Порожанов: Таван на плащанията ще има, но не толкова нисък, за да не си заминат и средните ферми

Ще настояваме бюджетът за обвързаното плащане да е по-голям от 13%

Г-н Порожанов, каква е българската позиция по регламента за стратегически планове, който земеделските министри на ЕС ще разгледате на 15 октомври в Люксембург?

Няма да участвам в срещата, зам.-министър Кръстева ще ни представлява. Стратегическите планове са доста сложно упражнение, което все още е отворено. Това, което притеснява страните членки, е сложността им, това, че в тях трябва да се разпишат изключително много неща, които са нашите приоритети. При нас има няколко важни въпроса, които ги комуникираме индивидуално. Сега, на последния съвет в Австрия, се запознах с новия министър на Гърция, с който имаме единомислие по въпроса за обвързаното производство. В момента е заложено то да е 10% от бюджета на директните плащания, тоест по-малко спрямо настоящия програмен период. По директните плащания няма да имаме по-малък бюджет. А за ПРСР, независимо, че има малко намаление, опцията е то да се покрие със съфинансиране от държавите. Затова смятам, че и там ще запазим сегашния размер. В стратегическите планове имаме таваните на плащания, за което мога да кажа, че почти всички страни членки искат тези тавани да бъдат по желание на страните и на база на аналитично изчисление колко да бъде всеки таван. Така че, това е един интересен дебат. Но, да се върна на обвързаното производство … За България схемата за обвързано производство в размер на 10% не работи добре. Знаете, тук са плодове и зеленчуци, и животновъдство. Това означава да намалим парите за финансиране в тези два бранша. Без да казвам че е комфортно, смятам, че нивото на финансиране е доста добро. Едно намаление с 3% ще бъде фатално за тези сектори.

България за какъв процент обвързано плащане ще настоява?

Ние ще искаме да е по-високо от 13%. Хубавото е, че имахме посещение на парламентарния секретар от Германия. А Германия е единствената държава в ЕС, която не подкрепя обвързаното подпомагане, и не го прилага. Но след като обясних целия механизъм на плащанията у нас, мисля, че останах разбран. Ако животновъдството, плодовете и зеленчуците останат на 10% от директните плащания, това означава повече средства за директните субсидии – базови, зелени, преразпределителни. Това означава да капсулираме отново плащанията на площ, което не е най-рационалното за България.

Г-н Порожанов, ако приемем, че всяка държава сама ще определя дали да има тавани на директгните плащания или не, по какъв начин България ще реши този въпрос?

Тавани трябва да имаме, за да ограничат плащанията към големите. Сега, както е заложено – до 60 хил. евро за трите плащания, това означава и средните ферми да си заминат. Защото, като казваме животновъдни ферми, те имат и терени, които обработват. Но през директното плащане, те не могат да компенсират минусите. Въпросът е ние да запазим оптимално финансиране именно за този тип малки, в това число фамилни ферми. Таванът трябва да е определен след анализ, който ще бъде дебатиран с бранша.

Кой е разумният таван?

Не мога да ви кажа, защото ще се хванете за число и ще бъде коментирано. Не сме го правили като изчисление.

Би ли могло да си остане сегашният таван от 300 хил. евро?

Сегашният таван е при друга база. В новия период имаме промяна на базата, която се разширява, така че трябва да се погледне внимателно.

Въпросите са зададени от Агро Пловдив и други медии след откриването на изложението „Фермер Експо Раковски 2018“