Режисьорът Явор Гърдев: Не бих се ограничил в лозунг на протест

Нестандартният постановчик представи заедно с Михаил Билалов и Георги Стайков пиесата „Почти представление“, чиято премиера предстои

„Не бих се ограничил в лозунг на протест. Твърде кратък е. Ако трябва да използвам кратка форма, по би ми допаднал хайку стих“. Това каза днес в Пловдив в отговор на актуален въпрос за некващите протести режисьорът Явор Гърдев. Той пристигна в града заедно с актьорите Михаил Билалов и Георги Стайков, и с продуцента Асения Панова-Стайкова, за представянето на спектакъла „Почти представление“. Премиерата му ще бъде на сцената на Летния театър на 9 юли.

Пиесата на Итън Коен е в три части, поясни Гърдев. Наречена е „почти“, тъй като, когато е била премиерата ѝ в Ню Йорк, Атланта сити, след края на спектакъла зрителите коментирали, че е продължил в рамките на „почти“ една театрална вечер. Бил по-къс от обичайните постановки и публиката коментирала точно това. Затова и авторът – единият от известните братя Коен, добавил думичката отпред. „Почти“ не е точният превод, но по-точен няма, уточни Гърдев.

Нестандартният режисьор, който е носител на над 20 награди, включително „Театрална личност на годината“,

похвали оригалността на автор Итън Коен, намери топли думи за актьорския състав, изказа се възторжено за преводача Жозеф Бенатов и описа накратко пиесата.

„Почти представление“ е пиеса с неочаквано съвременен прочит, включително и за българските събития в последната седмица. „Остра сатира, трагична по някакъв начин“, описа я Гърдев. Режисьорът поясни, че първата пиеса от 3-те е в почти кафкиански стил. В нея е онагледена административната мудност на отпътувал от този свят човек, който е принуден да стои дълго пред вратите на рая, защото чиновниците се бавят.

Във втората пиеса действието се развива с Тексас. Англичанин от специалните служби иска да разбере възможно ли е човек да промени в дълбочина самоличността си и да стане такъв, какъвто никога не е бил.

Третата част представлява дебат между двете същности на един бог. Те спорят за подобните и същинските

морални норми. „Създава се странно шоу. Актьорите започват да изразяват мнение за самата пиеса, обсъждат я като критици. По някакъв начин това прави представлението фарсово“, обобщи Гърдев.

Михаил Билалов сподели пред пловдивските медии, че се радва да се върне в Пловдив, където баща му е бил актьор. „Изключително интелигентна, адаптивна и много бърза е пловдивската публика“, разкри впечатленията си Джаро.

Георги Стайков призна, че от 90-та година не е бил на българска сцена (той наскоро се върна от Швеция). Благодари на Авор и на Мишо, че са му помогнали да се адаптира бързо към театралния подиум. Припомни си поведението на предишни режисьори, с които е работел и които са предлагали на актьорите да изпълнят ролата в различни вариации и с

различни акценти. Помислил си, че и подходът на Гърдев ще е такъв. Но, не би. Гърдев знаел ясно какво иска.

На въпрос към Явор Гърдев защо не е разменил ролите на Стайков и Бибалов с оглед на външния им вид, Гърдев се впусна в дълго разсъждения за разликата между медийния образ на един човек и истинското му лице, с което го познават близките му. Медиите акцентират върху определени черти на човека и така го ограничават. Хората го разпознават именно според ограничената характеристика, която му дават журналистите. „Има трагична разкъсаност между това, което знаем за публичните хора и тяхната истинска идентичност“, посочи Гърдев.