2021 г. може да бъде повратна точка за справяне с климатичните изменения
Най-важното съобщение за изменението на климата миналата година излезе напълно неочаквано.
На Общото събрание на ООН през септември китайският президент Си Дзинпин обяви, че Китай се стреми да стане въглеродно неутрален до 2060 г., пише в обзорна статия Би Би Си.
Еколозите бяха смаяни. Намаляването на въглерода винаги се е възприемало като скъпа работа, но ето че най-замърсяващата нация на земята – отговорна за около 28% от световните емисии – поема безусловен ангажимент да направи точно това, независимо дали други страни ще я последват.
Това беше пълен обрат от минали преговори, когато страхът на всички беше, че в крайна сметка те биха поели разходите за декарбонизиране на гърба на собствената си икономика, докато други няма да правят нищо.
Но Китай не е сам.
Великобритания беше първата голяма икономика в света, която пое правно обвързващ нетен нулев ангажимент през юни 2019 г. Европейският съюз последва примера през март 2020 г.
Оттогава Япония и Южна Корея се присъединиха към този ангажимент и според ООН сега е общо над 110 държави са си поставили нулева нетна цел за средата на века. Заедно те представляват над 65% от глобалните емисии и над 70% от световната икономика.
С избора на Джо Байдън в САЩ, най-голямата икономика в света вече се присъедини към групата за намаляване на въглерода.
Сега тези страни трябва да уточнят как планират да постигнат своите високи нови стремежи.
Възобновяемите енергийни източници сега са най-евтината енергия
Има добра причина, поради която толкова много страни казват в днешно време, че планират да стигнат до нулата на въглеродните емисии: сриващите се разходи за възобновяеми енергийни източници променят напълно изчислението на декарбонизацията.
През октомври 2020 г. Междуправителствената агенция за енергетика, заключи, че най-добрите схеми за слънчева енергия сега предлагат „най-евтиния източник на електроенергия в историята“.
Възобновяемите енергийни източници често са по-евтини от енергията от изкопаеми горива в голяма част от света, когато става въпрос за изграждане на нови електроцентрали.
И ако народите по света увеличат своите инвестиции във вятър, слънчева енергия и батерии през следващите няколко години, цените вероятно ще спаднат още повече до точка, в която те са толкова евтини, че ще започне да има търговски смисъл да се изключат и заменят съществуващите електроцентрали за въглища и газ.
Това е така, защото цената на възобновяемите източници следва логиката на цялото производство – колкото повече произвеждате, толкова по-евтино става. Това е като да натискаш отворена врата – колкото повече строиш, толкова по-евтино става и колкото по-евтино става, толкова повече строиш.
Помислете какво означава това: инвеститорите вече няма да имат нужда да бъдат тормозени от зелени активисти, за да постъпят правилно, а просто ще следват парите. И правителствата знаят, че увеличавайки възобновяемите енергийни източници в собствените си икономики, те помагат за ускоряване на енергийния преход в световен мащаб, като правят възобновяемите източници дори по-евтини и по-конкурентни навсякъде.
Covid променя всичко
Пандемията на коронавируса разклати чувството ни за неуязвимост и ни напомни, че е възможно нашият свят да бъде разрушен по начини, които не можем да контролираме.
Той също така донесе най-значителния икономически шок след Голямата депресия.
В отговор правителствата разработиха стимулиращи пакети, за да рестартират икономиките си.
И добрата новина е, че рядко е било по-евтино за правителствата да направят такива инвестиции. По света лихвените проценти се движат около нулата или дори са отрицателни.
Това създава безпрецедентната възможност новото да се изгради по-добре.
Европейският съюз и новата администрация на Джо Байдън в САЩ обещаха трилиони долари зелени инвестиции, за да задействат икономиките си и да стартират процеса на декарбонизация.
И двамата казват, че се надяват други държави да се присъединят към тях – помагайки за намаляване на разходите за възобновяеми източници в световен мащаб. Но те също така предупреждават, че заедно с този морков те планират да притежават и пръчка – данък върху вноса от страни, които отделят твърде много въглерод.
Идеята е, че това може да помогне да се задействат изоставащите с въглеродните емисии държави като Бразилия, Русия, Австралия и Саудитска Арабия.
Лошата новина е, че според ООН развитите страни харчат 50% повече за сектори, свързани с изкопаеми горива, отколкото за нисковъглеродна енергия.
Бизнесът също отива на зелено
Падащите разходи за възобновяеми източници и нарастващият обществен натиск за действие върху климата също променят нагласите в бизнеса.
За това има сериозни финансови причини. Защо да инвестираме в нови петролни кладенци или въглищни електроцентрали, които ще остареят, преди да могат да се изплатят през 20-30-годишния си живот?
Всъщност защо изобщо да носят въглероден риск в своите портфейли?
Логиката вече се играе на пазарите. Само тази година ракетната цена на акциите на Tesla я превърна в най-ценната автомобилна компания в света.
В същото време нараства инерцията зад движението за принуждаване на предприятията да вграждат климатичния риск във вземането на финансови решения.
Целта е да се направи задължително за предприятията и инвеститорите да покажат, че техните дейности и инвестиции правят необходимите стъпки за преминаване към нетен нулев свят.
Седемдесет централни банки вече работят, за да се случи това и вграждането на тези изисквания в световната финансова архитектура ще бъде ключов фокус за климатичната световната климатична конференция в Глазгоу, предвидена за ноември 2020 г., но изтеглена заради пандемията за 2021 г.
За да имаме разумен шанс да се отдалечим от прогнозата за покачване на глобалната температура с 1,5 °С през следващите 12 години, трябва да намалим наполовина общите емисии до края на 2030 г., според Междуправителствената група за изменение на климата, органът, подкрепен от ООН, който обединява науката, необходима за информиране на политиката.
Това означава да се постигат намалените емисии – установени през 2020 г., благодарение на огромните международни блокировки – всяка година до края на десетилетието. И все пак емисиите вече намаляват до нивата, които бяха през 2019 г.
Истината е, че много държави са изразили високи амбиции за намаляване на въглерода, но малко от тях все още имат стратегии за постигане на тези цели.
Предизвикателството за Глазгоу ще бъде да накара народите по света да се присъединят към политики, които ще започнат да намаляват емисиите сега. ООН заяви, че иска напълно да се премахнат въглищата, да се сложи край на всички субсидии за изкопаеми горива и глобалната коалиция да достигне нула до 2050 г.
А това е много висока цел.