САРА: По-високи добиви, повече площи с царевица и по-скъпо зърно до 2025 г.

Средносрочните предвиждания за 5 основни зърнени и маслодайни култури в България до 2025 г. направи Центърът за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика.

Най-общо прогнозите са за увеличаване на добивите от житни култури, повече площи с царевица, но по-малко производство на слънчоглед и по-високи цени на международните пазари.

След 2015 г. настъпи известно намаление на общите площи, които почти бяха достигнали 3 млн.ха, припомнят от Центъра. В момента те са около 2,8 млн.ха и се очаква да бъдат около и над тези нива, но ще зависят все повече от въздействието на Зелената сделка на ЕС.

Увеличение на площите се очаква да има при царевицата, която да съставлява между 500-600 хил.ха. (450 хил.ха в последните години) и при пшеницата до 1,25 млн.ха (1,2 млн.ха настоящем).

Предвижданията на САРА за царевицата за периода 2021-2025 г. са за добив около 6,85 т/ха и производство достигащо 3,8 млн.т., приблизително 3% под това от изминалата година. Износните обеми се изчисляват на над 2,3 млн.т.,което е с около 4% надолу на годишна база.

Оценките за производство на слънчоглед между 2021-2025 г. са за равнища от 1,7 млн.т., което е с 17% по-малко съпоставено с равнищата от последните 5 години. Износът на маслодаен слънчоглед се прогнозира на нива от 400 хил.т.

Добивите ще продължат да нарастват. Средните добиви се оценяват да бъдат с 8% по-високи в периода 2021-2025 г. отколкото за 2016-2020 г. Това увеличение ще доведе до ръст в производството, което средно периода 2021-2025 г при пшеницата ще е 6 млн.т., докато при царевицата се оценява на 3,8 млн.т.

Средните изкупни цени в средносрочна перспектива ще бъдат по-високи от тези в периода 2016-2020 г. Причините се отдават на растящото световно потребление, растящите производствени разходи и макроикономическата глобална финансова политика