Еко организация: Планът за 847 млн. лв. на „Напоителни системи“ не предлага умно управление на водите

Парите ще се налеят в каца без дъно в нереформираната държавна компания, счита коалицията „За да остане природа в България“

Проектът за реконструкция на системите за напояване на стойност над 847 млн. лв. на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) трябва да отпадне от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), алармират от Коалиция „За да остане природа в България“.

Освен че проектът предвижда наливането на пари в нереформираната държавна компания „Напоителни системи“ ЕАД, той показва редица управленски и екологични проблеми.

От коалицията припомнят, че приетата през 2016 г. Стратегия за хидромелиорациите до 2030 г., разработена от Световната банка, предвиждаше реформа, инвестиции и ликвидация на „Напоителни системи“. Въпреки че струваше скъпо на държавния бюджет, стратегията не се приложи, а съответно и заложените в нея реформи.

Вместо това от Министерството на земеделието предложиха да се налеят 847,5 млн. лв. без реформа, без яснота как ще се поддържа резултата след края на плана, в противоречие с екологичното законодателство и с потенциално негативно въздействие върху защитени зони и територии.

Една от най-фрапантните липси в разработения проект е, че в него не се посочва как предложените интервенции осигуряват вода за земеделието и колко земеделски стопани и площи ще се възползват от тази огромна инвестиция.

Екологични рискове

В проекта на „Напоителни системи“ коалицията вижда екологичните рискове от реализацията му, тъй като липсва оценка на въздействието му върху биоразнообразието, въпреки че срещу България има отворена наказателна процедура за реализирането на проекти в защитени зони по директивата за природните местообитания.

Дори при неправомерно приложения подход за разделяне на проекта на части и съгласуване единствено на отделни негови обекти, се вижда, че има обекти без съгласувателни документи. В същото време информацията за бъдещите дейности, подадена от “Напоителни системи” към регионалните екоинспекции и басейнови дирекции, е частична и непълна.

Единствено при извършване на пълна екологична оценка и оценка за съвместимост от Министерство на околната среда и водите ще стане ясно какви са потенциалните рискове за реките, влажните зони и биоразнообразието.

Прочети още: Йосиф Делгянски: Напоителната мрежа трябва да е под земята, гравитачното поливане е престъпление

Няма яснота как после ще се поддържат съоръженията и какви приходи се очакват

Управленските проблеми на проекта също са сериозни.

В проекта на “Напоителни системи” няма заложена реформа съобразно съвременните принципи и добри практики на ЕС при управлението на водите и устойчивото земеделие и напояване. Става ясно, че голяма част от обектите, които България предлага, са свързани с бизнес плана за развитие на “Напоителни системи” от 2017-2021 г., както и с общата стратегия за развитие на хидромелиорациите в България 2013 г. От двата документа се подразбира, че в системата и сектора на напоителни системи има дългогодишни проблеми, които не са адресирани подобаващо през последните 10 и повече години. Обектите, посочени за финансиране в НПВУ, са непълни, а заложените в Стратегията за хидромелиорации до 2030 г. цели като “намаляване на общите потребности от вода” в контекста на изменението на климата, както и “запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземни водни тела” по никакъв начин не се адресират от предложения в НПВУ проект.

Няма яснота и колко ще струва поддръжката на съоръженията и как ще се поддържат и финансират постигнатите резултати в областта на напояването след края на НПВУ, тъй като трайното недофинансиране и липсата на приходи през последните десетилетия е един от основните проблеми на “Напоителни системи”.

Напоителните системи са изградени през 60-те и 70-те години на миналия век в съответствие с изискванията на колективното използване на земеделската земя и за обслужване на окрупнени поливни площи и малко на брой водоползватели. Но не отговарят на ситуацията днес, когато земеползването е разпокъсано с голям брой водоползватели. На този етап не са рентабилни, изцяло липсва икономическата логика, не отговарят на съвременните подходи за ефективно използване на водата.

Бърз преглед стойността на разходите, заложени в НПВУ, показва, че те са многократно по-високи от текущите разходи в отчетите и плановите ремонти в различните клонове на “Напоителни системи”, което поражда съмнения за корупционни дейности.

В същото време липсват важни акценти като ремонт на помпени станции и канали, осигуряващи защита на населени места от наводнения и важни стратегически инфраструктурни обекти.

Частта за напояване в НПВУ не отговаря на съвременните тенденции за ефективно, повторно и умно управление на водите, съобразено с климатичните рискове, европейските стратегии, директиви и регламенти, обобщават от „За да остане природа в България“.