2017г.: Когато политиците разбъркат тестето – Спирачката (ІІІ част)

Септември

В Пловдив министър Порожанов обяви пред земеделци и консултанти, че мярка 4.2 ще се отвори вероятно към 20 октомври, а приемът по нея ще продължи 3 месеца. Следващите два месеца обаче показаха, че няма план, който не може да бъде оплескан от депутатите.

Почти всички проектонаредби по мерките, които трябваше да се отворят тази година, бяха насочени към кандидатстване през системата ИСУН, а генерално това трябваше да фигурира и в промените на Закона за подпомагане на земеделските производители. Първият вариант на този проектозакон беше така скалъпен, че да премахне преразпределителните плащания и таванът на субсидиите на площ.

Депутатите вносители на проекта решиха, че могат, ей така, с няколко корекции на съществуващия закон, да умножат по нула всички мъчителни спорове и обсъждания за таваните, които минаха още при управлението на проф. Димитър Греков. Меко казано, това беше нагло. В пленарна зала законопроектът бе отхвърлен, а после коригиран. В последната парламентарна седмица преди Коледа депутатите го гласуваха на второ четене и вече се чака обнародването му. Така че по някое време догодина ще започне отварянето на мерките.

Впрочем, в Пловдив един земеделец отбеляза, че в променената наредба за прилагане на мярка 4.2 са вкарани като приоритетни зеленчуци лещата, фасула и баклата за зърно като варива, и попита защо. А отговорът на експерт от МЗХГ бе: „Защото са традиционни“.

През септември земеделската общност около АЗПБ се събра при министъра за оформяне на българската позиция за следващия програмен период. Ден по-рано НАЗ обяви, че е против запазването на инвестиционните мерки от ПРСР заради злоупотребите и липсата на анализ, който да покаже каква е ползата от похарчените досега милиарди левове.

На 13 септември браншовите организации поискаха в декларация до премиера адекватно финансиране от страна на националния бюджет след 2020 г. За премиера беше удоволствие да покаже благоразположението си към фермерите, защото никой не е забравил как през февруари 2013 г. именно техният протест изчисти Симеон Дянков от правителството, което по-късно подаде и оставка. В същото време Институтът по агростратегии и иновации и ИнтелиАгро подготвяха интересния Втори национален дебат за „ОСП след 2020 г.“, насрочен за 21 септември в София.

На 19 септември в интервю за Агро Пловдив проф. Васил Николов хвърли новината, че Селскостопанска академия ще създаде нова българска порода овце на базата на Синтетична млечна. А нова нашенска порода не е създавана от памтивека. Това развълнува не само овцевъдите, но и говедовъдите, които изразиха силно съмнение, че това въобще някога ще се случи.

На 25 септември се отвори единствената мярка от ПРСР за годината – №14, за хуманно отношение към едър и дребен рогат добитък. Условията по нея породиха толкова въпроси без отговор, че животновъдите не знаеха дали

няма да си вкарат автогол, ако кандидатстват. Хеле, след средата на периода, през октомври, се появиха разяснения.

В края на септември природата пак се усмихна на зърнопроизводителите. Проливни дъждове напоиха земята и рапицата, за която продължителната суша не даваше надежди за оцеляване, поникна и се разви, заедно със засятата пшеница.

Октомври

Още в началото на месеца Управителният съвет на ДФЗ гласува de minimis за измръзналите череши, а също и за животновъдите. По-късно пчеларите се събраха на протест и като единствените протестиращи през първия мандат на министър Порожанов, МЗХГ ги окуражи също с de minimis по 4,77 лв. на пчелно семейство. Помощта им пристигна по сметките точно преди Бъдни вечер.

От 5 октомври животновъдите започнаха да събират фактури за доказване на произведеното мляко, за да получат обвързано подпомагане. Пак имаше емоции, че Наредба 3 е като гилотина за малките стопанства и че дребните животновъди не работят с фактури. Принципно, правилата са нещо, което трудно се налага. И когато някой вярва, че може да мине между капките, после ги усвоява по трудния начин.

Министерството пусна за обсъждане проектонаредбата за мярка 4.1.2 за дребните стопани, но самата мярка също заспа заради неуредиците по Закона за подпомагане. Същата мярка трябваше да бъде отворена още през януари тази година, но когато политиците разбъркат тестето, всички планове се разпиляват.

На 23 октомври стана ясно, че министър Владислав Горанов пак иска да увеличи минималния осигурителен доход за земеделците от догодина. Но този път рязко – от 300 на 480 лева. Аха-аха да започнат протести и сумата бе спадната до 350 лева.

Ноември

Ноември започна с анализ на министерството за вноса и износа на аграрна продукция през 2016 г. Данните сочеха, че сме изнесли житни за над 1 млрд лв., а сме внесли месо и карантия за 339 милиона. Блажени са зърнопроизводителите, че стоката им е борсова и че нищо не е по-голямо от хляба.

На 5 ноември БАБХ съобщи за 4 огнища на птичи грип в страната и многобройните стопани на патици се вцепениха – Ето го, то пак идва! Впечатляващо е, че заради бързите реакции на агенцията, птичият грип като че ли отстъпи, поне засега. Макар че 64 хиляди кокошки носачки бяха изтрепани бадява, само защото в паткарник в съседство бе установена инфлуенца.

Проф. Анна Аладжаджиян от Аграрния университет обяви, че на 21 ноември се чества Денят на биоенергията. По този повод бе съобщено, че от 12 ноември до края на годината произведената в България биоенергията е в състояние да задоволи потреблението ни.

