Как човекът, който спаси света от чума и холера, потъна в дълбока забрава

in Ларго / by / on 14 декември 2020 at 09:43 /
Милиони са останали живи благодарение на ваксините на Уолдемар Хофкин, но самият той е съден и низвергнат заради 19 смъртни случая в село до Бомбай, Индия

Уолдемор Хафкин, създадетят на ваксини срещу чума и холераПрез пролетта на 1894 г. Уолдемар Хафкин пътува до Калкута в индийския щат Бенгалия в търсене на холера. Пролетта беше сезонът на холера в града и Хафкин се надяваше за приложи ваксината, която бе създал.

От момента на пристигането си Хафкин беше посрещнат със скептицизъм и съпротива от някои британски лечебни заведения и индийската общественост. Той не беше лекар, а зоолог. И той беше руски евреин, учил в Одеса и развил уменията си в Париж, по времето, когато светът на международната бактериология беше фракционен и склонен към подозрения.

Хафкин беше на 33 години, когато кацна в Индия.

Неговата ваксина изискваше две инжекции, направени през седмица, и екипът му понякога се мъчеше да намери тестовите субекти за второто убождане. И въпреки широкото разпространение на холерата в Индия, намирането на огнища не беше лесно. Същата година Хафкин е инжектирал около 23 000 души в северната част на Индия, „но сред тях не се е появила холера, която да покаже дали ваксината има стойност или не. Така започва разказът на Би Би Си за човека, който спаси човечеството от две сред най-страшните болести – бубонна чума и холера. Животът на Валдемар Хафкин е изпълнен с както с изключителен труд, вдъхновения и успехи, така и със страшни драми. Името му днес е почти напълно забравено. Съдбата му е спестила славата, която заслужава.

През март 1894 г. Хафкин е поканен в Калкута от медицинския служител, за да помогне за идентифицирането на холерни бацили във воден резервоар в един от градските квартали – изолирани села в покрайнините на града, състоящи се от кални колиби, струпани около езера или резервоари, и населени от бедните в града. Семействата, живеещи в тези коптори, пиеха колективно от споделените водоизточници, което ги прави уязвими за периодични огнища на холера.

В края на март двама души починаха от холера в в селските предградия на Калкута, сигнализирайки за ново огнище. Хафкин пътува до квартала и инжектира със създадената от него ваксина 116 от 200-те жители. След това неговият малък екип наблюдава още 10 случая там, седем фатални – всички сред неваксинираните.

Резултатите бяха достатъчно окуражаващи за здравния служител в Калкута да финансира по-широко проучване, но убеждаването на хората да бъдат ваксинирани беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Години на медицински програми от британското правителство посяха недоверие сред населението и за мнозина самата концепция за ваксинация все още беше чужда.

Решението на Хафкин беше да работи с екип от индийски лекари и асистенти, а не с британците. Той имаше и нов трик в ръкава си: публично се инжектира, за да докаже, че ваксината е безопасна.

„Това, което е забележително и често се губи в историята, е, че след първоначалната съпротива хората започнаха да се редят на опашки в бедняшките квартали в Калкута за холерната ваксина на Хафкин, каза професор Пратик Чакрабарти, председател по история наука и медицина в Университета в Манчестър.

„Той ще прекарва часове и цели дни в тези бедни квартали, работейки с индийски лекари. Той ще започне да ваксинира сутрин, преди хората да отидат на работа, и ще продължи, след като се върнат вечер, седнал до маслена лампа в бедняшкия квартал.“

Работата на Хафкин в бедните квартали на Калкута го поставя сред избрана група учени, които са пионери в дълбока и глобална промяна в начина, по който заболяването се разбира и лекува. Но за разлика от Едуард Дженър преди него и Джонас Солк след това, името на Хафкин никога не е влизало в общественото въображение, нито в Индия, нито в Европа.

Прочети още: Селският лекар, който създаде първата ваксина и я подари на света

„Хафкин беше първият човек, който внесе този вид лабораторна медицина в тропическа страна като Индия“, каза проф. Чакрабарти.

„Той беше парижки учен, който дойде в бедните квартали на Калкута. Той има много драматична история.“

Тежката съдба да се родиш евреин

Когато Хафкин завършва зоология в Университета в Одеса през 1884 г.,му е забранено да заеме професура там, защото е евреин. Той вече се е сблъсквал с политически проблеми пет години по-рано, когато като член на местна отбранителна лига се бори да спре кадетите на руската армия, разрушаващи дома на евреин. Хафкин беше бит и арестуван, но в крайна сметка освободен.

