Кое от стратегията „От фермата до трапезата“ ЕК ще ни препоръча да залегне в стратегическия план?

Амбицията на Европейската комисия е земеделието да стане по-иновативно и природосъобразно, а качествените здравословни храни да подобрят здравето на европееца

Най-после и българските фермери, преработватели и потребители могат да прочетат на роден език проектът на стратегията на ЕК „Farm to fork“ (F2F), преименуван у нас на „От фермата до трапезата„, на страницата на МЗХГ. През последното тримесечие на годината Комисията ще представи препоръки към всяка държава членка. Те ще съдържат информация за конкретните целеви стойности на национално ниво, които да бъдат постигнати до 2030 г. и които трябва да намерят място в Стратегическия план на България за новата Обща селскостопанска политика (ОСП).

Ето важни извадки от стратегията:

Повече въглерод в почвата, по-малко във въздуха. Това ще се измерва!

Пример за нов зелен бизнес модел е извличането на въглерод от земеделските производители и лесовъдите. Селскостопанските практики, които премахват CO2 от атмосферата, допринасят за целта за неутралност на климата и следва да бъдат възнаграждавани, или чрез ОСП или чрез други публични или частни инициативи (пазар на въглерод ).

Нова инициатива на ЕС за въглеродно земеделие в рамките на Пакта за климата ще насърчи този нов бизнес модел, който предоставя на фермерите нов източник на доходи и помага на други сектори да декарбонизират хранителната верига. Както бе обявено в Плана за действие на кръговата икономика (ПДКИ), Комисията ще разработи регулаторна рамка за сертифициране на отстраняването на въглеродни емисии въз основа на стабилно и прозрачно отчитане на въглерод, за да следи и проверява истинността на изхвърлянето на въглерод.

Пестициди, торове, антимикробни препарати – твърдо надолу

Използването на химически пестициди в земеделието допринася за замърсяването на почвите, водата и въздуха, причинява загуби в биоразнообразието и може да увреди растения, насекоми, птици, бозайници и земноводни. Комисията вече създаде хармонизиран показател на риска за определяне на прогреса в намаляването на риска, свързан с пестицидите.

Комисията ще предприеме и допълнителни стъпки за намаление на цялостното използване и риска от химически пестициди с 50 процента до 2030 г. За да пристъпим към това, да създадем алтернативи и да запазим доходите на фермерите, Комисията ще предприеме множество стъпки. Ще преразгледа Директивата за устойчивото използване на пестициди, ще подобри разпоредбите за интегрирано управление на пестицидите (IPM) и ще промотира по-висока употреба на безопасни алтернативи за опазване на реколтата от пестициди и болести. IPM ще насърчава използването на алтернативни контролни техники, като ротация на посевите и механично плевене, и ще бъде един от основните инструменти за намаление на използването и зависимостта от химически пестициди като цяло, и използването на по-опасни пестициди в частност.

Комисията също ще улесни поставянето на пазара на пестициди, съдържащи биологично активни субстанции и ще подсили оценката на риска за околната среда на пестицидите. Ще действа за намаляване дължината на процедурите по одобрение за използване на био пестициди от страна на държавите членки.

Излишъкът на хранителни вещества (особено азот и фосфор) в околната среда, идващо от прекаленото използване на торове и факта, че не всички хранителни вещества, които се използват в земеделието, ефективно се абсорбират от растенията, е друг основен източник на замърсяване на въздуха, почвите и водата, като влияят и на климата. Комисията ще действа за намаляване загубите на хранителни вещества поне с 50 процента, като осигури запазване на почвеното плодородие. Това ще намали използването на торовете с 20 процента до 2030 г.

Комисията ще разработи с ДЧ План за действие за интегрирано управление на хранителни вещества.

Земеделието е отговорно за 10.3% от парниковите газове в ЕС и почти 70% от тях идват от животновъдния сектор. Те се състоят от невъглеродни парникови газове (метан и двуазотен окис). Също така, 68% от общата земеделска земя се използва за животновъдство. За да се подпомогне намаляването на екологичния и климатичен отпечатък на животновъдството, и за да се избягва теча на въглерод чрез внос и да се подкрепи продължаващия преход към по-устойчиво животновъдство, Комисията ще улесни пласирането на пазара на устойчиви и иновативни фуражни добавки. Тя ще проучи правилата на ЕС за намаляване зависимостта от критични фуражни материали (например соя, отглеждана на обезлесена земя) чрез насърчаване на растителни протеини, отглеждани в ЕС, както и алтернативни фуражни продукти, като насекоми, запаси от морски фураж (алгае) и отпадъчни продукти от био икономиката (например отпадъци от риба).

