Месото на бъдещето се отглежда в лабораториите

Животът без животинска храна ще доведе до културен срив и загуба на традиции

За някои хора, най-вече номадски групи като монголите и берберите, които, лишени от добитъка си, ще трябва да се установят в градове и ще изгубят културната си идентичност.
Освен това, дори и тези, чиято прехрана не зависи изцяло от добитъка, също ще пострадат.

Месото е важна част от историята, традициите и културната идентичност. Многобройни групи по света дават подаръци от рода на живи селскостопански животни на сватби, празнични вечери като Коледа се фокусират върху пуешкото или печеното телешко, а месни ястия са станали емблематични за определени региони и хора.

Месото на бъдещето се отглежда в лаборатории

„Културният ефект от пълното изоставяне на месото би бил много голям, ето защо опитите за намаляване на консумацията на месо се провалят“, обясняват експертите.

Ефектът върху здравето на хората също е противоречив. Компютърният модел на Шпрингман показва, че ако всички станат вегетарианци през 2050, ще станем свидетели на глобално намаляване на смъртността с 6-10%, благодарение на намаляването на сърдечно-съдовите заболявания, диабета, инфарктите, инсултите и някои видове рак.

Елиминирането на червеното месо би донесло половината от този спад, а останалите ползи се дължат на намаляването на броя калории, които хората консумират, и увеличаването на количествата употребявани плодове и зеленчуци.

Световна веган диета допълнително би засилила следните ползи: вегетарианството предотвратява 7 млн. смъртни случая годишно, а веганството увеличава тези нива до 8 млн. По-малко хора страдат от свързани с храните хронични заболявания, което означава и намаляване на разходите за здравеопазване, приблизително с 2-3% от глобалния брутен вътрешен продукт.
Добрата новина е, че

не е нужно целият свят
да преминава към вегетарианство
или веганство, за да намали негативните последици. Важни са умереността в честотата на консумация на месо и размерът на порциите.

Простото спазване на диетичните препоръки на Световната здравна организация би намалило емисиите на парникови газове във Великобритания със 17% – ниво, което ще спадне с още 40%, ако гражданите допълнително избягват животински продукти и преработени закуски.

Това са диетични промени, които потребителите почти няма да забележат, от рода на консумация на съвсем малко по-малко парче месо. Нещата не са крайни сценарии от рода на или вегетарианци, или месоядни, успокояват учените.

Всъщност вече съществуват ясни решения за понижаване на емисиите от парникови газове от животновъдната индустрия. Това, което липсва, е желание да бъдат внедрени в практиката тези промени.

Един доста по-различен пример и възможност за бъдещите поколения намираме в технологията на израелска био-технологична фирма за производство на храни. Тя се заела се със задачата

да произвежда чисто месо,
за което не е нужно
да се избиват животни.

Целта е да произвежда евтино, здравословно и вкусно месо, без съпътстващите негативи, като клане на животни и отпадни газове.
Фирмата вече е сключила договор на стойност 300 милиона долара с Китай за внос на чисто месо, както и договор за партньорство с PWH, един от най-големите производители на птиче месо в Европа.
Пилешкото месо на израелските фирма се произвежда чрез отглеждане на клетки, извлечени от истински пилета. Те се развиват в специално контролирани условия, улесняващи техния растеж и така се елиминира нуждата от масово отглеждане на пилета.

Проучване на университета в Амстердам показва, че този нов начин на производство на месо намалява с до 98% емисиите на парникови газове, с 99% на нужната за отглеждане на пилетата земя и с 96% на използваната вода.

Основателят на компанията Идо Савир казва, че партньорството с PWH е началото на революционна трансформация на месната индустрия.

„Горди сме, че сме сред пионерите основатели на новата индустрия на „чистото месо“. Нашият екип е съставен от експерти и специалисти в областта на месната технология, инженери и шефове-кулинари, работещи с едни от най-добрите специалисти във фармацевтичната индустрия, които създават
ново поколение
месни продукти –
устойчиви, ефективни, щадящи животните и околната среда и разбира се с изключителни вкусови качества“, обяснява предприемачът.

Ще е необходимо време преди производството по новата технология да се появи масово по магазините, като очакванията са това да се случи до три години. Когато новото месо се появи, неговата цена няма да бъде по-висока, дори обратно, има очаквания тя да е по-ниска от тази на това, което сме свикнали да консумираме днес, защото за новото производство са нужни значително по-малко ресурси.

Солиден аргумент в теорията, че изкуствено произведеното месо е ключ към бъдещето на планетата, е решението на двама от най-влиятелните предприемачи от нашето съвремие да направят инвестиции в този бизнес.

Преди година основателят на „Майкрософот“ Бил Гейтс и основателят на „Върджин“ Ричард Брансън с бившия президент на „Дженерал мотърс“ Джак Уелч влязоха в стартиращия бизнес с изкуствено месо. Те избраха да вложат капитали в компания, която има успешни опити

за отглеждане на месо
в изкуствена среда
от мускулни животински клетки. Нейният продукт не е стигнал до пазара, защото е по-скъп от естественото месо, но с новите инвеститори усилията за поевтиняването й продължават.

Ричард Брансън коментира, че „след 30 години няма да ни се налага да убиваме животни, а месото ще бъде по-чисто и здравословно, без да се промени вкусът му“.

Освен това новото производство ще защити природната среда, защото ще потребява само 1% от земята и 10% от водата, необходими днес за животновъдството. Технологията използва самовъзпроизвеждащи се живи клетки от животни, слага ги в хранителна среда наситена с кислород и ги оставя да се делят естествено.

Така през 2016 г. е произведено говеждо месо, а през пролетта на 2017 г. – пилешко и патешко месо.