Спасовден е! Вознесение Господне и Баташките мъченици отбелязва Църквата

Днес е един от най-тачените празници – Вознесение Христово, наричан още Спасовден. В светите книги се казва, че на този ден Иисус Христос, придружен от Дева Мария и учениците си, се изкачил на Елеонския хълм до Йерусалим. И там, пред очите на най-близките си, той се възнесъл на небето. Но не оставил хората на земята сами, а на Петдесетница им изпратил Светия дух. Затова и етимологически Спасовден произтича от думата спасение.

Вознесение Христово се случва на 40-я ден от земната смърт и възкръсването на Иисус Христос. Той е винаги в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Вярва се, че ако на този ден вали, годината ще е изобилна и благословена.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

Днес имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасимир, Сотир.

Днес православната църква почита като новомъченици жертвите на жестокото баташко клане по време на Априлското въстание през 1876 г. Празникът е отбелязан за първи път от Българската старостилна православна църква. Първата икона за погиналите преди 142 години мъже и жени, деца и старци е нарисувана през 2006 г. в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в САЩ. Българската старостилна православна църква е отделена от официалната БПЦ още през 1969 г.

Днес от 9.30 часа Пловдивският митрополит Николай и знеполският архиепископ Арсений ще отслужат в 9 часа съборна света Божествена Литургия в старинния храм „Св. Неделя”, където са костите на убитите батакчани.

В Dveri.bg отбелязват на първо място сред мъчениците свещениците Нейчо Баташки и Петър Баташки. „Докато батакчани се скрили в църквата и се готвели за отчаяна съпротива срещу обсадилия ги враг, турците хванали отец Петър и му отрязали главата. Дошъл ред и на отец Нейчо. Турците искали свещеникът на всяка цена да се потурчи, защото знаели, че ако той се огъне и мнозина от народа ще последват примера му. Свещеникът отказал. Започнали мъченията: отсекли му ръцете, изболи му очите, скубели яростно брадата му… Преди обаче да го умъртвят, много пъти му задавали въпроса: „Чалма или брадва?” Отговорът бил мълчание. Тогава побеснелите башибозуци обезглавили пред очите му една от дъщерите му, после другата, третата и така до седмата му дъщеря. Сърцето на бащата се късало от мъка и болка, като гледал как убиват родните му деца, но въпреки това не надянал омразната чалма. Накрая отрязали едното му ухо, но оттам кръв не протекла. Той бил вече мъртъв…“