Днес МЗХГ и земеделската общност ще имат критична среща за ОСП

Днес, 26 юни, в 14 часа представители на браншови организации в земеделието и ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) се срещат, за да обсъдят зададените от Европейската комисия параметри на общата селскостопанска политика (ОСП) за следващия програмен период (2021-2027 г.).

Известно е, че България ще получи малко над 5,5 млрд. евро (5 552 500 000) за директните плащания, 194,5 млн. евро за пазарните мерки и 1,972 млрд. евро за Програмата за развитие на селските райони. Общата сума за 7-годишния период ще е 7,719 млрд. евро, което е около 15 млрд. лева. Спрямо сегашния период директните плащания са намалени с 0,7%, а бюджетът за ПРСР с около 10 процента. Предстои страната ни да изготви заедно с организациите стратегически план за посоките, по които ще тръгнат парите.

Има доста теми, по които ще има разнобой между земеделците на днешната среща. Може би най-спорната е предложеният от ЕК таван на директните плащания. Комисията предложи максимумът да е до 100 хил. евро, като в тази сума не са само плащанията по СЕПП, но и всички директни мерки и схеми, в това число и обвързаните с производството субсидии, които получават животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци. При това 100-те хиляди евро таван на практика ще са 81 250 евро, тъй като ще има стъпаловидно намаляване на подкрепата с растящ процент на намаление. Сумата бе посочена по време на представянето на ОСП от български експерти, които работят в Главна дирекция „Земеделие“ в ЕК. Марио Милушев, директор на дирекцията за селските райони в ЕК поясни, че 15% от средствата по Първи стълб могат да бъдат насочени към агроекологични мерки. Други 15 на сто могат да се прехвърлят към ПРСР, и още 2 на сто – към младите фермери. Така че бюджетът по директните плащания може да олекне с общо 32 процента.

По темата за таваните има разнопосочни коментари. Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) предупреди през юни т.г. в своя позиция, че посоченият таван ще намали обработваемите площи, производството и рентабилността на стопанствата. Защо е важно становището на НАЗ? В последния публикуван Аграрен доклад през 2017 г. е посочено, че площите със селскостопанско предназначение у нас са 5 214 640 хектара. От тях заетите с отглеждането на житни (без ориз), царевица и слънчоглед са 2 808 423 хектара или почти 54% от всички земеделски площи. Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, наскоро излезе с коментар, че „гарантирането на дохода трябва да бъде обвързано с нуждите на конкретния земеделски производител, а не с принципа на справедливостта“. От БА „Биопродукти“ поискаха в позиция (подкрепена от още 30 огранизации) не просто да има тавани, а те да бъдат допълнително намалени, за да се подкрепят малките и средните земеделци, и да се подобри демографската картина на страната. В документа, който бе изпратен и до ЕК, от БА „Биопродукти“ изразиха желание преразпределителните плащания да се завишат след 2021 г. На подобна позиция са и организациите от сферата на производството на плодове и зеленчуци.

Друга щекотлива тема е дали България да се възползва от възможността да прехвърля средства (до 15%) от Първи към Втори стълб. От НАЗ са категорично против, тъй като не виждат милиардите евро по Програмата за развитие на селските райони да се използват целесъобразно. Към тях се пристъпва конюнктурно, тъй като кандидатите се съобразяват със системата за оценяване на проектите и залагат инвестиции, към които нямат нито интерес, нито пазар, нито бъдеще. Не е известно колко бенефициенти са се провалили след приключване на проектите. Според зърнопроизводителите, ПРСР увеличава корупцията в сектора.

Темата за обвързаните плащания, с които се подпомагат животновъдите, плодовете и зеленчуците, също ще предизвика вълнение сред браншовиците. ЕК предлага бюджетът им да бъде не 13% от бюджета на директните субсидии (както е сега), а 10 на сто. А това си е намаление с 25 процента. Този удар в предложението на комисията идва на фона на настроения за увеличаване на процента на обвързаната подкрепа. Тук предложението на България вероятно ще е за по-висока помощ за животни, плодове и зеленчуци. Но не се знае дали то ще бъде прието, тъй като няколко държави, сред които и Германия, принципно са против обвързаната подкрепа.

Не се знае също дали днес някой ще предложи загатнатата от преди време възможност всеки бранш да има ясно определен бюджет по ПРСР. Ако подобно предложение се появи, разпределението на парите със сигурност ще предизвика война.

Действията срещу климатичните изменения и опазването на биоразнообразието ще се финансират приоритетно през новия програмен период. Какви ще са принципите за подпомагане ще е важна тема за браншовиците, тъй като субсидиите за агроекология досега бяха без тавани и бюджетът по мярка 10 например бе изчерпан твърде бързо.

Производството на биологични продукти също се оказа слабо проектиран момент в сегашния програмен период. Всъщност, най-напред свършиха средствата по мярка 11, което се превърна в тежка бариера за напредъка на биологичното земеделие.

Пред животновъдството има доста нерешени проблеми – прекомерното увеличение на животните от автохтонни породи, предизвикано от безусловното получаване на субсидии. Фалшивото нарастване на месодайните животни, предизвикано от затварянето на неотговарящи на хигиенните условия ферми. Ниската млечна норма при обвързаното плащане за млечни породи говеда, овце и кози.

Вероятно повечето присъстващи на днешната среща ще подкрепят нарастването на средствата за младите фермери. Поне това би трябвало да ги обедини, тъй като е достатъчно присъстващите да се огледат, за да видят, че младите липсват или се броят на пръсти.

Министерството трябва да заложи критерии за определението „малък“ фермер. Трябва да помисли и за разумни мерки срещу изкуственото разделяне на стопанствата. Но вероятно за тези теми времето няма да стигне.

Друго важно решение ще е дали розопроизводителите да бъдат включени в схемите за обвързано подпомагане. За целта обаче маслодайната роза трябва да влезе в списъка на културите, които се подпомагат обвързано. да не забравяме, че и биолгичните производители поскаха в последната си позиция да получават обвързани субсидии. Така обаче може да окаже накрая, че петтима са седнали с черпаци пред една малка купа … със супа.