Хр. Бозуков: Земеделските министри и Европарламентът не се споразумяха за ОСП

България иска продължаване до 2027 г. на преходната национална помощ и минимум 13+2% обвързано подпомагане. Подкрепя 20% директни плащания по еко-схеми и 7,5% преразпределително плащане

Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство и Европейският парламент не постигнаха споразумение в преговорите по пакета за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП 2023-2027 г.). Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков рано тази сутрин от Брюксел, след като разговорите между страните бяха прекъснати.

Заседанието на Съвета на министрите на Европейския съюз по земеделие и рибарство продължи две денонощия, като в дискусията по пакета за реформата на ОСП след 2020 г. не бе постигнато съгласие.

По време на преговорите министър Бозуков ясно очерта т. нар. „червени линии“ за страната ни. „Най-важни приоритети за България в новата ОСП 2023-2027 г. остават Преходната национална помощ и обвързаната подкрепа. Възможността за промяна на референтния период за Преходната национална помощ ще позволи по-добро насочване на подпомагането, но остава отворен въпросът за запазване на 50% бюджет от нивата й от 2013 г. По отношение на Обвързаната подкрепа 13+2% е най-ниското ниво, което бихме могли да подкрепим“, категоричен бе министърът.

Той отбеляза още, че подкрепяме заделянето на 20 % от средствата за директни плащания за еко-схеми с обучителна фаза за първите 2 години и гъвкавост за прехвърляне на неусвоените средства към други схеми – за директни плащания и развитие на селските райони.

„Трябва да бъде запазено текущото ниво от 30% бюджет за интервенции, свързани с околна среда и климат, които да включват плащания за райони с природни и други ограничения“, добави още земеделският министър. Проф. д-р Бозуков допълни, че при определянето на минималния задължителен праг за финансиране на тези интервенции, трябва да се вземе предвид стартовата позиция и конкретните условия в държавите членки.

България подкрепи задължителното прилагане на преразпределително плащане, както и предвиждането на възможност за отразяване на спецификите на структурата на стопанствата във всяка от страните от ЕС.

Министърът обясни, че предложението на председателството за минимален процент от 7,5% преразпределение на плащанията е балансираното решение. По думите му, опасенията на страната ни са, че паралелното завишаване на бюджетите за еко-схеми и за преразпределителни плащания ще доведат до намаляване на базовото плащане, което е основната форма за подкрепа на дохода на фермерите.

Страната ни е и за запазване на не по-високо от 15% равнище на разходите по оперативните програми за интервенции, свързани с екологични цели. По този начин нивото ще бъде реално изпълнимо от организациите на производители.

„Настояваме европейското финансиране за организации и групи в други сектори, извън сектора на плодовете и зеленчуците, да се запази на 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция от всяка група или организация на производители“, подчерта  министър Бозуков.