10 юли: Ден на тишината в чест на индиеца, който мълча 44 години

Днес, 10 юли, последователите на индийския духовен човек Мехер Баба честват Деня на тишината.

Когато е на 31 години (през 1925 г.), Мехер Баба решава да замълчи завинаги. Той не проронва и дума в продължение на 44 години до 31 януари 1969 г., когато умира. Индийският учител комуникира с жестове или посочвайки буквите от азбуката.

Мехер Баба вярва, че Бог има човешка форма и че всяко живо същество е Бог. Според него светът, в който живеем, е илюзия. Когато човек осъзнае своята божественост, спира да се преражда, защото най-после си е взел изпита на изпитите.

От 1931 г. индиецът започва да посещава западните страни и среща много последователи на своето учение. Той често им казва (по своя си начин): „Не се тревожи, бъди щастлив“. Тази фраза е вдъхновила написването на песента световен хит „Don’t Worry, Be Happy“, изпълнена от Боби Макферин.

Индиецът прекарва много време в медитации и постене. Между тях, Мехер Баба пътува, провежда обществени срещи, ангажира се с благотворителност, включително работа с прокажени, бедни и умствено изостанали хора.

През 40-те години на миналия век той работи с мистериозен тип хора, които нарича „духовно напреднали души“. От 1949 г. той пътува инкогнито с няколко избрани студенти в Индия, наричайки този период от живота си „Нов живот“. На 10 февруари 1954 г. Мехер Баба се обявява за аватар, въплъщение на Бога в човешка форма.

След автомобилни катастрофи в Съединените щати през 1952 г. и в Индия през 1956 г., способността му да се движи е значително ограничена. През 1956 г. той кани своите западни последователи в Индия на масов даршан (среща с божественото), наречен „Западно-източно събрание“. Загрижен за нарастващото потребление на LSD и други мощни наркотици, през 1966 г. Мехер Баба събира своите почитатели, като казва, че злоупотребата с тях не носи реални ползи. Ако човек докосне Бог благодарение на наркотиците, то тогава „Бог не е Бог“. Въпреки влошеното си здравословно състояние, той продължава своята световна работа до смъртта си през януари 1969 г. Неговата гробница в Мехерабад в Индия се превръща в място на международно поклонение.