От НСИ информираха, че средната заплата в земеделието се е увеличила до 948 лева през септември, което отново напомни, че работниците са по-дефицитни и от субсидиите.

Според Агранния доклад за 2016 г., земеделците са произвели стока за 7,8 милиарда лева. От тях 52% се падат на зърнени и маслодайни, а 23,7 на сто на животновъдната продукция като цяло. Пак от него се разбра, че средната млечност при кравите е 3,6 тона годишно, а при овцете 68 литра. Жалки резултати, ако са верни.

На 24 ноември новият председател на Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова представи пред журналисти позицията на сектор Плодове и зеленчуци за новата ОСП. Браншът поиска субсидията да се разпределя като процент от себестойността на продукцията. Революционно, но дали ще бъде чуто? Подотрасъл Плодове и зеленчуци е формирал дял от 7,9% в стойността на крайната аграрна продукция за 2016 г., като този на плодовете е малко по-голям от дела на зеленчуците. Въпреки че е приоритетен, секторът се свива от година на година като недохранено дете.

В края на ноември от Агро Пловдив открихме, ровейки се из официалните статистически данни, че за четири години производството на фуражен грах се е увеличило 100 пъти като площи, а на леща 30 пъти. А това мирише, мирише … на пробив при субсидиите. Вярно е, че министерството не казва на земеделците какво да отглеждат. То само им държи главата и я завърта по посока на субсидиите, пък кой видял – видял.

Декември

Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ обяви още на 30 ноември на Агро семинара на НАЗ (но ние го написахме на 1 декември), че европарите по СЕПП ще бъдат изплатени към 20 декември. И позна. Живко Живков обеща още Индикативният график за другите плащания да бъде публикуван към 20 януари.

На форум в София на 4 декември зам.-министър Лозана Василева поясни, че след 2020 г. на държавите членове на ЕС ще бъде дадена свобода да формират земеделските си политики, но преди това трябва да изготвят стратегически план за разпределяне на субсидиите. Той трябва да бъде одобрен от ЕК. По-късно от НАЗ нарекоха тази свобода „ренационализация на аграрната политика на ЕС“. А това издава притеснение. НАЗ си иска контрола на Европейската комисия, защото не знае какви иновативни идеи може да приложи нашето земеделско министерство.

Законопроектът за Селскостопанска академия също излезе в края на годината. Проф. Васил Николов изрази заводолство от него. Академията ще има самостоятелно финансиране и всичко ще зависи от умението на ръководството да действа като мениджър. Може би аграрната наука все още има бъдеще у нас, стига депутатите да не решат обратното. И ако въобще нещо решат. Учените изкараха толкова години в килера на държавата, наблюдавайки нашествието на западни сортове и породи, че вече им е трудно да повярват в помъдряването на държавата.

На студентския празник земеделците най-после си получиха голямата част от отстъпката върху акциза за газьол – 0.40 лв./литър за 2016 г. А след 10 декември министерството започна да обявява ставките за обвързано подпомагане на крави/биволи и овце/кози. Започна от планинските животни и свърши с тези под селекционен контрол. Така, ако за планинските крави субсидията бе 250 лева за крава, то за селекционните помощта наближи 600 лева. Ако за планинските овце ставката бе 50,47 лв., то за тези под селекционен контрол е 80 лева.

Базовите плащания за площ бяха преведени на 21 декември – по 19,46 лв./дка при ставка от 19,8 лв. за миналата година. Колкото – толкова. А по този повод ето и една притча за парите от сайта drugata-realnost.com:

Един млад мъж вървял по пътя, тъжно мислейки си за своя беден и труден живот.
Изведнъж гледа – на пътя лежи една стотинка. Мръсна такава, дори  малко ръждясала.
– Ами стотинка, ама са пари – помислил си той, сложил монетата в портфейла си и продължил по пътя.

Крачи и мечтае:
– Ами ако намеря хиляда лева! Ще купя подаръци за баща ми и майка му, да ги поглезя! … Веднага щом тази мисъл му хрумнала и усетил, че портфейлът му натежал.

Отворил го и какво да види – появили се 1 000 лева! Той се изненадал много и си помислил:
– Странно, но ако имах десет хиляди лева? Какво бих направил? За десет хиляди бих купил на родителите си крава и кон, и накрая ще ремонтирам и покрива.

Усетил, че портфейлът отново натежал. Погледнал в него видял чисто нови банкноти – точно десет хиляди.
– Чудеса се случват днес, – отново се зарадвал той.
– А какво щях да направя, ако изведнъж, по същия начин се появят сто хиляди?

– Ще си купя къща, ще се оженя, ще имам деца и ще поканя баща ми и майка ми да живеят с нас.

Отново гледа в портфейла – сто хиляди лева и вече не се побират вътре. Зарадвал се много, но се замислил … и започнали да гризат съмнения:

– Къща ще купя – да! Но баща ми и майка ми… вероятно няма да поканя у нас. Старите са мърморковци и няма да намерят общ език с жена ми. А крава и кон за какво да взимам – това са само допълнителни грижи.

И няма смисъл да харча толкова пари, те ще ми потрябват за друго.

Точно след като си мислил това и почувствал – портфейлът му олекнал! Погледнал в него и какво да види: вътре имало само една ръждясала стотинка, само една …

Край

Прочети още: 2017г.: Министърът балансьор – Надежди за ПРСР (ІІ част)

2017г.: От Бозуков до Порожанов – хаосът (І част)