Чума без край, ако не компенсират за всяко убито прасе
Африканската чума по свинете бързо ще подпали цялата държава, ако министър Порожанов не обяви поне три пъти по централните новини, че без изключение всички стопани на болни и умъртвени прасета ще бъдат обезщетени. Дори и нерегистрираните в БАБХ. В промишлените свиневъдни ферми може да има към 500 хиляди свине, но в селските дворове сигурно се отглеждат поне още 100 хиляди.
Неунищожимият ДНК-вирус ще се разнесе с подметки, гуми, месо и карантия, и както си може, като вълна от Дунав до КПП-тата, и ще стане, каквото ще стане. Неслучайно е казано, че най-смъртоносният враг на света е невидимият, тоест вирусите.
На извънредната пресконференция в петък по повод установената край Продавия чума шефът на Агенцията по храните изрично каза, че компенсации ще получат само регистрираните във ветеринарната система прасета. Тогава агенцията знаеше, че в село Тутраканци има 23 или 30 прасета, но когато започнаха да избиват животните стана ясно, че са 65. Тоест над половината държавният контрол не ги лови. А един мъж от селото простичко рече пред камерата: „Къде ще вървим – навсякъде полиция и жандармерия!“
И ако в Тутраканци полицията е проверявала от двор в двор има ли прасета, то в останалите села из България, където засега е мирно и тихо, стопаните може и да си затаят, ако прасето е болно. Щом няма компенсации, що да бият барабана? Не се знае в колко глави ще се завърти тази мисъл, особено ако стопанинът предполага, че като свари или опече месото, и го затвори в буркани, вирусът ще изчезне. И как да не си го помисли, след като експерти от Агенцията по храните съобщиха пред бТВ този юли, че при термична обработка заразеното месо става безвредно. Те само искаха да успокоят потребителите, но също така дадоха важна информация на производителите.
Нека не забравяме, че за бедните хора по селата, повечето от които са доста възрастни с мизерни пенсии или безработни, прасето е живо богатство. То е зимнина и оцеляване.
За регистрация в БАБХ старите хора нямат нито пари за транспортни разходи до областните дирекции (там с едно ходене не става), нито интерес. Дори и агенцията да възложи на областните ветеринари да впишат всички животни в системата, интересно е как ще се случи. В селата оградите са високи, възрастните хора са глухи или предпочитат временно да оглушеят. Няма как ветеринарят да прескача дувари и да си води записки. Щом държавата иска да контролира всичко, това трябваше досега да се е случило.
Затова има само един начин заразата да се спре: всеки стопанин на прасе трябва да е спокоен, че ако му убият зимнината няма да пие една студена вода, а ще получи обезщетение или компенсации като пари, за да изкара до другата пролет.
Тъй като ситият на гладния не вярва, нека зарежем приказките за съвест, отговорност, морал и други хубави думи. С 200-400 лева пенсия те нямат тегло. Пък и човек може да си успокои съвестта, че скривайки болестта на прасето, рискува само собственото си здраве.
В момент на криза като тази, държавата трябва да си развърже кесията, за да не плаща после повече. Така стана, когато Странджа пламна от чума по дребните преживни – и нерегистрираните животновъди получиха компенсации, още повече че проблемът стана политически.
Затова, министър Порожанов, проявете малко съчувствие към хората от селата, успокойте ги, благодарете им предварително за тяхното съдействие, обяснете им, че сме нация, която може да бъде единна и в която държавата има добра дума и пари за всеки пострадал. И дано чумата да бъде спряна, вместо да излизаме и влизаме от чума в чума.