Новата зелена сделка ще помогне на земеделците да се справят със страданията си

В Германия банките са истинските собственици на ферми. Земеделските производители трябва да изпаднат в дългове, за да посрещнат нарастващата конкуренция

В интервю с д-р Збигнев Карачун от Варшавския университет за устойчиво развитие репортерът на Euractiv Матеуш Кучарчик попита полския професор за възгледите му относно новото предложение на Комисията за ОСП, което призова ЕС да приеме нови закони, а не просто да реформира съществуващите регламенти.

Агро Пловдив публикува интервюто на Euractiv, тъй като е интересно да се запознаем с вижданията на учен от Полша – родината на новия земеделски комисар Януш Войчеховски.

Д-р Збигнев Карачун преподава във Варшавския университет по природни науки и е част от отдела за опазване на околната среда.

Съгласно новата многогодишна финансова рамка (МФР) ще се отделят по-малко пари за Общата селскостопанска политика (ОСП) поради по-големия приоритет за други политики на ЕС, като Новата зелена сделка. Ще страда ли земеделието от това?

Изобщо няма да страда. Повече пари за климата и опазването на околната среда ще бъдат от полза за селското стопанство. В крайна сметка селското стопанство е уязвимо от изменението на климата – по-високите температури, нередовните валежи или засушаването например влияят върху количеството и качеството на културите и техните цени.

Нещо повече, земеделските производители кандидатстват пред държавата за обезщетение поради бедствия като суша. Всичко това струва пари, а изменението на климата просто ще изостри подобни проблеми. Ако изменението на климата стигне твърде далеч, това може да се окаже катастрофално за европейското селско стопанство и в резултат на това да повлияе на цените на храните за потребителите.

Ето защо аз вярвам, че това е положителен сигнал от Европейската комисия. От една страна, селското стопанство и земеделските производители трябва да се адаптират към ефектите от изменението на климата, а от друга страна, е необходимо да се намалят емисиите на парникови газове в този сектор.

Въпреки че селскостопанското производство представлява само 12-14% от общите емисии на парникови газове, цялата верига за производство на храни и управление на земята представлява около 25% -35% от емисиите.

Огромни ресурси ще са необходими за адаптиране към изменението на климата и намаляване на емисиите. Земеделските производители не могат да се справят сами със своите страдания. Следователно, Новата зелена сделка е в интерес на земеделските производители, защото ще направи възможно финансирането на някои от тези дейности.

Критиците казват, че новата ОСП ще бъде по-фокусирана върху климата, отколкото върху селското стопанство. Говори се, че новите правила не са насочени към реалните нужди на земеделските производители и че ще има по-малко пари за директни плащания.

Досега ОСП беше съсредоточена главно върху подпомагане на земеделските производители, често без да отчита други аспекти. Това се променя сега. ЕС иска селското стопанство да изпълнява определени системни задачи: тоест да произвежда качествена храна за гражданите на държавите-членки, но по такъв начин, че да не е вредна за околната среда или да причини негативни социални ефекти.

Междувременно често се случва директните плащания да се използват по такъв начин, че да не поддържат устойчиво селскостопанско производство. Притежаването и поддържането на земя в добро земеделско състояние не е същото като постигането на социалните и екологичните цели на ЕС.

Това също няма да помогне за спиране на климатичните промени. Без това в близко бъдеще условията за селскостопанско производство ще се влошат значително, като в този случай по-голямата част от храната на ЕС може да бъде внесена в ЕС извън ЕС, което би било катастрофа.

Повдигнахте въпроса за директните плащания. Критиците казват, че те не постигат поставената за тях цел. Какви други провали на ОСП досега сте виждали?

Субсидиите засилват разликите в доходите в селските райони. По скалата на ЕС 2% от фермерите получават почти 80% от средствата, отпуснати за директни плащания. Това води и до промяна в структурата на стопанствата. Малките и средните ферми намаляват, докато големите стават все по-големи и по-големи. Това води до обезлюдяване и изчезване от селските райони.

Друг проблем остава индустриалното земеделие и неговото въздействие върху биоразнообразието. В момента цялата финансова подкрепа се разпределя за повишаване на ефективността на земеделските стопанства, а не за формиране на екологично чист земеделски пейзаж.

Някои държави от ЕС, като Холандия, разпознаха този проблем и въведоха свои собствени решения, като увеличаване на изискванията за качество на чистата вода и почвата, които допринасят за производството на по-качествена храна.

В новата ОСП Европейската комисия възнамерява да обърне повече внимание на по-малките стопанства. Каква е причината за тази промяна?

Стигнахме до ситуация, в която Европа се радва на излишък от производство на храни, но малко хора се чудят на каква цена е постигнато това.

Причините за това включват, наред с други неща, задлъжнялостта на стопанствата. Например в Германия банките са истинските собственици на ферми. Земеделските производители трябва да изпаднат в дългове, за да посрещнат нарастващата конкуренция. Подобна ситуация е породена от „ефикасността“ на отношението към увеличаване на производството на храни, насочена към намаляване на разходите, без да се обръща внимание на естествените и социалните разходи.

Комисията призна този проблем и ще се опита да го коригира през следващите години. Ето как прочетох предложението за увеличаване на подкрепата на хектар за малки и средни стопанства.

Създаването на твърде много големи селскостопански предприятия всъщност е изкривяване на идеята за ОСП и нейните цели. Може би е дошъл моментът да започне сериозна дискусия относно тоталната промяна в селскостопанската политика, а не само за нейната малка реформа на съществуващите регламенти.

Така че, от положителна страна, ние имаме грижа за климата и подкрепа за по-малките стопанства. Какво друго в контекста на новите зелени цели на ОСП?

Със сигурност има някои предложения за промяна в подхода към биоразнообразието. Споменах примера с Холандия и нейните инициативи за насърчаване на качеството на водата и почвата. Борбата за по-добър климат не се ограничава само до затваряне на мини, разделяне на отпадъци или недопускане на автомобили в градове. Това също е промяна в селското стопанство и въвеждането на техники за отглеждане, които увеличават устойчивото съхранение на въглерод в почвата и биомасата.

Това е много сериозен процес, при който грижата за биологичното разнообразие е също толкова важна. Земеделският пейзаж може и трябва да бъде оформен по такъв начин, че да защити биоразнообразието и да намали отрицателното въздействие на селскостопанското производство върху естествената среда – почвата, водата и качеството на въздуха.

В този контекст приветствам развитието на условия за заплащане на директни плащания, след като са изпълнени строги екологични и климатични изисквания. Този подход има голям потенциал и последиците от тези промени трябва да бъдат внимателно наблюдавани.

Следователно новата ОСП може да се чете като опит за поправяне на грешките от миналото и абсолютен приоритет за опазване на околната среда. Около 40% от общата сума на ОСП се очаква да допринесе за действия в областта на климата …

Да, климатичната криза е най-голямото предизвикателство за човечеството. Земеделието предлага много големи възможности за улавяне (усвояване) на въглероден диоксид в почвата. Използването му е в интерес на всички нас. Промяната обаче струва пари и фермерите не могат да поемат финансовата тежест сами. Следователно предложението на Комисията е стъпка в правилната посока.