Ивайло Янков: Да, правим проекти на ферми за криптовалути. И да, допустими са по мярка 6.4

Непознаването на технологията на блокчейна анатемоса идеята ни, но твърдя, че тя е абсолютно допустима за финансиране по подмярката за неземеделски дейности

Миналата седмица медиите избухнаха с новината, че консултанти предлагат разработването на проекти, свързани със създаване на „ферми за биткойни“ по мярката за неземеделски дейности 6.4 (предишната 312 мярка) от Програмата за развитие на селските райони. Екзотичното приложение срещна бурна ответна реакция на отхвърляне от страна на други консултантски фирми. В един от сайтовете цитираха неназован източник от Министерството на земеделието, храните и горите, посочен общо като „пресцентъра“, който обаче доста категорично заявява: „Няма да се финансират ферми за криптовалути!“. „Абсурдно е“, са заявили още от пресцентъра. От Агро Пловдив се свързахме с един от „бащите“ на идеята за създаване на нетрадиционните ферми по мярка 6.4 – Ивайло Янков от фирма „Рисуку“ (в превод от японски – рискувай), за да научим повече за идеята и за това дали е възможно все пак да се финансират подобни иновативни проекти. Впрочем, мярка 6.4 „Инвестиции в неземеделски дейности“ е напът към старта, но все още не е публикуван за обществено обсъждане проект на наредбата за условията за прилагането й. Според индикативния график на ПРСР за 2018 г. подмярката трябва да тръгне в периода април – юни.

Г-н Янков, предвидено ли e в мярка 6.4 финансиране на проекти от сферата на високите технологии?

Един от приоритетите по самата мярка са информационните технологии. Когато по програмата е предоставен проект от кандидат, който е новообразувано предприятие, той  получава приоритет за сектор Информационни технологии по следните критерии: издателска дейност, производство на филми, тв предавания, записване и издаване на музика, дейности в областта на информационните технологии и информационните услуги. Цитирам варианта на наредбата за мярка 6.4, който е приет от Комитета по наблюдение.

Защо тогава идеята на „Рисуку“ за инвестиране по мярка 6.4 във ферма за криптовалути срещна такава съпротива?

Подозирам, че причината е в неинформираността и незнанието както на медиите, така и на консултантите. Повечето хора не знаят какво представлява така наречения mining или копаене на криптовалути. Със сигурност Европа няма да финансира купуване на биткойни, така както бяха написали в няколко сайта. Това е много далече от самата идея на блокчейн технологията.

Разкажете за блокчейна

Става въпрос за високотехнологични центрове, които валидират транзакции в блокчейн. Блокчейн всъщност е част от децентрализирана база данни. Ще дам лесен пример, за да бъда разбран. Всички знаят, че ДФ „Земеделие“ поддържа важната система ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол – б.р.). В нея се въвежда цялата информация. Обаче ИСАК стои на един конкретен сървър и ако нещо се срине или се обърка, информацията в системата е възможно да бъде унищожена или загубена. При блокчейн технологията информацията е децентрализирана. Тоест тя стои едновременно на един милион компютри. Засега, когато се осъществява транзакция (като тук не става въпрос само за разплащане, а за въвеждане на какви да е данни в ИСАК), тази информация остава единствено на сървъра на ДФЗ. Но ако ИСАК е вкарана в блокчейна, това означава първо, че се създава много по-голяма сигурност за запазване на данните. Така бенефициентът би бил спокоен, че информацията по неговото досие не може да бъде манипулирана. Причината е в това, че тя се валидира едновременно от всички участници в мрежата. При ИСАК винаги съществува риск от срив особено в последните дни на прием на проекти по дадена интересна мярка. Но ако ИСАК е в блокчейна, то тогава този риск моментално отпада. Включително и рискът някой да хакне системата, защото данните от нея вече ще са върху много, много компютри извън фонда, които ще ги пазят.

Има ли институции в Европа, които споделят информационните си системи с блокчейни?

Вече има държави, които интегрират тази технология дори на правителствено равнище. Така е в Белгия, Холандия, Норвегия дори в Украйна. В момента например правителството на Норвегия приветства изграждането на такива ферми и дори ги субсидира под формата на отдаване на земя, тъй като тези инвестиции генерират много нови работни места. Затова искам да опровергая публикациите, в които се казва, че разработваме проекти за копаене на биткойни. Ето тази машина в нашия офис участва в блокчейн системата и спомага за валидирането на различни транзакции, които се осъществяват в мрежата. Блокчейнът децентрализира системите и това ги прави много по-сигурни и евтини. Много компании, в това число Амазон, Гугъл, Уестърн Юнион, Марстър Карт и дори вече голяма част от най-големите банки в световен мащаб, въвеждат, дори патентоват върху технологията блокчейн собствени разработки, чрез които да направят системите си по-сигурни. С тези примери искам да потвърдя, че създаването на ферми за криптовалути попадат в приоритета, зададен от нашето земеделско министерство. Затова анатемосването на тази нова индустрия у нас се дължи на непознаването й. В световен мащаб тя е най-бързо развиващата се в последните две години. Това е индустрия, която генерира много нови работни места.

