график за отваряне на инвестициионните мерки по ПРСР през 2017 г. Забележителното е, че почти нито една мярка в него не тръгна до края на годината. Така и на банките им взеха залъка от устата.

Май беше толкова дъждовен, че житата направо полудяха. Болестите не ги докоснаха,

класовете се наляха, а качеството на зърното после се оказа изключително добро.

Юни

Плащанията по кампания 2016 продължиха през целия юни, та чак до септември, когато за последно 71 биологични животновъди получиха 800 хил. лв. Никой от тях не изпротестира преди това, че да се чуе.

Обзорът на МЗХГ за овощните през 2016 г. показа, че площите с орехи са повече от тези с ябълки и череши заедно – 151,5 хил. декара. Помощта за застраховки с бюджет 1,5 млн. лв. се изчерпа в края на май и зеленчукарите поискаха още половин милион.

Годишният обзор за лозя показа, че 20% от масивите са били неподдържани през миналата година, а от всичките 629 хил. дка едва 365,5 хил. са обрани. Но това са неща, върху които министерството, без значение кой го управлява, никога не акцентира.

На 8 юни стана ясно колко силно се е сринала обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци. Министерската заповед гласеше, че ставката за плодове е 134,26 лв./дка, за зеленчуци 108 лв., а за оранжерии 891 лева. Тиквите, тиквите … Тази година те, догодина друго.

На 21 юни от НАЗ се възмутиха в протестна декларация, че някои плащания се бавят. Още на следващия ден получиха светкавичен отговор и то от две места. От МЗХГ увериха, че средствата ще се преведат през юли, от ДФЗ бяха по-бързи – до края на юни.

Кампания 2017 приключи с резултата, че 114 197 фермери са подали заявления.

На 23 юни 115 производители на памук се опаричиха с 4,4 млн. лв., а най-дребните – 5730 земеделци, си дочакаха субсидията на 30 юни – средно 1143 лв. на калпак.

Юли

Бизнескласация постави в началото на юли търговецът „Севан“ първи по приходи в земеделието за 2016 г. с общ оборот от 443 млн. лв. (Кажи „арменци“ и повече не го обсъждай, коментира късо един приятел.) На следващия ден нарочно или случайно служители от Борба с градушките започнаха протест и сякаш в тяхна подкрепа небето затрещя и запрати толкова лед на земята, че разруши до основи 120 декара стоманено-стъклени оранжерии в град Левски. Неописуемото бедствие потресе цялата страна при вечерните телевизионни новини. А градушкарите получиха обещание за по-високи заплати през 2018 г. и допълнително материално стимулиране още през юли.

Парадоксите в земеделието за пореден път лъснаха в статистиката на САРА, че месодайните говеда са се увеличили с 12 хиляди, но добивът на месо бил намалял. Агростатастиката отчете пък, че от общо произведено мляко в страната за 2016 г. в обем от 1,1 млн. тона, 571 хил. тона не са постъпили в мандрите. Моля? А къде е отишло?

На 7 юли земеделският министър каза на среща с браншовиците, че още от догодина ще пусне самолети срещу градушките, а до 2020 г. ще има допълнителни 63 ракетни площадки и два полигона – в Любимец и в Тъжа.

На 12 юли проф. Васил Николов оглави Селскостопанска академия и веднага започна срещи с институтите и опитните станции, за да разбере кое куца и кое върви. В същия ден пловдивският пчелар Александър Николов отпразнува 103 години в добро интелектуално и физическо здраве и разкри, че истината на дълголетието е да знаеш колко да вземеш и колко да дадеш.

В същия ден на приятелска среща в ресторант на град Съединение и по покана на пловдивското животновъдно сдружение „Тракия милк“, министър Порожанов сподели две

идеи с бранша. Първата, че иска в следващия програмен период обвързаните помощи да са не 13, а 20% от директните плащания. И втората, че възнамерява да определи бюджет на всеки бранш поотделно. Пък той да се разбере как да си го харчи.

