Николай Вълканов: България няма собствена стратегия за развитие на земеделието, следваме само указанията от ЕС

Служебният земеделски министър трябва да преразгледа заложеното финансиране към „Напоителни системи“ и за дигитализация на селското стопанство, които са вписани в сегашния вариант на Плана на възстановяване и развитие

Вече близо 15 години България няма собствена стратегия за развитие на селското стопанство. Приличаме на статист, който стои отстрани, каза пред националното радио Николай Вълканов, аграрен анализатор.

Получаваме това, което трябва да получим, усвояваме го. Изготвяме стратегически документи само под давлението на Европа. Мисля, че е крайно време да обърнем тази перспектива и да започнем да правим стратегически документи за начина, по който ние искаме да се виждаме след 10 или 15 години и на базата на това да адаптираме европейските стратегии, посочи той.

Ако служебният земеделски министър работи за адаптиране на европейската стратегия за следващия програмен период спрямо българските цели, можем само да го подкрепим, но това пряко зависи от продължителността на служебния кабинет, според него.

Проблемът обаче е, че нашето земеделие като че ли се движи без посока. Липсва визия как трябва да изглежда то.

Вълканов уточни, че през юни ще се финализират преговорите за следващата ОСП, а това изисква създаване на нормативна база.

Друга основна задача на проф. Христо Бозуков ще е преработването на Плана за възстановяване и развитие в частта му за селското стопанство. Според сегашния вариант над 847 млн. лв. ще отидат към „Напоителни системи“. Само че държавното дружество е като „каца без дъно“ и има сериозни и нормални съмнения, че тези пари няма да донесат очакваните ползи.

За дигитализация на селското стопанство са заложени над 100 милиона лева в плана и тези средства могат да се използват за разработване на по-мащабни проекти, каза Вълканов. „Има много неща, които могат да се случат за подобряване на конкурентноспособността на агробизнеса и е хубаво един разговор да бъде проведен в тази посока“, заяви той.

Относно последните скандали (Светослав Илчовски и Павел Стоименов срещу собственика на „Градус“ Иван Ангелов – б.р.) анализаторът поясни, че е естествено те да възникнат именно в сферата на селското стопанство, защото към него годишно се насочват най-много пари – около 2 милиарда лева.

„В България се създаде и като че ли прослойка, която се храни само с усвояването на евросредства. Така че каквото и да излиза като скандали, то трябва да бъде подплатено с доказателства и те да са стабилни, за да накарат институциите да си свършат работата“, заяви експертът.

Той допълни, че в страната има доста фирми, които са с чист бизнес на световно равнище, така че не бива фермерите да се поставят под общ знаменател.

Служебното правителство би трябвало да функционира до създаването на редовен кабинет, само че „към днешна дата нямаме достатъчно основание да вярваме, че това може да се случи при следващите избори. Затова това служебно правителство може по-дълго да остане“, предположи икономистът.

Ако имаше възможност да посъветва служебния министър, Николай Вълканов би му предложил „да се вслуша в съвета на професионалистите вътре в земеделското министерство. Сред тях има много добри експерти, които биха могли да свършат отлична работа, ако политическото ръководство не им пречи, както се е случвало до момента много пъти. Да не гледа с черно-белите очила кой е за мен и кой е против мен, а с идеята че има някои неща, които трябва да се свършат по възможно най-добрия начин. За това могат да помогнат хората, които разбират от тази работа.“