Кой бранш ще придърпа парите по новия прием на мярка 4.1? Играта започва!

Защо кандидатстването по ПРСР е толкова усложнено и кой печели от това?

Надя Петрова

Нов прием по мерки 4.1 и 4.2 ще има през април-май. Това обяви на 14 февруари в Пазарджишко директорът на ДФ „Земеделие“ Васил Грудев.

Критериите по подмярка 4.1 вече са обсъждани два пъти – един път от Комитета по наблюдение на ПРСР през януари, втори път – от браншовите организации на работна среща в земеделското министерство в началото на февруари. Предстои финално обсъждане утре.

Критериите раздухаха пожар по време на работната среща. Всеки бранш искаше да получи най-големи предимства при оценяването и да усвои най-много от бюджета. Овцевъдите например се чувстват като най-изпадналия роднина от голямото семейство на селското стопанства. И затова искат да получат най-голяма подкрепа, тъй като в оборите масово липсва доилна техника.

Производителите на плодове и зеленчуци са разделени. Тези, които нямат съоръжения за напояване държат максималните точки да са за поливане. Други, които вече са решили този проблем, гледат към иновациите.

Зърнопроизводителите казват, че сега им е ред и те нещо да получат от инвестиционната мярка, след като през целия предишен програмен период покупката на трактори и комбайни не беше приоритет. А машините им остаряха.

У нас така е решен въпросът с кандидатстването по ПРСР, че хем се отпускат много пари, хем резултатът не е особено видим.

Ранкирането се превръща в състезание между консултантите, от което после теглят бенефициентите, които трябва да изпълнят печелившия проект. Затова сума ти одобрени проекти не стигат до края и фермерите връщат пари. От желание да получат по-голям дял от бюджета, одобрените производители затъват в кредити и дори по-лошо – не успяват да ги изтеглят или изплатят. Наемат служители, както е по договор, на които не могат да покрият осигуровките. Един пазарен блокаж може да ги събори. Пролетната слана, градушката, сушата могат да ги съсипят. Една болест по животните – да ги накара да излязат от селското стопанство.

И не само. През миналия програмен период в огромната си част фермери от „приоритетния“ сектор Плодове и Зеленчуци, не успяха да направят печеливши проекти и съвсем малка част от реалните производители получиха финансиране. Проектите с максимален брой точки бяха мащабни, постигаха тавана на субсидията и … не бяха изпълнени. А овощари и градинари със среден размер на стопанствата, нямаше как да предложат огромни инвестиции, тъй като си направиха сметката, че не могат да осигурят своите 50% участие при изпълнението.

Освен това нашата ПРСР се прилага по дългата формула Фермер – консултант – „наш човек“ – съмнителен успех.

Въпросът е защо така завъртяно и сложно е кандидатстването по инвестиционните мерки? Не може ли да е по-простичко и без една камара условности? Няма ли как производителят сам да може да кандидатства? И няма ли как да се избяга от множеството критерии и съобразявания с това и онова.

Как са го направили германците, които, ще се съгласите, не са по-глупави от нас?

В началото на януари в Германия бе обявен целеви прием на заявления за инвестиционна подкрепа. Стопаните можеха да кандидатстват за техники, свързани с оползотворяване на оборския тор, за машини за механично отстраняване на плевелите и по още няколко направления.

Още преди старта, земеделците трябваше да си изберат техниката, за която да получат помощ. За целта бе направен списък с над 1000 позиции на машини с различни специфики. Вероятно те бяха предложени от производителите и от дистрибуторите им.

В Германия работата на ДФ „Земеделие“ е поета от Rentenbank. Тази селскостопанска банка обявява старт на приемите, осигурява чрез гаранции кредити от други банки за изпълнение на инвестициите, а накрая извършва и одити на одобрените фермери.

Приемът на заявления за машини стартира в 12 часа на 11 януари 2021 г. и приключи до края на работния ден, въпреки че бюджетът не беше малък – 816 млн. евро.

Човек не може да не се възхити на простотата, с която се осъществява приемът по електронен път. Казано е, че простото е гениално. А ние, като не умеем да правим нещата по прост начин, какви сме? Не смея да отговоря.

Но си мисля, че за да се предложи на германските фермери толкова облекчена система за кандидатстване, зад нея стоят статистици, икономисти, агрономи и т.н. от администрацията на земеделските власти. И че тази система е съгласувана с мощните стари фермерски организации в страната, които обхващат поне 80 процента от заетите в селското стопанство. И тук отново стигаме до все по-болния въпрос: Кога най-после ще имаме Земеделска камара с регионални и браншови подразделения, със задължително участие на фермерите и с демократичен избор на ръководствата?