Антимикробната резистентност (АМУ), свързана с прекомерната и неуместна употреба на антимикробни препарати за здравето на човека и животните, коства приблизително 33,000 човешки живота в ЕС/Европейското икономическо пространство всяка година. Следователно Комисията ще предприеме действия, за да намали цялостните продажби в ЕС на антимикробни препарати за стопански животни и в рибните стопанства с 50% до 2030 г.

По-високо ниво на хуманно отношение към животните подобрява здравето им и качеството на храните, намалява нуждата от медикаменти и може да спомогне за запазването на биоразнообразието. Ясно е, че и гражданите искат това. Комисията ще ревизира законодателството относно хуманното отношение към животните, включително относно транспортирането на животни и тяхното заколване, за да е в хармония с най-новите научни доказателства, да разшири обхвата му, да го направи по-лесно за прилагане и в крайна сметка да осигури по-високо ниво на хуманно отношение към животните. Комисията също така ще обмисли опции за етикиране относно хуманно отношение към животните, за да предаде по-добре тази ценност през хранителната верига.

Бдителност при вноса на растения, нови геномни техники за създаване на устойчиви на вредители култури

Комисията ще приеме правила за засилване бдителността относно вноса на растения и наблюдение на територията на Съюза. Нови и иновативни техники, включително биотехнологии и развитие на био базирани продукти могат да играят роля в увеличаването на устойчивостта, при условие, че са безопасни за потребителя и околната среда, като в същото време носят ползи за обществото като цяло. Те могат също така да ускорят процеса на намаляване зависимостта от пестициди.

В отговор на молби от държавите членки, Комисията провежда проучване, което ще разгледа потенциала на нови геномни техники за подобряване устойчивостта по веригата за доставка на храни.

Устойчивите хранителни системи разчитат още и на сигурност и разнообразие на семената. Фермерите трябва да имат достъп до гама от качествени семена за растителни сортове, адаптирани към натиска на климатичните промени. Комисията ще предприеме мерки за улесняване регистрацията на сортове семена, включително за органично земеделие и за да гарантира по-лесен достъп до пазара за традиционни и местно адаптирани сортове.

25% от земята – за био

Комисията ще изведе План за действие относно органичното земеделие. Това ще подпомогне държавите членки да стимулират както предлагането, така и търсенето на органични продукти. Ще гарантира потребителско доверие и ще насърчи търсенето чрез промоционални кампании и зелени обществени поръчки. Този подход ще помогне за достигането на целта поне 25% от земеделската земя в ЕС да служи за био земеделие до 2030 г. и значително увеличение на био аквакултурите. Ясно е, че преходът трябва да бъде подкрепен от ОСП, която има за свой фокус Зелената сделка.

Изискването за подобрение ефикасността и ефективността на директните плащания чрез тавани и по-добро таргетиране на подпомагането на доходите за фермерите, които се нуждаят от него и които изпълняват зелената амбиция, отколкото за предпрятия и компании, които само притежават земеделска земя, остава основен елемент то бъдещата ОСП. Способността на държавите членки да гарантират това трябва да се оцени внимателно в стратегическите планове и да се наблюдава по време на изпълнението.

Новите „еко-схеми“ ще предложат голям поток от финансиране за засилване на устойчивите практики, като прецизно земеделие, агроекология (включително биологично земеделие), земеделие, при което се схранява въглерод в почвата и агролесовъдство. Държавите членки и Европейската комисия ще трябва да гарантират, че са разпределени по подходящ начин и се прилагат в Стратегическите планове. Комисията ще подкрепи въвеждането на минимален бюджет, заделен единствено за еко-схеми.

Дигитализирани сертификати за улов

Паралелно с промените в селското стопанство трябва да се ускори и преминаването към устойчиво производство на риба и морски дарове. Икономическите данни показват, че там, където риболовът е станал устойчив, паралелно са нарастнални и доходите. Комисията ще засили усилията за привеждане на рибните запаси до устойчиви нива чрез ОПОР, където остават пропуски в прилагането, ще засили управлението на риболова в Средиземно море в сътрудничество с всички крайбрежни държави и ще преразгледа до 2022 г. как ОПОР се справя с рисковете, предизвикани от изменението на климата. Предложеното преразглеждане на системата за контрол на риболова в ЕС27 ще допринесе за борбата срещу измамите чрез подобрена система за проследяване. Задължителното използване на дигитализирани сертификати за улов ще засили мерките за предотвратяване навлизането на незаконни рибни продукти на пазара на ЕС.

