Минчо Гроздев: Овощарството и зърнопроизводството са несравними!

С катуни, каруци и автобуси в черешовите овощни градини в Карнобат пристигат за беритбата 1 500 роми 

Овощарството и зърнопроизводството са несравними, казва Минчо Гроздев от Карнобат – един от най-големите производители на плодове в страната. „След като години наред се занимавах със зърнопроизводство, реших да разбера що е то интензивно земеделие. Затова през 2008 г. станах овощар. И оттогава знам, че това е най-трудното производство. В сравнение с него отглеждането на зърнени култури е елементарно.“

През 2008 г. Минчо Гроздев е започнал с праскови, после засадил череши, накрая ябълки. Всичките му градини към момента са върху 7 хил. дка, но разширяването ще продължи. Част от земите са собствени, други са взети под аренда от общината. Най-много са черешите – 1 500 дка са плододаващи и още 1 500 дка са съвсем млади насаждения. За аромат и вкус в стопанството засадени и вишни върху 300 дка.

Въпреки че продължава да е сред най-големите зърнопроизводители в Южна България, Гроздев има достатъчно дълга биография с плодовете, за да говори с часове за проблемите при тях.  

Например в момента най-силно боли от пролетните слани – не една и две, а няколко, които по преценка на земеделеца са унищожили 80% от реколтата от череши. В Карнобат температурите в края на март са паднали до – 7 градуса, после няколко сутрини също са били отрицателни. Минчо Гроздев може би не смее да направи преглед и на останалите видове овощни – праскови и ябълки, но смята, че едва ли се е разминал с измръзвания и при тях. 

Другият проблем са непродадените ябълки. Миналогодишният добив от тях е бил 1 500 тона, от които са останали непродадени 300 тона. Гроздев просто не вижда кога ще ги продаде. Засега държи плодовете в камера с контролирана атмосфера и се надява малко по малко да ги пласира на пазара, а в краен случай на предприятия за сокове. „С ябълките проблемът е в цялата страна. Основният ни конкурент са поляците. Те получават такова подпомагане, че им е необходимо да си вземат само парите за транспорт и си покриват всички разходи. А ние сме инвестирали много пари и няма как да сме конкурентни на цената на поляците“, обяснява производителят.

В Карнобатско климатичните условия са такива, че не е разумно да направиш овошни градини без да ги покриеш с противоградна конструкция и с полиетилен против прекомерната влага, от която плодовете се цепят. Отделно от това трябва да има, разбира се, и система за капково напояване. Така, по думите на овощаря, инвестицията в декар череши е около 10 хил. лв. И нито един овощар не е в състояние да каже за колко години ще се изплати този огромен разход, защото не може да предвиди предварително нито сланите, нито градушките, нито вятъра, нито работниците.

Част от продукцията на „Агрошанс комерс“ЕООД – дружеството на Гроздев, се продава на вътрешния пазар, най-високото качество е за износ, а по-лошото – за преработка. При прасковите например проблемът е, че българските преработватели купуват от Гърция плодове на по-висока цена отколкото са готови да платят на родните производители. „Не знам защо, но не можем да се разберем с тях“, признава управителят. И в същото време се гордее, че продава произведените в стопанството му праскови за прясна консумация в Гърция. Така че не е редно само да се оплакваме как ни притиска вноса. Ние също сме тигри за производителите в някои европейски държави. 

Тази година едва ли ще се случи, но в щастливи сезони, в които сланите са ни подминали, в черешовите градини на Гроздев се събират по 1 500 берачи на ден. А когато всички дръвчета започнат да плододават, в крупното предприятие в Карнобатско ще се трудят 3 000 работници дотогава, докато не остане необрано дърво. Откъде фермерът ще намери толкова берачи? „От цялата страна събираме всички роми. Започваме да се договаряме в края на месец май. Безсмислено е да сключваме договори по-рано, защото няма никаква гаранция, че ще бъдат спазени. Как да се договориш с роми? Те обаче ни познават и към края на май започват да пристигат с каруци, катуни, автобуси и по всякакъв друг начин. Спят си в палатките и където им е удобно. Надницата за бране на череши миналата година бе около 50 лева… Хм, ние се оплакваме от ромите, но ако и те изчезнат, не знам какво ще правим“, коментира Гроздев, като добавя, че българинът със сигурност не иска да бере, да прави резитби, да прорежда. 

„Видно е, че ние и зеленчукопроизводителите сме последна грижа на властта. Големите имат повече ресурси, но от друга страна дребният използва личния си труд и се мъчи. Държавата с преразпределителните плащания помага страшно много на по-дребните – това трябва да се отчете. Всяко стопанство над 300 дка е ощетено. И при обвързаните плащания има намаление. Тази година за площите до 300 дка ставката бе 176 лева, а за над 300 беше 117 лв.“

Изводът, който Минчо Гроздев прави в края на разговора е разбираем и за дете: „За да се развива земеделието трябва да има повече пари. Как иначе да привлечем младите, ако не можем срещу този тежък труд да им предложим привлекателни доходи?“

Минчо Гроздев е основател и член на Група овощари Карнобат, която е създадена през 2011 г. Тази година групата е подписала договор за финансиране по мярка 9 „Учредяване на групи и организации производители“ с обща стойност на проекта 195 580 лв., се вижда от данните в ИСУН.