Светлана Боянова: Кой и защо написа Наръчника за добри агропрактики?

Председателят на АгроХъб.БГ смята, че документът не би следвало да послужи за основа за мерките за подпомагане, които ще залегнат в Стратегическия план

С информативна или с препоръчителна цел са добрите земеделски практики, събрани в Проект на Наръчник и представени за обсъждане до 15 август на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите? Кой и как е идентифицирал необходимостта от подобна нужда (от наръчник – б.р.)? Ако са препоръчителни, кой ги препоръчва? – ЕК или екип/организация/проект, оторизирани от ЕК?, научна организация? – ако да, коя?, МЗХГ? – ако да, на база на какви данни/нужди?

Тези и много други въпроси поставя председателят на УС на Сдружение с нестопанска цел „АгроХъб.БГ“ Светлана Боянова в становище относно Проекта на Наръчник на добрите земеделски практики. То е адресирано до аграрния министър Десислава Танева и е изпратено също така на пощата на Агро Пловдив.

Като цяло становището поставя под въпрос доколко подобен „общ и абстрактен“ Наръчник е в съответствие с предвидената процедура за изготвяне на Стратегическия план. „Ние категорично считаме, че подобен Наръчник не може и не е правилно да послужи за основа за мерките, които да залегнат в Стратегическия план. Още повече дискусията по подобни евентуални мерки трябва да се извърши в рамките на обсъждането на анализите и идентифицираните потребности по съответните цели на ОСП свързани с климата и околната среда, а не самоцелно“, се посочва в становището.

Статутът на Наръчника е неясен и е необходимо да се изясни легитимността му, посочват от АгроХъб.БГ. Той е непрозрачен „по отношение на това кой – организация, екип…. – е автор на този документ и в какво качество – консултант или друго?“

„Една от основните ни препоръки е уводът да бъде кардинално редактиран: в момента той е написан по начин, който оставя впечатление и отправя послание, че документът е подготвен заради определени законодателни предложение и очаквано финансово подпомагане от ЕЗФРСР.“

Ето и забележките на АгроХъб.БГ по конкретните текстове в Наръчника:

„Текстовете на места са неразбираеми, неясни или непълни. Липсват ключови сектори и дейности, обект на ОСП.  Например:

1. В текста има недотам ясни формулировки като „анализа на данните, при обработката на които се прави предложение за вземане на решение“, „почвовземане“ и т.н.
2. Според нас в Наръчника не е достатъчно изяснена същността на прецизното земеделие и какви са ползите от него. Основните ползи са не толкова от намаляването на използването ПРЗ, вода и торове, колкото от повишаване ефективността на производството в стопанството – било то растениевъдно или животновъдно (включително и от употребата на ветеринарно-медицински препарати, ПРЗ, вода и торове)! В тази връзка прецизното земеделие позволява по-адекватното изпълнение на интегрираното управление на вредителите (акцентирано в предходни елементи на документа).
3. В абзац от глава III, т. 4 (стр. 19-20):

Проактивните технологии предоставят различни възможности за вземане на решения във всеки етап от тяхното реализиране, т.е. във всеки етап от развитието на растенията или състоянието на използваните ресурси. Следователно, предложението за успешно решение ще зависи не само от това, дали фермерите имат вече натрупани знания и опит за правилно прилагане на добри практики в отделните етапи от отглеждане на културните растения, а от анализа на данните, при обработката на които се прави предложение за вземане на решение.

Този текст не казва нищо. На първо място, технологията не може да е про-активна, на второ място, не се разбира какво следва от етапността на решенията – че „предложението за успешно решение“ (кое предложение? – на новата технология? – на консултанта? – на самия фермер?) ще зависи най-вече от анализа на данните – какво на анализа? – резултатите? – качеството на входящите данни?… Вместо това би било по-стойностно, ако се опише съвсем накратко конкретен случай, който да илюстрира тезата, каквато и да е тя.

4. На стр. 20 е записано изброяване на технологии и инструменти на прецизното земеделие, но в така съставения списък няма нито една технология (има дигитални карти, GPS устройства, мобилни устройства и т.н.).   

5. На стр. 20 твърдението че „прецизното земеделие изисква фермерът да разполага със специализиран софтуер за обработка на данните“ не е вярно, тъй като той може да ползва това като услуга.
6. Каква е целта на текста на стр. 21-22 относно „Опазване на насажденията с маслодайна роза“ ?
7. На стр. 26 торене с променлива норма  – внася повече тор на по-силните зони и по-малко на по-слабите е неприложимо за стопанствата, които могат технологично да си го позволят, тъй като там не стои въпросът растенията да се оставят недохранени.
8. На стр. 30 – междинни култури – дефиницията се разминава с тази за междинните култури за целите на Директните плащания. Следва да се изчисти, за да не се създава объркване при прилагането на добрите земеделски практики.
9. В частите посветени на биологичното земеделие, интегрирано производство на растения и растителни продукти, прецизно земеделие липсва списък с предимствата и недостатъците от тяхното приложение, каквито са посочени в описанията на други практики.
10. Почти никъде не се споменава за практики, свързани с горското стопанство, а това е един от фокусите на новата ОСП, целите свързани с устойчиво развитие и мерките за опазване на климата, почвите и водите.
11. В Наръчника на добрите земеделски практики липсват технологии свързани с прецизното напояване, технологии в животновъдството и пчеларството.
12. В наръчника са намерили място практики, насочени към устойчиво ползване на водни ресурси, към ограничаването на емисиите на амоняк във въздуха и нитрати във водите, които са свързани с регулации на общоевропейско ниво. Не е обърнато внимание обаче на въпроси, по които няма общи законови уредби, като ограничаване на емисиите от изгаряне на изкопаеми горива (CO2 например) или мерки за социална устойчивост (подобряване на условията на труд на наетите в стопанството).
13. В глава VII, която разглежда как земеделските производители могат да се възползват от СЗИСС – AKIS, земеделският производител е представен основно като получател на „актуална технологична и научна информация, разработена чрез изследвания и иновации“. Би било добре ако се добави кратко описание на това какво точно представлява СЗИСС – AKIS и какви взаимодействия между различните участници в нея се очаква да се случва, а не просто да се изреждат какви актьори тя включва! Между впрочем това следва да е добре разписано в анализите и идентифицираните потребности, а не в Наръчника. 

Споменаването на EIP-AGRI не предава същината на партньорството, а именно фермерът да е в центъра, да е инициаторът на иновацията. Съветите в тази глава как земеделските  „да получат информация за предстоящи обучения“ и „напълно безплатни консултации“ от НССЗ не се докосват до посланието на EIP-AGRI фермерите да бъдат мотивирани да станат равнопоставени участници в СЗИСС, в която те да могат да поставят проблемите си в дневния ред на учените и да участват в намирането на решения в интерактивен процес на иновация (смисъла на под-мярка 16.1).

Не са обсъдени и възможности за сдружаване/коопериране на земеделските стопани с цел подобряване на показателите за устойчивост и опазване на ОС при производството, което, от организационна гледна точка, е ключов пропуск. 

В заключение се надяваме нашата градивна критика да бъде взета под внимание както от страна на МЗХГ, така и от страна на земеделските стопани и сме готови като единствения цифров иновационен хъб за земеделие в България да допринесем за изготвянето на качествен Стратегически план по ОСП в областта на цифровизацията на българското земеделие и селски райони със знания и експертиза и особено с опита на всяка една от организациите и експертите – членове на АгроХъб.БГ, който е официално регистриран и в Каталога на цифровите иновационни хъбове на ЕС.“