„Напоителни системи“ЕАД не трябва да получи 850 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост

Инвестиционните мерки 4.1 и 4.2 да се спрат, поискаха  в парламента представители на браншови организации

Представители на браншови организации в земеделието поискаха вчера в Народното събрание да се промени Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) преди да бъде внесен в Европейската комисия. Промените, които се дискутираха, касаят средствата за селско стопанство.

Повечето от браншовиците са категорично против 847,5 милиона лева (по компонент 2.Б.3. „Устойчиво селско стопанство“ от ПВУ) да се насочат към „Напоителни системи“ЕАД, които трябва да ги усвояват в периода 2021-2025 г.

Срещу държавното дружество бяха отправени много критики, които могат да се обобщят с думите, че „това ще е като да налеем вода в пясъка“заради съмненията от източване на средствата.

Божидар Петков от асоциацията на малинопроизводителите информира, че според проекта на държавното еднолично дружество, парите ще бъдат използвани единствено за възстановяване на съществуващи от десетилетия напоителни канали. „Където е нямало вода, пак няма да има, и обратното“, внесе допълнителна яснота той.

Петков даде пример с яз. Ястребино, откъдето за миналата година са насочени за поливане 17 милиона кубика литра вода, от които са фактурирани накрая 800 000 кубика. С примера той илюстрира огромните загуби на „Напоителни системи“, които се заплащат от малкото техни клиенти чрез високата стойност на поливната вода. Тъй като земеделската карта на България е променена от времето, когато са създадени напоителните канали и тъй като няма да се създават нови трасета, според Петков трябва да се пуснат тръби с напорна вода, така че производителите на плодове и зеленчуци да черпят от тях количествата, които са им необходими при уреди за отчитане на потреблението.

Браншовици цитираха водната стратегия, разработена срещу високо заплащане от Световната банка, но неприложена и до момента. В стратегията „Напоителни системи“ ЕАД не съществува като дружество.“Никъде в Стратегията не е записано, че е необходимо възстановяването на държавното предприятие“, посочи председателят на Националната биологична асоциация Слави Трифонов. Той зададе въпросът какво ще правят земеделците с водата във възстановените канали, ако тя не стига до полетата им. В същото време овощарите и зеленчукопроизводителите имат огромна необходимост от достъп до вода. Още повече, че в периода 2014-2020 г. едва 1% от проектите по инвестиционните мерки на ПРСР са били за създаване на напоителни съоръжения.

Представителят на асоциация „Български пипер“ Върбанов припомни, че някога „Напоителни системи“ са снабдявали зеленчукопроизводителите в неговото землище с поливна вода, дори и когато имотите им са били на високи полета. Според него „Напоителни системи“ днес са в трагично състояние, тъй като в последните десетилетия липсват инвестиции в предприятието.

Темата със средствата за напояване, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, в крайна сметка се насочи към предложението на Божидар Петков сумата, определена за земеделие, да се раздели по равно на две части. От тях половината да се вложат в напояване, а другата половина в „Устойчиво земеделие и борба с климатичните промени“. Това бе прието критично от присъстващите.

Браншовиците повдигнаха и темата за понесените от пандемията щети заради нереализирана продукция и спрян износ.

Те припомниха, че в първоначалния вариант по Плана са били предвидени още 200 милиона лева, от които 170 милиона лева за модернизиране на земеделските стопанства, а 30 милиона за създаване на единна електронна система към земеделското министерство. В последния вариант тези пари са изчезнали, като са останали само 23 милиона за електронната система на МЗХГ.  Това повдигна искането да се предвидят повече средства към селскостопанския отрасъл в Плана при коригирането му.

Надежда Рангелова от Асоциацията за месодайно говедовъдство заяви, че са необходими инвестиции в модернизирането на ВетИС към БАБХ, която в момента е изключително тромава и не дава достъп на животновъдите, така че те да могат да отграничат стопанствата с виртуални животни, които имат достъп и до незаслужени субсидии, и до пасища.

Накрая на продължителната среща браншовиците поискаха да се спре приема по мярка 4.1, който тече в момента, а също и по преработвателната мярка 4.2, която е пред отваряне. Чуха се думи, че ако двете мерки не бъдат спрени, средствата ще се източат от привилегировани фирми.

Депутатът браншовик Албена Симеонова, която бе като модератор на срещата, съобщи на участниците, че ще изпрати „чернова“ на предложенията към всеки от присъстващите. Те могат да предложат свои идеи и текстът да се допълни и измени.