Но как се печели от блокчейна?

Заплащането е под формата на криптовалути, тоест на електронни пари. Това е възнаграждението за участие в мрежата блокчейн. Мога да го сравня с банковите такси, които клиентите заплащат за услуга по превод на пари. В случая нямаме банка, нямаме посредник. Комисионната по валидирането се разпределя между всички участници.

Колко работни места може да осигури една ферма за криптовалути?

Една ферма може да генерира минимум 3 и максимум 5 работни места според структурирането на самия бизнес и дейностите, които ще извършва фермата. Палитрата от кандидати да инвестират в такива проекти е с много голям диапазон. Нямат специфичен профил. Но като цяло си приличат по силната предприемаческа инициатива и по това, че са млади хора.

Каква е гаранцията, че във фонд „Земеделие“ или в МЗХГ има експерти, които са компетентни да оценят правилно проект за електронна ферма?

Ние изцяло сме съобразили нашите идеи за проекти с критериите на наредбата. Ще дам много прост пример. В наредбата може да не пише конкретно, че фермите за биткойни или криптовалути са приоритетни. Но в наредбата не пише също така и „къща за гости“. Не, там се казва „сектор туризъм“. На тази база могат да се разработят всякакви концепции, които попадат в категорията и които са допустими. Това, което ние направихме, бе след внимателен прочит на проектонаредбата да отидем една стъпка напред. Така изградихме концепта за ферми за криптовалути. Някои от коментаторите скочиха срещу криптовалутите. След като в световен мащаб нещата отиват към иновации, независимо дали говорим за блокчейни или за роботизирано производство на мебели, ние също трябва да гледаме натам. Все пак самите европейски програми стимулират иновациите! Затова няма логика тези, които оценяват проектите, да отхвърлят нещо, само защото не го разбират. Това е все едно да кажеш, че искаме да отидем в бъдещето и в същото време да поставиш бариери пред него. Разбира се, в нашата платформа има много други конкретни проекти, които могат да се направят. Те са свързани с металообработка, занаятчийство, производство на мебели, дентални центрове и много други. Ние постоянно създаваме нови разработки и ги качваме на платформата, за да дадем идеи на хората какви дейности могат да реализират. А спецификите как това може да се случи са ноу-хау на компанията ни. Ние сме го разработили и съответно го продаваме.

Вашата компания е създала собствени ферми. Успешни ли са? От колко време ги има?

Имаме изградени три ферми за криптовалути в страната. В момента разработваме и други проекти. Блокчейнът на практика е един много мощен компютър. В един конкурентен консултантски сайт бяха написали, че заблуждаваме клиентите. Там бяха цитирали регламент на Европейския съюз, в който се казва, че не може да бъде финансирано нищо, което се третира като финансово средство, към което спадали и криптовалутите. Тук искам да кажа, че този регламент касае работата с финансови инструменти като платежни средства, но не и криптовалутите. Най-лесната отправна точка за това е тълкуванието на НАП за mining, тоест за добиването на криптовалути. Приходната агенция не третира копаенето на криптовалути като финансов инструмент. НАП ги облага с ДДС, което означава, че дефинира тази дейност като производствена.

Какво печели инвеститорът?

Целта е печалба, разбира се! Няма занимание, в което да липсва риск от загуба. Но предвид високата технология, която в следващите години още по-силно ще се развие, вероятността тя да донесе печалби на инвеститорите е много висока. Все повече и повече технологии, които се разработват, се качват в системата блокчейн, а това увеличава и приходите в създадените ферми. Хиляди са. Има и български, но към момента те са малко. В момента една от фермите, които ние сме създали, с мащаб, който се вмества в границите на мярка 6.4, носи между 10 и 15 хиляди долара месечно на инвеститорите. Ако това се направи по проект за мярката за неземеделски дейности, ще има по-бърза възвращаемост на вложените средства от изискването на ДФ „Земеделие“ те да се изплатят до 10 години. В случая говорим за възвращаемост в рамките на година и половина. Факт е, че това е спекулативен пазар. Факт е, че цялата тази индустрия е в ранен етап. Но всичко това дава много големи възможности. Тези, които познават блокчейн технологията, я съпоставят с това, което преди 25 години бе интернет. Блокчейнът е базата, а в момента дори не можем да се сетим за нещата, които ще бъдат направени в бъдеще върху тази технология. Така както незнаехме, че на база на интернет ще бъде разработен Фейсбук.

Какъв би бил размерът на инвестицията за кандидат по мярка 6.4?

Инвестицията е според мощността на компютрите във фермата. Тя може да бъде от 10 хиляди лева до 200 хиляди евро. Таванът на субсидията по мярка 6.4 е 200 хиляди лева или 50% от инвестицията.

Има ли интерес към създаване на подобни ферми по мярката?

Интересът е огромен. В България обществото от хора, които инвестират в такива проекти, е голям. Дори и без да получават субсидии за това. Просто го правят, защото има смисъл.