Рибата, отглеждана в развъдници и морски дарове генерират понисък въглероден отпечатък в сравнение с животновъдството. В допълнение към значителната подкрепа от следващия Европейски фонд за морско и рибарство за устойчиво отглеждане на морски дарове, Комисията предвижда приемането на насоки на ЕС за плановете за устойчиво развитие на аквакултурите на държавите членки и насърчаването на правилния вид разходи по Фонда. Той също така ще посочи добре насочена подкрепа за водорасловата индустрия, тъй като водораслите трябва да се превърнат във важен източник на алтернативен протеин за устойчива хранителна система и глобална продоволствена сигурност.

Социална защита на работниците

Ще бъде особено важно да се смекчат социално-икономическите последици, засягащи хранителната верига, и да се гарантира спазването на основните принципи, залегнали в Европейския стълб на социалните права, особено що се отнася до несигурните/рисковите, сезонни и недекларирани работници. Съображенията за социалната защита на работниците, условията на труд и настаняване, както и опазването на здравето и безопасността ще играят основна роля за изграждането на справедливи, силни и устойчиви хранителни системи.

Екшън план при извънредни ситуации

Комисията ще оцени устойчивостта на хранителната система и ще разработи план за действие при извънредни ситуации за осигуряване на продоволствената сигурност, които да бъдат въведени във времена на криза. Резервът за криза в селското стопанство ще бъде обновен, така че пълният му потенциал може да бъде използван предварително в случай на криза на селскостопанските пазари.

Без реклами на много евтини или вредни храни

Комисията ще разработи Кодекс на поведение на ЕС за отговорна бизнес и маркетингова практика, придружен от рамка за мониторинг. Комисията ще търси поемане на ангажименти от хранителни компании и организации за предприемане на конкретни действия относно здравето и устойчивостта, като се съсредоточи по-специално върху: преформулиране на хранителни продукти в съответствие с насоките за здравословни и устойчиви режими на хранене; намаляване на техния екологичен отпечатък и потреблението на енергия чрез внедряване на по-висока енергийна ефективност; адаптиране на маркетинговите и рекламните стратегии, като се вземат предвид нуждите на най-уязвимите; гарантиране, че кампаниите за цени на храните не подкопават представата на гражданите за тяхната стойност; и намаляване на опаковките в съответствие с новия План за действие за кръгова икономика CEAP. Например маркетингови кампании за реклама на месо на много ниски цени трябва да се избягват, както и промоцията на храни с високо съдържание на мазнини, захари и сол.

Комисията ще преразгледа законодателството относно материалите за контакт с храни, за да подобри безопасността на храните и качеството на общественото здраве (по-специално за намаляване на употребата на опасни химикали), ще подкрепи използването на иновативни и устойчиви решения относно опаковането, като се използват екологични, повторно използваеми и рециклируеми материали, допринасящи за намаляване на хранителните отпадъци.

Цел: Европейците да станат по-здрави и по-стройни до 2030 г.

Настоящите модели за консумация на храна не са устойчиви, както от гледна точка на здравето, така и по отношение на околната среда. Докато в ЕС средният прием на енергия, червено месо, захари, сол и мазнини продължават да надвишават препоръчителните количества, то консумацията на пълнозърнести зърнени храни, плодове и зеленчуци, бобови растения и ядки е недостатъчна. Обръщане на тенденцията за увеличаване на наднорменото тегло и затлъстяването в ЕС до 2030 г. е от решаващо значение. Преминаването към по-растителна диета с по-малко червено и преработено месо, и с повече плодове и зеленчуци, ще намали не само рисковете от животозастрашаващи заболявания, но и въздействието върху околната среда на хранителната система. Изчислено е, че през 2017 г. в ЕС има над 950 000 смъртни случая (един на всеки пет) поради нездравословни диети, сърдечно-съдови и ракови заболявания. Планът на ЕС за борба с рака включва насърчаването на здравословни диети като част от действията за превенция на рака. Осигуряването на ясна информация, която улеснява потребителите да избират здравословни и устойчиви диети, ще облагодетелства здравето и качеството на живот и ще намали свързаните със здравето разходи.

За да даде възможност на потребителите да правят информиран, здравословен и устойчив избор на храни, Комисията ще предложи хармонизирано задължително етикетиране на хранителните стойности от предната страна на опаковката и ще обмисли да предложи разширяване на задължителните указания за произход или произход на определени продукти, вземайки предвид въздействието върху единния пазар. Комисията ще проучи и нови начини за предоставяне на информация на потребителите чрез други средства, включително цифрови, за да подобри достъпността на информацията за храните, поспециално за лица със зрителни увреждания.

