24-годишният Микеланджело се заема да извади от камъка „Пиета“
На 26 август 1498 г. флорентинецът Микеланджело Буонароти получава поръчка от френския кардинал Жан Билер да изработи скулптура на Божията майка – Пиета. Тази италианска дума означава жалост, страдание и с нея се наричат творбите, посветени на страдащата след смъртта на Исус майка.
Тогава Микеланджело е бил на 24 години, но вече е бил създал някои малки и по-големи скулптури (като Херкулес) и е преминал през обучение в школата, създадена от Лоренцо Медичи във Флоренция.
Той работи по „Пиета“ по-малко от две години.
Скулптурата на Божията майка, която държи в скута си тялото на своя мъртъв син, е един от най-известните световни шедьоври.
Въпреки че е крехка, Мария без усилие държи сина си, прегърнала го с любов и мъка. Лицето ѝ е младо, защото според Микеланджело най-праведната жена, озарена от вътрешната си чистота, не може да остарее. Исус току-що е свален от кръста, лицето му е спокойно, и тя го държи в скута си, така както майка може да придържа най-скъпото си – своето изстрадало и напуснало земния живот дете.
Микеланджело е казвал, че във всеки карарски камък има скрита скулптура и неговата работа е да махне излишния мрамор, за да освободи фигурата. „Пиета“ е в естествени размери – висока е 174 см, а ширината ѝ е 195 см.
„Пиета“ има пирамидална структура, а върхът на пирамидата е приклонената към тялото на Исус глава на Мария. Нейната фигура е загатната под драперията на дългото ѝ облекло.
Би било невъзможно една възрастна жена да понесе тежестта на 33-годишен мъж, но скулптурата е направена така, че изглежда Мария без усилие прихваща тялото на сина си. Лицето ѝ е красиво и скръбно, тя се прощава с детето си.
Скулптурата може да се види в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана (проектирана от вече възрастния Микеланджело), където е преместена през 18 век.
През 1972 г. „Пиета“ е атакувана от фанатичния австралийски геолог Ласло Тот. Той напада с геоложки чук скулптурата с думите „Аз съм Исус Христос, възкръснах от мъртвите!“ С 15 удара той премахва ръката на Мери в лакътя, отчупва парче от носа ѝ и пропуква единия ѝ клепач. Боб Касили, американски скулптор и художник, е един от първите хора, които спират Тот. Зрителите на разигралата се сцена разграбват отчупените парчета мрамор. По -късно някои от тях са върнати, но много са изчезнали, включително и носа на Мария, който е трябвало да бъде възстановен от парче, изрязано от гърба ѝ.
След реставрирането на „Пиета“, шедьовърът е върнат в базиликата, но пред него е поставено непробиваемо стъкло.