Недоволни организации искат пчеларството да залегне по-сериозно в бъдещия Стратегически план

in агро / by / on 9 септември 2020 at 09:40 /
пчелин, рамки
В своя позиция, приета от  участниците в Националната пчеларска среща –Бургас 2020 г., над 10 пчеларски организации изразяват недоволство от неясните критерии за подпомагане по мярката „Ковид-19“ и de minimis, и настояват за създаване на подгрупа в работната група за изработване на Стратегическия план. Браншът счита, че важността на пчеларството е пренебрегната в предварителните документи за изготвянето на Стратегическия план.
Ето и най-важното от Позицията на браншовите организации (главните букви са акцентите, поставени от авторите на Позицията):
Днес 05.09.2020год. , в залата на Областна управа Бургас се състоя Национална пчеларска среща Бургас 2020 г. с участието на представители на пчеларски организации от цялата страна…
1.  Относнопостигнатите резултати през изтеклата пчеларска година отношение взеха почти всички участници в срещата като представиха резултатите от техните райни. След обобщаване на представените данни участниците се обедениха около тезата, че пчеларският сектор е в изключително тежка криза и ръководството на МЗХГ трябва да предприеме решителни мерки за подпомагане на пчеларството за компенсиране на щетите от кризата по подобие на компенсациите за сушата за зърнопроизводството, както и осигуряване на хранителни запаси за презимуване на пчелните семейства през идващата зима . Да се подпомогнат пчеларите с необходимите им количества храна за пчели за през зимния период поради факта че поради сушата и други фактори нямаше достатъчно приток на нектар и прашец и пчелните семейства останаха без медови запаси и има опасност от загиване от недохранване.
Участниците в срещата се обединиха около становището че освен влиянието на обективните фактори като климатичните промени, довели до кризата в сектора, също така дори и по-голямо влияние имат редица субективни фактори в т.ч и някои неадекватни дейстивя на администрацията
– Един от основните субективни фактори, посочен от всички участници, е дейността на земеделските стопани, свързани основно със зърнопроизводството, извършващи  нерегламентирани пръскания, използването на неразрешени препарати за РЗ и грубо неспазване на нормативната уредба за пръсканията. Грубо се нарушава забраната за авиационни пръскания. Контролните органи не извършват ефективен превантивен и последващ контрол на пръсканията и оценката на претърпяните вреди от пчеларския сектор от всичко гореизложено се изразяват в загубата на над 100 000 семейства.
– Друг субективен фактор е остарялата и не отговаряща на съвременните предизвикателства нормативна уредба. Законът за пчеларството се нуждае от сериозна промяна. Подзаконовите нормативни актове често създават противоречиви норми и не създават условия за устойчиво функциониране на сектора. Налице е дори сериозно противоречие в легалните дефиниции на понятия, използвани в българската нормативна уредба и европейската такава, като най- крещящ е примерът с определението на пчелен кошер в Делегираният Регламент и Националната пчеларска програма. Особено е притеснително липсата на определение за „подвижен пчелин“ в ЗП, което ще блокира възможността да се разширят различните форми на подвижно пчеларство и с това ограничаване на възможността на пчелите да извършват своята най-ценна услуга в полза на обществото –опрашването.
– Поради приетите неясни критерии и условия за достъп, мерките Ковид 1 и де минимис не постигнаха желаният от пчеларския сектор резултат.
– Въпреки сигналите, които ежедневно се подават, има явно „нежелание“ от страна на специализираната администрация  на МЗХГ да разработи други адекватни мерки за сектор “Пчеларство” в условие на криза, като за пример бе дадена Полша, където от 01-ви септември се отпускат средства за изхранване на пчелите през зимата; По-голямата част от държавите членки са предприели подобни действия
– Не на последно място се констатира и фактът, че голяма част от пчеларите нямат нужните професионални знания и умения за да се занимават с пчеларство.
