Проф. Радослав Андреев: Интегрирана растителна защита? Топката е в полето на БАБХ

Когато въведем три списъка с продукти за растителна защита, ще се окаже, че 90% от одобрените в агенцията за безопасност на храните, не могат да се използват в ИРЗ

Праговете на икономическа вредност трябва да се коригират

В нови нормативи е необходимо да се реши кой ще контролира стопанствата с интегрирана защита и как ще се субсидират фермерите, които прилагат тази система

ръководство за интегрирано управление на вредителите

В Стратегическия план за селското стопанство през следващия програмен период е предвидено допълнително подпомагане за стопани, които спазват принципите на интегрирано производство и устойчиво управление на продуктите за растителна защита. Подпомагането е заложено в интервенцията „Агроекология и климат“. Доколко България е готова с нормативите, които трябва да определят принципите за прилагане на интегрирано производство и интегрирана растителна защита? Тези и други въпроси зададохме на ентомолога проф. д-р Радослав Андреев, преподавател във факултета по Растителна защита в Аграрния университет.

Проф. Андреев, интегрираната растителна защита се прилага почти масово в по-старите европейски държави. Какви са принципите й и имаме ли нормативна база за прилагането й у нас?

Интегрираната растителна защита (ИРЗ) е теория, която е въведена в САЩ и Канада в средата на миналия век, а после и в развитите европейски държави. Когато аз бях студент в Аграрния университет през 80-те години, масово се говореше за ИРЗ, разработваха се системи и дори на места се въвеждаха. След като дойде пазарната икономика у нас, всички знаем какво се случи с връщането на земята в реални граници и промяната в държавните структури. Тогава въпросът с растителната защита стана много труден. Настъпи момент, в който нямаше кой да контролира провеждането й, нямаше реални закони, а дори и да е имало, те не се спазваха. И всеки започна да пръска с каквото и както може. Беше пълна анархия. Прилагаше се т.нар. конвенционална растителна защита. Всичко беше само на химична основа и целта на производителите беше да опазят на всяка цена продукцията си, независимо колко и какви препарати влагаха. Това доведе до много, много негативни последствия. Появиха се резистентни форми на вредителите, което е нормално, когато едно и също средство се използва многократно и дълго време.

Употребяваха се продукти, които избиваха всички полезни насекоми,

в това число и пчелите. Пръскаше се безконтролно и по време на цъфтежа. Тонове пестициди се изляха в околната среда, замърси се не само тя, но и продукцията. За да се прекрати това нещо, тогавашната Национална служба за растителна защита (НСРЗ, която по-късно беше включена в БАБХ) въведе така наречените Добри растително-защитни практики около началото на 2000-та година, които трябваше да намалят тази излишна употреба на химични препарати с всичките им негативн последствия. НСРЗ създаде научни колективи, които разработиха тези добри растителнозащитни практики по направления (полски култури, технически, зеленчукови, овощни и т.н.). Целта беше да се прекрати излишната употреба на химични препарати. Добрите практики представляваха набор от правила как да се отглеждат културите, за да се намали нападението от вредители и съответно прекомерната  употреба на пестициди. В тях имаше две задължителни изисквания: препаратите за РЗ да се използват само когато плътността на вредителите е такава, че може да предизвика икономически значими загуби, или когато те са достигнали така наречения праг на икономическа вредност (ПИВ). Второто задължително изискване беше да се използват само регистрираните препарати, защото не можеше всеки да пръска с каквото си иска. Останалото са препоръки, които не са задължителни: каква агротехника да използваме за да намалим нападението и повредите от вредители; как да опазваме полезната ентомофауна (естествените регулатори на вредителите), които ще ни помогнат в защитата на културите; препоръчва се употребата на продукти за растителна защита (ПРЗ), които да опазват тези полезни организми и.т.н.