През 1888 г. Хафкин напуска родината си и намира път първо до краткотрайна преподавателска работа в Женева, а след това до Париж, където заема длъжността асистент библиотекар в института Луи Пастьор – тогава водещият център за бактериологични изследвания в света . В свободното си време от библиотеката Хафкин или свиреше на цигулка, или експериментираше в лабораторията по бактериология.

Надграждайки работата на Пастьор и Дженър, Хафкин открива, че чрез преминаване на холерни бацили през перитонеалната кухина на морски свинчета – общо 39 преминавания – той може да произведе подсилена или „екзалтирана“ холерна култура, която след това да омаломощи с помощта на топлина. Инжектирането на атенюираните бактерии, последвано от инжектиране на екзалтираните бактерии, изглежда имунизира морски свинчета срещу смъртоносна атака на болестта.

До този момент за болести като холера се е мислило, че те пътуват с лош въздух – и са се справяли с това, което проф. Чакрабарти нарича „лечение с широк спектър“. („Поставяте някого във вана и го приготвяте на пара, докато умре наполовина, или пръскате навсякъде карболова киселина.“) Но работата на Хафкин и други дава фокус върху управлението на заболяванията – вирус или бактерия, които могат да бъдат култивирани и отслабени , насочени точно в тялото.Седмица след успеха си с морски свинчета в Париж, Хафкин повтори резултатите със зайци, а след това и с гълъби. Беше готов за човек.

На 18 юли 1892 г. Хафкин

рискува живота си, като си инжектира бактерии на холера.

Той страдаше от треска в продължение на няколко дни, но се възстанови напълно и инокулира (ваксинира) трима руски приятели, а след това и няколко други доброволци. Когато всеки получи не по-лоша реакция, Хафкин беше убеден, че има жизнеспособна ваксина за по-широко тестване.

Но той се нуждаеше някъде, изобилстваща от холера, за да проведе големи човешки изпитания. През 1893 г. лорд Фредерик Дъферин, тогава британски посланик в Париж и бивш вицекрал на Индия, чува за ситуацията на Хафкин и предлага да отиде в Бенгалия.

След като експериментите на Хафкин в бедните квартали на Калкута през следващата година дадоха обещаващи резултати, той беше поканен от собствениците на плантации за чай в Асам да ваксинира техните работници. Хафкин провежда там мащабни опити на хиляди плантационни стопанства, но през есента на 1895 г. той се разболява от малария и е принуден да се върне в Англия, за да се възстанови. Според неговите записи той до този момент е инокулирал близо 42 000 души срещу холера.

По-късно Хафкин отбелязва, че макар че ваксината му намалява случаите, изглежда не намалява смъртността при заразените. Когато се завръща в Индия през 1896 г., той планира да се справи с този недостатък чрез тестване на нова двустранна формула, която е разработил. Но в Бомбай вече имаше по-належащ проблем.

Третата пандемия от чума в света започва в Юнан, Китай през 1894 г. Тя се разпространява до Британски Хонконг и оттам с търговски кораб до оживения крайбрежен мегаполис Бомбай в тогавашната Британска Индия, където първият случай е открит през септември 1896 г. в квартира на търговец на зърно на доковете на града.

Първоначално британското правителство занижи тежестта на огнището, стремейки се да запази ключов пристанищен град отворен за бизнес. Но болестта се се промъкна през плътно напълнените бедни квартали на Бомбай – смъртността от чума се оказа почти два пъти по-висока от тази на холерата – и броят на умрелите нарасна. Губернаторът се обърна за помощ към Хафкин. Той пътува до Бомбай, където беше настанен в една малка стая и коридор, с един чиновник и трима необучени помощници, и му беше възложено да изготви първата от всички ваксини срещу чума в света.

„Той нямаше много пространство, работна ръка или съоръжения, но за първи път работеше самостоятелно и имаше собствена лаборатория“, каза Чандракант Лахария, епидемиолог в Делхи. „Той знаеше, че

разработването на ваксина срещу чума с рекордни темпове

ще го направи водещ учен на своето време.“

Хафкин работи неуморно през онази зима. Той открива, че ако постави чумни бацили в хранителен бульон, към който е добавил малко количество избистрено масло или кокосово масло, бацилите се оформят в характерния сталактитов растеж, създавайки микроби и токсични продукти отстрани. Той използва същия подход, който е измислил за новото лечение на холера, комбинирайки микробите с токсичните продукти, които те произвеждат, за да образуват ваксина за еднократна инжекция.

През декември Хафкин успешно ваксинира зайци срещу нападение от чума и до януари 1897 г. бе готов да тества прясната ваксина върху човек.

