Статистически аномалии: Продукцията от краставици на открито е с 29 900% повече

Полски краставици в стопанствата няма, няма и на борсите! Срещат се само в дворовете, отсече председателят на БАПОП Йордан Кръстанов

Оперативният седмичен анализ на отдел Агростатистика в МЗХГ изненада с необичайни данни за производството на краставици на открито с дата 10 юни.

Предишният анализ, който бе с данни за към 3 юни 2021 г., отчете само, че заетите с краставици открити площи са 341 хектара, което към онзи момент бе с почти 61% по-малко спрямо предишната година. Към началото на юни т.г. все още не е имало готова за прибиране реколта.

В последния оперативен анализ обаче картината е коренно променена.

Площите с тази култура вече са 454 хектара, а това е с 1130 декара повече само за седмица. От тях 5 хектара вече са реколтирани, което е с 2400% над резултатите година по-рано.

Общата продукция от краставици на открито към 10 юни е 30 тона (+ 29 900% спрямо юни 2020 г.). Средният добив от декар е 600 кг (+ 1100%), съобщава седмичният анализ.

Озадачени от данните, потърсихме за коментар председателят на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) Йордан Кръстанов.

Според него в България краставици на открито не се отглеждат в стопанствата. Засаждат се единствено в дворовете по селата и то само за собствена консумация или за местното пазарче. Преобладаващият сорт е „Гергана“, който най-лесно се описва с „бодлите“ по плода. Този сорт не се отглежда в оранжерии.

„Краставици, засадени и реколтирани на открито, не могат да се видят по тържищата. И така е от години“, обясни Йордан Кръстанов.

„Земеделските стопани се отказаха от сорт „Гергана“, тъй като плодовете лесно стават горчиви или криви, а и добивите са ниски. Самият пазар ги е отблъснал.“

„Домати на открито също почти не се отглеждат, като изключим детерминантните сортове, които са за консервиране“, продължи председателят.

Полското производство на зеленчуци става все по-свито заради трудностите, пред които е изправено. Това са природни бедствия – градушки, наводнения, суши. Болестите и неприятелите имат пряк достъп до растенията. Въпреки капковото напояване, заради високите летни температури растенията изсъхват, изброи Йордан Кръстанов.

Единствено пиперите и патладжаните от плодовите зеленчуци продължават да се отглеждат на полето при всички рискове, които поднасят природата и климатът.