За да се докаже, че един производител наистина ще прилага системата, бяха въведени дневници на производителите, които бяха условие за получаване на субсидии. Дневниците са три, но най-важният от тях отразява кога си пръскал, с какво средство, срещу кой вредител и при какъв ПИВ, върху какви площи. Мероприятията се следят и накрая дневникът се подписва от агроном по растителна защита, който посочва дори номера на дипломата. В края на годината дневниците се представят за проверка (заверка) в съответната регионална служба на БАБХ и ако не си спазвал условията те „отрязват“ от субсидия.Тези дневници се прилагат и сега.

Каква е дефиницията на интегрираната растителна защита?

За ИРЗ има стотици определения и становища, датиращи от средата на миналия век до наши дни. Съгласно директива на ЕС 91/414 интегрирана борба е “рационално прилагане на комбинация от биологични, био-технологични, химични и агротехнически мерки, чрез които употребата на химични препарати за растителна защита е ограничено до необходимия минимум за поддържане популациите на вредителите под прага на икономическа вредност”. В България, под понятието ИРЗ се приема система за регулиране на популационната плътност на най-важните вредители, под праговете на икономическа вредност, като се използват резултатите от природното регулиране и познатите методи за борба, съчетани по най-целесъобразен начин.

Всъщност това е добра растителнозащитна практика на по-високо ниво. При нея има повече ограничения. Много от пожелателните неща, изброени в добрите растителнозащитни практики, при ИРЗ стават задължителни.

При интегрираната защита вече не говорим за вредителя като обект, който трябва да унищожаваме.

Тъй като съм специалист по насекомите, ще дам пример с тях. Насекомите трябва да се поддържат на такова ниво, че да не правят икономически значима щета, тоест да са под прага на икономическа вредност. Ако тях ги има, значи ще се срещат и техните естествени регулатори – хищници, паразити, които съществуват в природата. При ИРЗ се разчита много на природното регулиране. Задължително става въвеждането на агротехническите мероприятия, срокове на сеитба, посевни норми, избор на сортове, които ще доведат до намаляване на популационната плътност на вредителите и няма да допуснат такива големи поражения. Използването на биологични продукти и биоагенти целенасочено се толерира. Химичният метод идва на последно място, като има допълнителни ограничения. Това е най-трудното при ИРЗ. Кои средства да използваме?

Има ли списък с пестицидите, които могат да се използват при интегрираното производство?

Съгласно теорията на ИРЗ позволено е използването само на такива продукти за растителна защита, които опазват поне частично полезните насекоми регулиращи популацията на вредителите фактори. Съгласно тези принципи

списъкът на регистрираните препарати се разделя на три категории

(отделни списъци). За по-лесно онагледяване, те са групирани като цветовете на светофара – червени, жълти и зелени.

В „зеления списък“ са препарати, които опазват над 75% от полезните насекоми. Наричаме тези продукти селективни. Те могат да се използват без проблем по всяко време. Тези продукти обаче са много малък процент от всички на пазара. Това са предимно биологични продукти, които влияят на точно определен неприятел и твърде малко химични ПРЗ.

Следващ е „жълтият списък“. В него влизат препарати, които опазват поне половината (50%) от полезната ентомофауна. Продуктите от жълтия списък могат да се използват до два пъти в годината, защото все пак са опасни. Тук вече влизат и някои химични продукти. Например акарицидите, тъй като те убиват само акарите, но не засягат калинки, хищни дървеници и други. В списъка на „жълтите“ са инхибиторите на хитиновия синтез и други хормонални инсектициди. Те също са много малко и се броят на пръсти.

90 процента от регистрираните днес инсектициди трябва да влязат в „червения списък“,

защото убиват всички полезни насекоми заедно с вредните. Това са широкоспектърни средства, които не правят разлика между вредни и полезни насекоми и са тотално токсични. Съгласно принципите на ИРЗ тези продукти не могат да се използват. Но, забележете, че те са одобрени от БАБХ, регистрирани са, фирмите са си платили за одобрението, но не могат да се прилагат, ако земеделецът е ангажиран с интегрирана растителна защита.