На 10 януари 1897 г. Хафкин си инжектира 10cc от неговия препарат – значително по-висока доза от 3cc, които планира да използва при по-широко тестване. Той изпита тежка треска, но се възстанови след няколко дни.

В края на същия месец в Бомбайския поправителен дом в Бикула – затвор, в който живеят стотици затворници – настъпи огнище на чума и Хафкин отиде там, за да проведе контролирани тестове. Той инокулира 147 затворници и остави 172 нелекувани. Имаше 12 заразени, след които шест смъртни случая. Починалите бяха сред неваксинираните.

Очевидният успех в затвора в Бикула постави началото на бързо разширяване на производството и тестването и Хафкин беше преместен от малката си едностайна лаборатория в държавно бунгало и след това в голяма ложа, собственост на духовния водач Ага Хан, който също доброволно предложи себе си и хиляди членове на своята общност за ваксиниране.

В рамките на една година стотици хиляди хора са били ваксинирани с помощта на ваксината на Хафкин, спасявайки безброй животи. Той е обявен за рицар от кралица Виктория и през декември 1901 г. е назначен за главен директор на лабораторията за изследване на чумата в правителствения дом в Парел, Бомбай, с нови съоръжения и персонал от 53 души.

Тогава се случи бедствието.

През март 1902 г. в село Мулковел в Пенджаб 19 души умират от тетанус, след като са били ваксинирани с ваксината на Хафкин. Останалите 88, инокулирани този ден, бяха добре. Изглежда, че всички доказателства сочат фатално замърсяване на бутилка 53N – приготвена 41 дни по-рано в лабораторията в Парел.

На индийска правителствена комисия беше възложено разследване и тя откри, че Хафкин е променил процедурата за стерилизация на ваксината срещу чума, използвайки топлина вместо карболова киселина, за да ускори производството й. Методът за нагряване е бил безопасно използван във водещия в света институт Пастьор в продължение на две години, но е бил непознат за британците и през 1903 г. комисията е стигнала до заключението, че бутилката 53N трябва да е била замърсена в лабораторията в Парел. Хафкин беше уволнен като директор на чумната лаборатория и пуснат в отпуск от индийската държавна служба.

Обезсърчен от присъдата, Хафкин напуска Индия и пътува до Лондон. Той беше разработил ваксината срещу чума с юнашка скорост и беше рицар от кралицата, но изведнъж се озова в мрак.

„По онова време имаше много пристрастия, много предразсъдъци“, каза д-р Барбара Хоугуд, преподавател, публикувал академичен труд за кариерата на Хафкин.

Ели Чернин, професор по обществено здраве в Харвард, който е изучавал кореспонденцията на Хафкин, пише, че „не е видно от архивите, че Хафкин е бил явно жертва на антисемитизъм“, но „би било наивно да се мисли, че едуардската бюрокрация не е отчела, че Хафкин е евреин „.

А Хафкин се сблъсква с по-малки, по-частни битки. Например – като се бори да се изрази лесно на английски. Зад писмата, които той е писал през това време, имало чернови, всички по-късно внимателно преписани“.

През 1904 г., две години след оттеглянето на Haffkine, чумата достига своя връх в Индия, като през тази година загиват 1 143 993 души. Ваксината на Хафкин е „основната линия на защита“, каза Хоугуд, но създателят й е в Лондон, борейки се да защити името си.

Четири години след Мулковал, през 1906 г., индийското правителство най-накрая публикува пълното си разследване, с което Хафкин е признат за виновен. След като прочете масите от документи, У. Дж. Симпсън, професор в Кингс Колидж, Лондон, написа писмо до British Medical Journal, твърдейки страстно, че доказателствата сочат към случайно замърсяване на бутилка 53N на мястото за инокулация в Пенджаб.

Първо, при отварянето на бутилката не е била регистрирана миризма, докато развитата култура на тетанус би създала лоша и отчетлива миризма, пише той.

Второ, когато бутилката беше изследвана 15 дни по-късно, там имаше само лоша култура на тетанус.

Трето, тетанусът се развива бавно при 19-те души, които са починали, в продължение на седем до 10 дни, което показва слаба инфекция, започваща в деня на инокулацията. С добре развита култура, която вече е в бутилката, те „биха били атакувани от тетануса веднага“.

Може би най-важното е, че документите разкриват, че асистентът, който е отворил бутилка 53N, е изпуснал на земята форцепса, с който отворил бутилката с ваксина, без да успее да го стерилизира.

