Новият туризъм: Бягаш от града, за да слушаш петлите на село

Преподавателят от Аграрния университет Иван Килимперов смята, че студентите му вече ще празнуват Трифон Зарезан вместо свети Валентин и Деня на просветителите вместо Хелоуин

Преподавателят Иван Килимперов вярва, че бъдещето е на селския и аграрния туризъм

Ежегодно около 48 студенти от Аграрния унинерситет завършват с дипломи за бакалавър по „Аграрен туризъм“. „Не е лесно да запишеш тази специалност. Освен изпит по български, география или математика, държиш и по чужд език“, поясни преподавателят гл. ас. д-р Иван Килимперов. В процеса на обучение студентите започват да мислят по-различно от връстниците си. Оттук нататък на 14 февруари те празнуват Трифон Зарезан вместо свети Валентин. А на 1 ноември – Денят на просветителите вместо Хелоуин.

„У нас засега няма типичен аграрен туризъм“, поясни преподавателят. „Смисълът му е в това група фермери да посетят стопанство в друга област или държава, за да увеличат хоризонта си. В София има туристическа агенция за аграрен туризъм, но тя почти няма дейност. Оплакват се, че не могат да формират групи.“

Иван Килимперов си спомня за животновъдна ферма в Италия, която посетил като аграрен турист. Домакините се грижели за 50-на крави и нямали възможност да отделят много време на туристите. В стопанството, където имало трапезация и хотелска част, били монтирани автомати за краве мляко и за сирене. Млякото идвало директно от цистерната, свързана с обора. Сиренето пък било направено в местна мандра на ишлеме. Автоматът го пускал в дребни опаковки с логото на фермата.

„Модерният свят вече избягва традиционните почивки – в курортни хотели, където всичко е едно и също, и елементарно програмирано. Хората искат, като си вземат отпуската да имат преживяване“, обясни Килимперов. Той е наблюдавал интересна атракция в италианските Алпи. „Там в скалите са издълбали траншеи, напълнили са ги с пръст и са засадили лозя. Почвата се изтощава и през 4-5 години трябва да се подменя. Операцията е страхотва атракция. Извършва се от туристи. Пръстта се качва до планинското лозе в кошници, които се преместват с направени за целта въжени линии. Лозите внимателно се изваждат, маха се старата, слага се новата почва и растенията отново се засаждат. Всичко това се прави от туристи, които на всичкото отгоре и си плащат, за да участват в това“, разказа преподавателят.

Според него у нас има огромни възможности за разцвет на селския туризъм. „Имаме красиви и самотни села, които са мечта за всеки, който прекарва голяма част от живота си в големия град. Въпрос на импровизация е какво може стопанинът да предложи на туристите като дневна програма. Дали ще им покаже как се тъчат черги и губери, или ще ги разведе из селото, за да ги запознае с обичаите и ритуала на празниците, или ще им предложи езда с магаре, разходка с каручка … вариантите са много“, според преподавателя.

От догодина е предвидено студентите по „Аграрен туризъм“ да посещават малък семеен хотел в района около Чепеларе. Собствениците му – семейство от Пловдив, имат лозов масив и винарна в низината. Студентите ще научат как фамилията съчетава туристическата със земеделската и винарската дейност.

„Хубавото на селския туризъм е, че е на много достъпни цени. Нощувките са по 15-18 лева, а понякога и по-евтини. Разнообранието, което предлагат селата, потапянето в тяхната тишина, купуригането на петлите, обичаите и ежедневието им, са пленителни и разтоварващи“, смята Иван Килимперов. Неговите наблюдения са, че студентите, които завършват, често подготвят дипломни работи, които представляват проекти за реализиране.