Регистрираните земеделски производители могат да се осигуряват само за част от годината
За целта трябва да заявят пред НАП, че са преустановили аграрната си дейност, без да се налага да се отписват от регистъра на министерството
Бунтовете на розопроизводителите и обещанието за помощта de minimis повдигнаха важни въпроси, които могат да се формулират най-общо така: Какво губя и какво печеля, ако съм регистриран земеделски производител?
Малките, невписани в регистъра на аграрното министерство, земеделци, особено тези с монокултурно производство – няколко декара череши, пет декара рози и т.н., виждат само разходи, ако се впишат. Основният разход е плащането на осигуровки. В доста случаи тези дребни земеделци имат друго работно място с постоянен трудов договор, откъдето се плащат осигуровките им. Те не виждат смисъл в това да се натоварят с повторно плащане на вноски, макар и при намален осигурителен праг от 350 лева, какъвто е размерът му за земеделските производители от тази година.
Само преди седмица част от розопроизводителите бяха неволно подведени, че ако се впишат като земеделски производители и имат друго работно място, няма да плащат осигуровки.
Това обаче не е така, опровергаха от НАП Пловдив в отговор на въпроси, зададени от Агро Пловдив.
Независимо дали се осигуряват като служители на друго работно място, ако са вписани като земеделски производители, фермерите са длъжни да плащат осигуровки. (Колко – виж ТУК.) Единственото изключение, което се допуска, е за тези, които на постоянната си и несвързана със земеделието работа, плащат осигуровки върху максималния осигурителен доход за страната, който е 2 600 лева. В този случай, те не са задължени да се осигуряват и като земеделски производители, нищо, че са вписани в регистъра.
Съществува обаче една възможност за малките земеделци, която не е твърде популярна.
Ако те са вписани като земеделски производители в областните дирекции земеделие по Наредба 3, но земеделската им дейност продължава в сравнително кратък период, те могат да подадат декларация в НАП, че преустановяват с аграрната си активност, например от 1 юли. Така, след тази дата те няма да имат задължението да внасят осигуровки. Това може да се повтаря всяка година. НАП не изисква дерегистрация от регистъра на земеделското министерство. От приходната агенция уточниха за Агро Пловдив, че не е прецедент земеделци да обявят през годината пред НАП, че са преустановили работа.
На въпроса какво печелят и какво губят регистрираните и нерегистрираните в министерството земеделци, от МЗХГ отговориха така:
„Съгласно чл. 6 от Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани със заверени за съответната стопанска година регистрационни карти могат да кандидатстват и да получават: финансово подпомагане по съответните схеми и мерки от Европейските земеделски фондове чрез ДФ „Земеделие“ и средства от централния бюджет за държавни помощи. Също така имат право: да получават безплатно съвети от Националната служба за съвети в земеделието; да получават безплатна информация, анализи и прогнози от ОДЗ; да получават информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието, както и да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл. 55 ЗСБТ и на чл. 10а ЗПЗП.
При отписване от регистъра земеделският стопанин губи правата си по чл. 6 до заверка на регистрационната му карта за следващата стопанска година.“