2. От страна г-н Сребрин Илиев- зам.-председател на Национален браншови пчеларски съюз, бе представено Становище за посоките и предизвикателствата пред пчеларския сектор в ЕС и каква е ситуацията  в България. Особено внимание в становището се обръща на мястото на пчеларството в последните стратегически документи на ЕС:  “Зелената сделка”, и най-вече 2-та последни документа, приети на 20 май 2020г. – стратегията „От фермата до трапезата” и стратегията за биоразнообразие. Обърнато бе внимание, че въпреки препоръката на Европарламента в Резолюцията за пчеларството от 2018 г. за обявяване на пчеларския сектор като „чувствителен“ от страна на МЗХГ не се прави почти нищо. Също така няма ясно дефинирани действия за борба с фалшификацията на пчелния мед и нелоялните търговски практики.
В Становището се обективизира фактът, че подготовката на Стратегическия план за ОСП много изостава и има реална опасност следствие от лошото идентифициране на потребностите на сектора, мярката “Пчеларство” и предвидените интервенции по реда на чл.49  от Регламента да не се осъществят.  Това може да доведе до липса на подпомагане за сектора с всички последици от това.
Анализът показва, че съдържанието на изготвените до момента документи по Стратегическия план НЕ ОТГОВАРЯТ на истинските потребности на българските пчелари.
Макроикономическите данни на база, които е правена прогнозата НЕ ОТГОВАРЯТ НА РЕАЛНАТА КАРТИНА, което изкривява възможността за детерминиране на адекватни  интервенции в сектора.
Като краен резултат от срещата участниците формулираха следното :
„Считаме, че пчеларството е ЧУВСТВИТЕЛЕН СЕКТОР, силно интегриран и НАЙ-ВАЖНИЯТ  ЕЛЕМЕНТ В ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОДОВОЛСТВЕНАТА СИГУРНОСТ на  страната и за това НЕ МОЖЕМ ДА ПРИЕМЕМ дефинирането като потребност на пчеларството само и единствено в специфична цел 2, т.7 от проекта за идентифициране на потребностите. Освен това текстът на тази потребност е в пълно противоречие с целите на самата специфична цел.  Две трети от текста перифразира общите цели на ОСП така както са разсписани в чл.1 от Регламента за ОСП. Това налага пълна преработка и предифинирани на потребностите .
Считаме, че реалните потребности на пчеларите се идентифицират най -малко в 6 от специфичните цели на ОСП, изредени в чл.6 т.1 от проекта за Регламент за стратегическите планове. Категорични сме, че следва да бъдат прелокирани потребностите на пчеларите НАЙ-МАЛКО В 3 ЦЕЛИ, СВЪРЗАНИ НАЙ-ВЕЧЕ С:
1. Подпомагане за достатъчно надеждни доходи и устойчивост в сектора;
2. Засилване на пазарната ориентация и повишаване на конкурентноспособността;
3. Привличане на млади земеделски стопани за работа в пчеларския сектор и улесняване развитието на пчеларството в селските райони, като не изключваваме и възможността за включване и  в другите специфични цели по реда на чл.6 т.1 от Регламента за ОСП.
Силно сме притеснени от възможността досегашната ЛОША ПРАКТИКА ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА НПП да бъде пренесена и в работата по разработването на мярката “Пчеларство” в стратегическия план.
Считаме, че МИНИСТЪРЪТ НА МЗХГ СПЕШНО ТРЯБВА ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДЕЙСТВИЯ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЧЛ.49 Т.5 от Регламента за стратегическите планове по ОСП, като започне ВЕДНАГА консултации с представители на пчеларските организации .
Считаме за нужно към тематичната работна група за изготвяне на Стратегическия план по ОСП ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА ПОДГРУПА “ПЧЕЛАРСТВО”, която да помогне в изготвянето на видовете интервенции в пчеларския сектор по реда на чл.49 от Регламента за стратегическите планове по ОСП. Предлагаме да се проведе Национална среща на сектора до края на м. 11, на която да бъдат обсъдени предложения за промени в основните нормативни документи, касаещи пчеларството, като НАЙ-ВЕЧЕ НАСТОЯВАМЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ЗАКОН НА ПРЪСКАНИЯТА.
НБПС- И още десет дружества от страната
Tags: , ,

Leave a Comment