Хафкин е бил подложен на „тежка несправедливост“, заключи Симпсън. След публикуването на писмото му и други взеха каузата на Хафкин. В четири язвителни писма до The Times („горещи писма“, той ги нарича), нобеловият лауреат Роналд Рос обвини британците в „пренебрежение към науката“ и предупреди, че ако решението срещу Хафкин не бъде отменено,

правителството на Индия ще бъде виновно на „груба неблагодарност към един от най-големите му благодетели“.

Рос издаде и друго предупреждение, което резонира днес – че ако заключението бъде оставено да стои, че бутилката 53N е замърсена в лабораторията, това заплашва да подкопае общественото доверие във ваксините в момент, когато най-малко 50 000 души умират всяка седмица от чума .

Хафкин беше окончателно оправдан през ноември 1907 г., след като кампанията на Симпсън и Рос повдигна въпроса в британския парламент. Хафкин получи разрешение да се върне на работа в Индия и той с удоволствие се завърна като главен директор на Биологичната лаборатория в Калкута. Но изкуплението му е непълно – забранено му е да провежда всякакви изпитания.

Следващите седем години бяха ужасни за Haffkine. От 30-те статии, които той издава приживе, само една е публикувана между 1907 и 1914 г. Той се връща за кратко към изследването на холерата и се интересува от разработването на нова „девитализирана“ ваксина – метод, който по-късно ще стане широко използван – но неговият многократните заявления до индийското правителство за провеждане на съдебни процеси бяха отказани. През 1914 г., на 55 години, Хафкин се оттегля от индийската държавна служба и напуска страната. Катастрофата в село Мулковал беше неизтриваемо отпечатана върху него и му нанесе трайна вреда.

„Муялковал е неговата крайна история“, каза Пратик Чакрабарти. „Смъртните случаи там оцветяват наследството му. Хафкин напусна Индия депресиран и  загубен за историята.“

Хафкин „трябва да бъде много по-известен“, каза Барбара Хоугуд. „Той наистина беше много добър бактериолог.“

Между 1897 и 1925 г. от Бомбай са изпратени 26 милиона дози противочумна ваксина на Хафкин. Тестовете за ефикасността на ваксината показват между 50% и 85% намаляване на смъртността. Но „никаква цифра“ не може да бъде определена за броя на спасените от него животи, каза Хоугуд. „Числата са просто огромни.“

Хафкин се завръща във Франция и

посвещава по-късния си живот на вярата си,

ставайки все по-ортодоксален и създавайки фондация за насърчаване на еврейското образование в Източна Европа. Той никога не се жени и изживява последните си години сам в Лозана, Швейцария. Той беше „учен, самотен, красив мълчалив мъж, който остана ерген“, пише индийският бактериолог Х. И. Джала.

Хафкин умира в Лозана през 1930 г. на 70-годишна възраст. Кратко съобщение, разпространено от еврейската телеграфна агенция, отбелязва, че неговата ваксина срещу чума е била „приета в цяла Индия“ и лабораторията му е „издала много хиляди дози за различни тропически страни“. В известието се цитира и лорд Листър, великият британски бактериолог и пионер на антисептичната хирургия, който нарича Хафкин просто „спасителят на човечеството“.

Лабораторията с две стаи, в която Хафкин за първи път разработи ваксината си срещу чума, сега е част от Медицинския колеж на Грант и група болници на Сър Джей Джей, Мумбай. Повече от сто години след пробива на Хафкин там, болницата играе роля в борбата на Индия срещу друга пандемия – новия коронавирус.

„Той вдъхнови толкова много учени да започнат изследванията на ваксините в началото на 20-ти век, но по някакъв начин неговият принос беше забравен. Никога не трябва да забравяме, че Хафкин направи жизнеспособна ваксина в лаборатория с две стаи с много малък екип. Почти е невероятно“, каза д-р Чандракант Лахария.

През 1925 г., пет години преди смъртта му, индийското правителство решава да преименува лабораторията на Парел на „Институтът Хафкин“. Това име остава и до днес.

Когато Хафкин получи писмо, в което го уведомява за промяната, той пише обратно на тогавашния директор на лабораторията подполковник Маки и неговия екип, като не показва никаква следа от горчивина от многото години, прекарани в сянката на Мулковал.

„Много дължа на Кол Маки за името, дадено на лабораторията„ Парел “, пише Хафкин.

„Работата в Бомбай погълна най-добрите години от живота ми и не е нужно да обяснявам доколко чувствам всичко свързано с това. Пожелавам на Института просперитет като активен център на работа от името на здравната организация на страната и изпращам благословии на целия си персонал.“

 

Tags: , ,

Leave a Comment