Предполагам, че това е една от причините да няма все още приета наредба към Закона за защита на растенията. Този закон бе приет през 2014 година и според него растителната защита у нас трябва да се прилага съгласно принципите на ИРЗ.

Проф. Андреев, тези три списъка с продукти за растителна защита къде са описани? Къде можем да ги прочетем?

Трябва да има такива списъци, които се актуализират всяка година, защото има нови препарати, които влизат и други, които отпадат. Когато навремето се разработваха тези системи за ИРЗ, в далечната 2008 г. тогавашната НСРЗ създаде „Ръководства за интегрирано управление на вредителите“ при различните култури и там бяха посочени зеленият, жълтият и червеният списък от препарати. Много от тези препарати обаче вече са отпаднали.

БАБХ е организацията, която трябва да организира процеса по ежегодната актуализация на тези списъци,

вероятно чрез създаване на работна група от съответните специалисти. Това в момента е едно от затрудненията за прилагане на ИРЗ, няма кой официално да посочи подходящите ПРЗ. При обучението на нашите студенти в магистърските курсове по РЗ има такава дисциплина ИРЗ и ние преподавателите им посочваме подходящите методи и средства, но това трябва да стане на държавно ниво.

Друго важно нещо е, че ако искаш да правиш интегрирана растителна защита и да ползваш малкия набор от препарати, е необходимо да получиш по-висока субсидия за усилията и разходите си, защото селективните и биологичните продукти са по-скъпи, действието им често е по-слабо от това на тоталните ПРЗ, а и се намират по-трудно на пазара. Неминуемо производителите, които прилагат ИРЗ ще имат по-малко или повече намаление на количеството и качеството на своята продукция. В същото време трябва да има и кой да те контролира дали наистина прилагаш ИРЗ.

А ако министерството изиска от всички производители да произвеждат по принципите на ИРЗ?

В такъв случай 90% от разрешените препарати за растителна защита (визирам инсектицидите) трябва да отпаднат и този списък с одобрени продукти за РЗ, който БАБХ публикува ежегодно, буквално ще се стопи.

И все пак, ще започнем ли да прилагаме интегрирана растителна защита у нас?

Възможно е, но трябва самите производители да са наясно с принципите й и да има кой да ги контролира. Доколкото ми е известно според Зелената сделка до 2030 г. трябва да намалим с 50% употребата на химически препарати. Подозирам, че това ще бъде съпроводено от сътресения, трудности, дори вероятно и от протести на производителите. Забелязвам, че БАБХ се опитва да направи малко по-либерални принципите на ИРЗ. Виждал съм, че в американски ИРЗ системи например са включени продукти от червения списък, но при условието да се използват, когато в посева няма полезни насекоми. Има такива моменти. Ето през зимата може да се появи крушевата листна бълха и да снася. Сега може да се пръска и с тотални инсектициди, тъй като полезните насекоми все още ги няма. Когато поникват растенията също може да се използват “червени“ пестициди. Сивият царевичен хоботник по слънчогледа и царевицата, който е страшен проблем в Северна България, в началото е вредител, който няма регулатори. Тогава също може да се използва „червен“ препарат, за да не унищожи големи части от посевите.

От всичко казано дотук, става ясно, че дирекция „Растителна защита“ в БАБХ има доста задачи, които бързо трябва да реши?

Несъмнено топката е в нейното поле. Там трябва да се създаде наредба, която да регламентира всичко – списъците, контрола, субсидиите. Вероятно да се актуализира и Закона за РЗ

БАБХ обаче няма човешки капацитет, за да контролира?

Това е друг проблем. Служителите там са наистина малко. Но може да се подходи както при биологичното земеделие, където няма никаква химия. Там има сертифициращи фирми, които контролират биопроизводителите, които са сключили договор с тях.

На какво равнище е компетентността на фермерите по отношение на растителната защита?

