Людмил Работов: Въвеждането на strip-till технологията не е въпрос на удобство, а на разум

Къси срещи по време на пандемия

Агро Пловдив стартира поредица от дистанционни срещи с фермери, които разказват за ежедневието си в условията на извънредно положение заради пандемията с Ковид-19. Така оставяме зад гърба си потоците информация за броя на заболелите у нас и по света, за починалите, за увеличаващите се безработни, икономическите щети и прогнозните сценарии. И се пренасяме там, където времето тече нормално и извън всеобщия организиран хаос. Отиваме в неутралната зона, в която няма човешки вируси, нито страх, няма време и за боледуване, защото има много работа за вършене. 

Людмил Работов ще пробва за пръв път технологията strip-till тази година и точно сега е зает да разрешава неочаквани проблеми с новата сеялка за слънчоглед. Не се притеснява, че може да закъснее със сеитбата, макар че заради дъждовете до миналата седмица всички закъсняват с тази операция. „Засявал съм слънчогледа и рано, и късно, но крайният резултат не зависи от времето за сеитба, а от това какво ще реши Дядо Боже отгоре“, е установил зърнопроизводителят от град Раковски, който е и председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив.

Прочети още: Божидар Митов: Безорното земеделие е вариант за зелена практика, но е индивидуално решение

„Да реша да използвам новата технология не е въпрос на удобство или любопитство, а на разум. При strip-till почвата се обработва само в реда, където се полага семето. Междуредието си остава затревено. Така в земята има живи корени, полезни микроорганизми, запазва се влагата, ветровата ерозия се прекратява. Крайният резултат е, че запазваме и увеличаваме хумуса, а оттам и плодородието на почвата“, разказва зърнопроизводителят.

Точно сега сеитбата на слънчоглед не е единствената му грижа. Пшеницата и рапицата трябва да се опазят от болести и неприятели. При българските сортове пшеница Людмил Работов е забелязал септориоза (листни петна), а при рапицата фома и рапичен цветояд. Той е сред малкото земеделци, които залагат на български сортове пшеница. Засява ги от години – едно, за да подкрепи родната селекция, второ, защото уважава всичко българско, и трето, получава добри резултати.

По това време на годината всичко расте неудържимо и ако земеделецът иска да дирижира процесите, трябва наистина да бърза, а ако може, и да не спи. Та, във връзка с това, попитахме Людмил кога си ляга и кога става. А той ни отговори снощи, към 20 часа, така: „Върнах се от полето вкъщи тази нощ към 2 часа и станах в 6. Сега се прибирам за малко, но трябва пак да изляза. Моите хора пръскат рапицата в момента (по тъмно, за да опазят пчелите) и като свършат работа, трябва да ги върна по домовете им. Надявам се до полунощ да се прибера и аз.“

На 1 април тази година списание „Агробизнесът“ обяви, макар и без церемонии заради извънредното положение, призьорите в националния конкурс „Еврофермер на годината“. Големият победител, избран с пряко гласуване на читателите, бе Людмил Работов. Като го връщаме на темата за наградата, той споделя, че тя му е донесла радост. Радост от подкрепата, която е получил от колегите си в Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, което е истинско признание за работата, която върши като председател. Факт е, че пловдивският съюз е вероятно най-силната организация сред всички регионални структури, които заедно формират Националната асоциация на зърнопроизводителите. Както е и факт, че Пловдив е дал на НАЗ двама ярки председатели – Светослав Русалов и Ангел Вукодинов. Впрочем именно съюзът е инициирал участието на Людмил Работов в конкурса. , което е жест на уважение към председателската му дейност.

В извънредните условия УС на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив контактува в създадена виртуална група и коментира проектите на различни нормативи, касаещи зърнопроизводството, обясни Людмил Работов. После ги изпраща към НАЗ, какъвто е редът, а оттам излиза и официалното становище на асоциацията.

Докато работи на полето, защитен от вирусите на новините, зърнопроизводителят от Раковски се чувства свободен човек. И по този повод се сеща за надписа на гроба на Яне Сандански: „Робът се бори за свобода, а свободният – за съвършенство“. На въпроса какво си пожелава, Людмил Работов веднага отговаря, че му се иска българите, а и целият свят да се опазят от пандемията и да излязат от заразата по-бързо, с по-малко смърт, и ако може – пречистени.