Седмица по-късно земеделският министър подписа заповед за разпределянето на 11,3 млн. лв. европейска помощ за млечното животновъдство. Документът беше изненадващ. Досега средствата се раздаваха само за първите 200 крави и първите 500 овце с цел да се подкрепят малките и средните животновъди. Този път обаче Румен Порожанов вдигна бариерата и вкара на пашата за субсидии и най-големите стопанства. Заповедта обаче бе направена несръчно и Станка Налбантова от първомайското село Поройна го доказа със сметки на страницата на Агро Пловдив. Впоследствие министърът поправи заповедта благодарение на тази умна жена, но така или иначе фермите с хиляди крави и овце останаха в разпределението и получиха субсидии за всяка млечна глава добитък. Че дори и повече.

На 21 юли Стопанската камара публикува сравнителни данни за българския износ през 2016 г. и стана ясно, че вече не сме първи в никоя категория при земеделските стоки. Но сме втори в експорта на консервирани череши и патешки дроб и трети при слънчоглед, рапица и патешко месо.

Август

На 2 август еколозите отчетоха, че човечеството вече живее назаем върху Земята, тъй като до тази дата е изчерпало годишните ресурси на планетата – земеделска продукция, руди, нефт, вода. За България този ден е настъпил на 19 юли, докато Люксембург например още на 17 февруари е изгребал хамбара.

В началото на август стана ясно, че реколтата от пшеница 2017-а е бùла рекорда на предишната година и произведеното зърно е почти 6 милиона тона при среден добив от 513 кг/дка. При това площите са били по-малко в сравнение с предната година. Сортове, агротехника – всичко е същото, а реколтата преизобилна. Този абсолютен резултат се дължи само на едно нещо в повече от обичайното – дъждът през май, температурите преди това, дебелия сняг. Казано с една дума – дължи се на Природата. В една книга, на възраст 5 хиляди години („Махабхарата“), на въпроса кое е най-важно за земеделеца, един мъдрец отговаря: „Дъждът“. И тогава, и сега, нищо не е по-важно от природата, само дето някога древните са уважавали Земята като богиня, а сега я наричаме ресурс.

Чудесната новина бе попарена седмица по-късно от грандиозен скандал във Вълчедръм и Якимово. Протестиращи земеделци разказаха пред Нова телевизия, че някаква си фирма им е взела земите, които обработват от години и ги е преотдала на свързана фирма или както народът казва: Куче влачи, диря няма. Някои дори споделиха, че и собствените им ниви са наети без да знаят. Този репортаж активизира омбудсмана, депутатите и министерството. Мая Манолова поиска договорите за ползване на земи да се сключват с 25% от собствениците, което направо ужаси фермерите. Депутатите на бърза ръка подготвиха три законопроекта за поредното изменение и допълнение на базовия закон. А министерството съобщи, че още от средата на юли е наясно с проблема и оттогава служителите са задължени да изискват писмото съгласие на собствениците на земи. Впрочем, законопроектът още не е гласуван окончателно в пленарна зала.

На 19 август, отново търпеливо и безмълвно, близо 12 хиляди фермери дочакаха плащане по мярка 12 (Натура 2000) за 2016 г.

Пак през този месец министерството продължи да запушва пробойните в някои от мерките и да моделира съществуващи наредби. Така например въведе ограниченията да не се признават групи или организации на производители, които са създадени между роднини, свързани фирми и между работници и работодатели. В наредбата за преработвателната мярка 4.2 намали тавана на инвестицията от 3 на 2 милиона евро и даде приоритети на фирми с 3-годишна история. А също така и на кооперирането между земеделци и преработватели с разширен достъп до пазари у нас и в чужбина.

В края на август темата фипронил в яйцата стана водеща и БАБХ веднага тръгна по птицеферми и складове, за да търси инсектицида.

На 31 август ръководството на МЗХГ отчете 100-те дни. Изплатените средства по ПРСР за целия програмен период се оказаха само 13%. Водната стратегия, дълго разработвана от Световната банка и щедро платена с европейски пари, бе обявена за непригодна за прилагане поради дълговете на „Напоителни системи“.

 Следва продължение

Прочети още: 2017г.: От Бозуков до Порожанов – Хаосът (І част)

Когато политиците разбъркат тестето – Спирачката (ІІІ част)