Много фермери, които не са били специалисти в началото, като направят 5-6 сезона и повече, започват да разбират доста от тънкостите в това какво се случва с културите, които те отглеждат. Преди това или си назначаваха агроном, който да движи производството, в това число и растителната защита, или работеха на принципа проба-грешка. За съжаление, като назначат агроном по растителна защита, той става момче за всичко – търси работници, техниката, части, купува и продава…, и ако му остане време може да види какво се случва на полето. Трябва да си много голям производител, за да си наемеш агроном, който се занимава само с растителната защита. Но и

самите производители вече са с добри знания и могат да прилагат културна растителна защита

– да не се пръска безконтролно, а само когато плътността на вредителите е достатъчно висока и може да създаде икономически значими загуби.

Праговете на икономическа вредност международно утвърдени ли са?

Съгласно определенията в повечето страни на ЕС и САЩ за праг на икономическа вредност (ПИВ) се приема такава популационна плътност (бройка на вредителите на единица площ), че загубите, които те ще ни нанесат, да са равни на разходите за растителна защита, които ще направим, за да ги унищожим. Обаче през далечната 1973 г. един от водещите специалисти Щайнер предлага друга трактовка и казва, че ПИВ трябва да е такава плътност на насекомите, при която загубата, която те ще нанесат, да бъде два пъти по-голяма от разходите за РЗ. Това удвояване на загубите е за да се компенсира вредното влияние на използваните препарати върху околната среда. В онези години, за да се различаваме от западния свят, на държавно ниво бе възприето да се прилага теорията на Щайнер. Тази формулировка вече е отпаднала в другите държави, но в нашите учебници остана. В Закона за растителна защита също фигурира като определение.

В западните страни дори се прилага и така нареченият праг на действие (ПД). Този праг е с малко по-ниска стойност от ПИВ, за да може с намесата на препарат да се спре възхода на вредната популация, така че той да не достигне прага на икономическа вредност. Това е много важно особено за по-бавно действащите пестициди, но е неприложим за бързо действащите инсектициди като пиретроидите. У нас този праг на действие не е въведен. Но със сигурност

трябва да се обсъди и актуализира определението праг на икономическа вредност.

Правени ли са опити за актуализиране на прага?

Когато се създадоха системите за добра растителнозащитна практика през 1999 г., колектив от Института по защита на растенията създаде първия списък с прагове, с който производителите, спазващи добрите растителнозащитни практики, трябваше да се съобразяват. Но тъй като настъпиха значителни промени в цените на препарати, на продукция, на разходите за труд и т.н., през 2017 г. ПИВ бяха актуализирани от един много голям колектив, организиран от дирекция РЗ към БАБХ, в който участвах и аз. Не мога да кажа, че сме се справили блестящо, защото при някои вредители праговете са много добре прецизирани, при други не чак толкова. Това са фиксирани стойности, които казват (предвиждат), че при такава плътност в края, когато имаш добив, загубите ще са равни на разходите за растителна защита. Добивът обаче е резултат от много неща, не само от правилно изведената растителна защита. Тук влияе агротехниката, климатът, пазарът, цената на пестицидите и и т.н. Затова в нормативите е по-добре да се даде формула, с която динамично да се променят праговете на вредност според условията и използваните ПРЗ.

Мислите ли, че за двете преходни години до 2023-а е възможно да се създадат нормативите, да се реши въпроса с контрола и въобще да сме готови да прилагаме ИРЗ?

Това може да стане в доста кратки срокове, ако има стриктна организация. Отговорността се пада на БАБХ. Ще е трудно да се защитят интересите на всички засегнати – фирми, производители, дори търговците, които ще продават тази продукция – получена по интегриран метод, но трябва да се опита. Не трябва да се бавим, защото не е далеч момента, когато Европейската комисия ще наложи задължително прилагане на ИРЗ в общността. Обучението на фермерите за спазване на принципите на ИРЗ обаче изисква повече време, но ние, преподавателите и научните работници, които работим в тази сфера, сме готови да помогнем.

Прочети още: Николай Роснев: Трябва финансово да стимулираме стопаните да прилагат интегрирана растителна защита