Заплатите на земеделските работници – от 400 лв. до 1500 евро

Едва 10% от наетите работят на трудови договори, бе отчетено на транснационалния форум „RAISE UP“ в Пловдив

Момчил Неков, Светла Василева и Пламен Димитров

Едва 10% от наетите в българското земеделие работят на светло с трудови договори, при 40 на сто – в Германия. Към 86-87 на сто са самонаелите се (на устна договорка), за които не се заплащат от страна на работодателя никакви осигуровки.  Две трети от тях се трудят дългосрочно.

Заплатите на някои от наетите на трудови договори достигат 1500 евро и върху тях се плащат пенсионни и здравни осигуровки. В масовия случай обаче и особено в животновъдството, обявените заплати са около 400 лева, тоест под минималната работна заплата в страната. Тези данни обяви днес Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ по време на транснационалния семинар „RAISE UP“, който се проведе в Пловдив.

През миналата година по данни на Главна инспекция по труда са били предоставени 230 000 еднодневни трудови договори, от които са използвани около 200 000. Анкета сред земеделски работници показала, че над 83% от краткосрочно наетите са се трудили с устна договорка. Тоест, давам ти 25 лева за деня, плащам ги в края на работното време и не ти искам никакви данни.

За съжаление, след приетите вчера изменение в Кодекса на труда, еднодневните трудови договори вече могат да бъдат и полудневни, тоест на 4 часа. Това е по настояване на розопроизводителите, които са се мотивирали с по-краткото работно време при розобера заради технологията в преработката на цвета. Тази възможност обаче може да бъде използвана и от други работодатели, които ще получат шанса да плащат орязани наполовина осигурителни ставки.

Други цифри, цитирани от Светла Василева, показват, че от 2,8 милиона осигурени лица в България, 110 605 се занимават със земеделска дейност. Те представляват 4% от общото число.

Синдикалният лидер изрично отбеляза, че причина за недекларираната трудова заетост в земеделието в никакъв случай не са единствено работодателите. Често и работниците не желаят да „излязат на светло“, с което ощетяват сами себе си, като мислят единствено за осигуряване на дневната прехрана.

Евродепутатът Момчил Неков обеща да постави въпроса с недекларираната трудова заетост пред колегите си в комисията по земеделие в европарламента. Той посочи, че около 20% от брутния вътрешен продукт на ЕС се краде от нерегламентирания труд.

С колегите от земеделската и бюджетната комисии ще разгледаме проблема в Народното събрание, обеща депутатът Хасан Адемов.

Председателят на КНСБ Пламен Димитров предупреди представителите на земеделски браншови организации, че когато България поиска още 20 милиарда лева за земеделие през следващия програмен период, е логично да се зададе въпроса защо фермерите трябва да получат това огромно подпомагане при положение, че не са предоставили нормално и законно заплащане на работниците си.

В средата: Светлана Боянова (вляво) и Таня Дъбнишка

В резултат на тази реплика изпълнителният директор на АЗПБ Таня Дъбнишка посочи, че българският земеделски производител не е в съвсем благоприятна ситуация, тъй като получава значително по-малко като размер европейско подпомагане в сравнение със западните си колеги.

Това провокира Момчил Неков да попита защо българският земеделски министър Румен Порожанов не се е присъединил към исканото на 5 от по-новите страни членки на ЕС изравняване на субсидиите. Той даде за пример Чехия, която въпреки че получава повече от нашите субсидии на единица площ, е поискала равен старт на земеделците в ЕС от 2021 г.

Людмила Тодорова

Председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова обърна внимание на други възможности за подпомагане на земеделието, които остават в периферията на вниманието. Тя заяви, че през следващия програмен период към бюджета за миграцията ще са предвидени средства за наемане на бежанци в европейското селско стопанство. Мярка 9 за създаване на сдружения още не е отворена, както и мярката за иновации 16.1, по която други европейски страни активно усвояват средства.

Людмила Тодорова, собственик на животновъдно стопанство в Северна България, в което се трудят 140 работника, посочи на срещата, че в повечето случаи самите работещи настояват да не подписват трудови договори.