Тя също така ще направи преглед на училищната схема в ЕС, за да засили приноса й към устойчивото потребление на храни и по-специално за укрепване на образователните послания.

 

Данъчни стимули за здравословни храни

Данъчните стимули също трябва да стимулират прехода към устойчива хранителна система и да насърчават потребителите да избират устойчиви и здравословни диети. Предложението на Комисията относно ставките на ДДС (понастоящем се обсъжда в Съвета) може да позволи на държавите членки да използват по-целенасочено ставките, например в подкрепа на производството на биологични плодове и зеленчуци.

Намаляване на хранителните отпадъци и измамите с храни

Комисията се ангажира да намали наполовина хранителните отпадъци на глава от населението на нива на дребно, както и за потребители до 2030 г. (Цел на SDG 12.3). Използвайки новата методология за измерване на хранителните отпадъци и данните, очаквани от държавите членки през 2022 г., тя ще определи базова линия и ще предложи правно обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци в целия ЕС. Комисията ще интегрира загубата на храни и предотвратяването на отпадъци и в други политики на ЕС. Неразбирането и неправилната употреба на отбелязването на дата („използвай преди“ и „най-добър до“) водят до хранителни отпадъци. Комисията ще проучи загубите на храни през етапа на производство и ще проучи начините за тяхното предотвратяване.

Комисията ще разшири борбата си срещу измамите с храни, за да постигне равнопоставени условия за операторите и да разшири правомощията на органите за контрол и правоприлагане. Тя ще работи с държавите членки, Европол и други органи за използване на данните на ЕС за проследяемост и сигнали, с оглед подобряване на координацията по отношение на измамите с храни. Тя също така ще проучи възможността за засилване на координационния и разследващ капацитет на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

За изследвания и иновации 1 млрд.€ + 10 млрд. €

 

По Хоризонт 2020 Комисията подготвя допълнителна покана за предоставяне на предложения за приоритети за Зелена Сделка през 2020 г. за общо около 1 млрд. евро. По Хоризонт Европа се предлага да се дадат 10 млрд. евро за изследвания и иновации в областта на храните, биоикономиката, природните ресурси, земеделие, рибарство, аквакултури и околна среда, както и за използването на дигитални технологии и природни решения за земеделски и хранителни продукти. Ключова област на изследванията ще бъдат микробиома, храна от океаните, градски хранителни системи, както и увеличаване на достъпността и източниците на алтернативни протеини като растителни, микробни, морски протеини и такива от насекоми, както и месни заместители.

Целта в областта на здравето на почвите и храните е разработване на решения за възстановяване на здравето на почвите и техните функции. За ускоряване на иновациите и трансфера на знания Комисията ще работи с държавите членки за засилване ролята на Европейското партньорство за иновации „Земеделска продуктивност и устойчивост“ (EIP-AGRI) в Стратегическите планове.

В допълнение Европейският регионален фонд за развитие ще инвестира, чрез интелигентно специализиране, в иновации и сътрудничества по веригата на предлагане на храни. Всички фермери и селски райони е необходимо да бъдат свързани чрез бърз и надежден интернет. Достъпът до бърз широколентов интернет ще позволи да се интегрира прецизното земеделие и използването на изкуствен интелект. Това ще позволи на ЕС да се възползва напълно от световното си лидерство в сателитните технологии. Комисията цели да ускори навлизането на бързия широколентов интернет в селските райони за постигане на целта от 100% достъп до 2025 г.

Консултантски услуги за обмен на знания в ЕС

Първичните производители имат особена нужда обективни, адаптирани към тях консултантски услуги относно възможностите за устойчиво управление. Комисията следователно ще насърчава ефективни Системи за иновации и обмен на знания в земеделието (AKIS), включвайки всички оператори по хранителната верига. В своите Стратегически планове по ОСП държавите членки следва да укрепят подкрепата за AKIS и да засилят ресурсите за разработване и поддържане на подходящи консултантски услуги, необходими за постигане на целите и задачите на Зелената сделка.

Комисията ще предложи законодателство за преобразуване на своята Система за земеделска счетоводна информация в Информационна система за устойчивост на фермите с оглед също така да събира данни за целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието и други показатели за устойчивост. Системата ще даде възможност за сравняване на резултатите на земеделските стопанства спрямо регионалните, националните или секторните средни стойности. Чрез адаптирани консултантски услуги, тя ще предоставя обратна връзка и насоки за земеделските производители и ще свърже техния опит към Европейското партньорство за иновации и изследователските проекти.