Стойко Кировски: Преработвателите внасят пипер и домати от Турция, праскови от Гърция

Във всички други държави от ЕС, обвързаната подкрепа се дава при условие, че продукцията се продава за преработка. Така трябва да стане и у нас, убеден е председателят на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци

Днес от 14 часа в земеделското министерство ще се проведе Консултативен съвет с браншовите организации от сектор плодове и зеленчуци. Преди провеждането му потърсихме информация от преработвателния бранш, за да оформим картината за състоянието на сектора. 

Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, пред Агро Пловдив

Г-н Кировски, след срещата на Съюза с браншови организации в сектор плодове и зеленчуци миналата седмица, бе съобщено, че българската продукция е в състояние да захрани едва 10% от капацитета на преработвателните предприятия. Как се справяте при тази ситуация?

Не е точно така. Как само 10%? Аз не мога да кажа точния процент, това никой не може да го изчисли, но поне 60-70% от предприятията ни работят с българска продукция. Вносът не е повече от 20-30%. Българското производство е в състояние да натовари поне с 60-70% мощностите на преработвателите. 

Кои плодове и зеленчуци са в най-голям дефицит за вашия бранш?

Ние сме определили няколко

стратегически плодове и зеленчуци, които са най-необходими на консервната промишленост.

От зеленчуците на първо място е пиперът, на второ доматите. Когато говорим за обвързана и национална подкрепа, винаги сме искали точно тези два зеленчука да бъдат най-силно подкрепени от държавата, за да могат да бъдат стимулирани съответните производители. От плодовете пък най-необходими са ни ябълки, ягоди, малини. Те са жизнено важни за преработвателната индустрия. Затова искаме и те да бъдат подкрепени по някакъв по-осезаем начин от държавата. Според официалната информация за период от 5 години се оказва, че нашата държава е извоювала доста сериозна финансова подкрепа от ЕС, но самото разпределение на тези средства тук у нас се изкривява. Например финансира се производство на тикви, пъпеши, картофи, които много малко се използват за преработка. Примерно в една Гърция, която е огромен производител на праскови и домати, получават обвързана подкрепа от Европа в рамките на 5-6 милиона евро годишно. А България взима 41 милиона годишно. Това е огромна сума! Освен това има нещо друго, много важно. Във нормативите на всички останали европейски държави, които получават пари за обвързана подкрепа, е записано, че те са задължително „за преработка“. У нас тази клауза я няма. И по този начин никой не може да хване точните количества, които се произвеждат. На практика много хора злоупотребяват. Например някой казва, че е засял 10 000 декара картофи и никой не му търси какви количества е произвел. Докато нашите доставчици доказват производството си с фактури от преработвателите. Иначе стават огромни злоупотреби и парите се източват. 

За производителите обаче е по-добре за продадат продукцията си за прясна консумация и да получат по-високи приходи отколкото биха взели от вас, преработвателите.

Прясната консумация е нещо много рисковано. Производителите изнасят на пазара стоката си и когато не могат да продадат всичко в 5 часа следобед ни я карат и се молят да им вземем скапаните ягоди или чушки. Това не е професионално. Който иска да отглежда плодове и зеленчуци само за прясна консумация, нека те да са само за пазара. Но

сериозният производител трябва има сключен договор със съответното предприятие,

че до края на сезона ще достави определено количество. Естествено в ранния период на брането цената е най-висока, но после рязко пада. Получава се така, че производителят взима в началото едни хубави пари, а после се моли на нас. Така не става! Трябва да има договори и регулярни доставки. 

Договорите практика ли са вече?

Ние искаме да станат практика, защото всички производители, които имат договори с преработвателни предприятия, са доволни. Защото знаят че от началото до края на сезона ще си получат съответната договорена стойност за продукцията. А всички други, които хитруват, губят. Ядосват се, че цената на преработвателя на череши е 0,60 лв., но ако бяха сключили предварителен договор, щяха да получат повече. Нашата цел е всички обвързани субсидии плюс националните да бъдат при условие, че продукцията е за преработка, така както е навсякъде в Европа. Целта е местните преработвателни предприятия да работят и да изнасят продукция с добавена стойност. 

Какъв процент от продукцията, която е необходима на вашия бранш, се договаря?

Над 50 на сто. Но ние нямаме абсолютно точна информация. В нашия съюз членуват над 30 от най-големите преработвателни предприятия, но те не са всички. Но който има договори е добре, който няма е зле.

Увеличава ли се преработката на българска продукция?

Ако гледаме статистиката, се увеличава. Но не знаем дали това увеличение не е заради това, че някои предприятия излизат „на светло“. В нашето предприятие например българската продукция се увеличава и се стабилизира.

Хаосът не може да бъде безкраен,

лека-полека всичко се подрежда така, както трябва да бъде. Но се иска време и желание не само от наша страна, но и от страна на държавните институции. 

От кои държави преработвателите си допълват необходимата суровина?

Когато предприятията работят с пресни плодове и зеленчуци, тогава трагедията е по-голяма, защото те не могат да ги возят отдалеч. Трябва да купуват от съседни държави. Така от Турция внасяме чушки и домати, от Гърция внасяме основно праскови, в които те са много силни. От Македония също се докарват плодове и зеленчуци. А предприятията, които работят с концентрирани пюрета от домати и плодове, могат да се внесат и от Южна Америка. 

Допреди години пюретата идваха от Китай, нали?

Китайският пазар е много рискован и много колеги се опариха от него. Там има

некоректни доставчици, в чиято продукция има много високо съдържание на пестициди.

Затова хората започнаха да бягат от тази дестинация, но все още има доставки и от там. Някои фирми като нашата например работят със замразени плодове и можем да внасяме откъдето ни хареса. 

Казахте в началото на разговора, че най-дефицитни са ви пиперът и доматите. Колко са дефицитни?

Само ще ви дам един пример. През 1985-1989 г. производството на консерви у нас е било 650 000 тона годишно. В момента общото производство на консерви е по-малко от 200 000 тона. Намалението е 3,5 пъти. Освен загубата на съветските пазари, друга причина е, че у нас се толерира производството на зърно, което е най-лесно от практическа гледна точка. При плодове и зеленчуците е необходим много човешки труд, а в България няма кой да работи. Затова у нас се засяват лесни за отглеждане култури, с пълна механизация на операциите. Затова има срив в производството на всеки един плод и зеленчук. При него за всеки декар площ трябва да има по един човек, който да се труди – от производството на семена до прибирането на продукцията. Предприятията, които работят с домати, си внасят концентрати от Италия, от Гърция. В България останаха само едно-две предприятия, които произвеждат доматено пюре. Навремето ние бяхме едни от най-големите производители на домати и концентрати от тях. Всичко е въпрос на политика. Този сектор преди 30 години хранеше страната ни. Не мога да кажа колко от пипера се внася, за да се натоварят преработвателните мощности, но самият факт, че

повечето от колегите, които преработват чушки, си направиха собствени полета,

говори достатъчно. От Асоциация „Български пипер“ отчитат, че всяка година площите с пипер намаляват с по 20% заради неправилно субсидиране. Това е абсолютно вярно. 

И все пак, според вашите наблюдения растат или намаляват площите с плодове и зеленчуци у нас?

Преди събирането миналата седмица ние се опитахме да обобщим тези данни. И забелязахме, че данните от страна на институциите и от страна на производителите са съвсем различни. Едно с друго не си приличаха.