Търговци напрягат най-хубавата градина с праскови в родината

Работим на инат, казаха уморено наследниците на проф. Петър Митов

В най-хубавата градина с праскови в страната е напрегнато. Мариана Митова, дъщеря на корифея в овощарството проф. Петър Митов, който преподаваше в Аграрния университет, се ядосва на търговците. Току-що е говорила с един от тях и той ѝ предложил да свали с още 10-20 стотинки цената. Всяка сутрин Мариана минава първо през тържището до Първенец, за да си свери часовника. После сваля 10-15 стотинки и обявява своята цена на производител. Брат ѝ Людмил си спомня по този повод, как преди години минал през градината търговец от Бургас. Закупил голямо количество праскови за 1.60 лева килото. А после ги продал по 7.20 лева на морето. Че били същите праскови, на Митови, се разбрало от касетката и амбалажната хартия, която се слага на дъното. Хартията не се изисква като санитарно правило, но тъй като фамилията продава екстра качество, държи да предлага плодовете в по-изискан вид.

Според Мариана Митова производителят не трябва да се занимава с пазарлъци, с търсене на пазари и с продажби на дребно. „Нашата работа е да постигнем добра реколта. Тя е тежка и си иска майстора. Мечтая у нас най-после да има нещо като старите пунктове, където да изкупуват стоката на справедливи цени“, призна тя.

А градината на проф. Митов наистина е известна в цялата страна. Тя е край село Оризари, Пловдивско и е върху 40 декара. През 2005 г., когато е имало Национална конференция по прасковите, организаторите са довели участниците точно в нея, за да видят на живо претворяването на науката. Заради големия интерес на кандидат-овощари, профе. Митов създал и разсадник.

В насаждението професорът е засадил най-вкусните сортове праскови и нектарини. Така ги е подредил, че като започне беритбата в края на юни, да приключи към края на септември. Има около 15 сорта дръвчета, които зреят постепенно. Първо са готови плодовете от сорта „Мейкрест“, а последни узряват от „Съмърсет“ и „Файет“. В момента девет работници берат „Редхейвън“ и „Глоухейвън“. Двама от тях сортират плодовете и ги подреждат в специални касетки. За разлика от повечето производители, семейство Митови сортира прасковите и нектарините на първо, второ и трето качество, без да прави т.нар. „капаци“ – отгоре хубавото, а отдолу лошото. Ако има някъде образцово и почтено отношение към клиента, то е в градината на професора.

Проф. Петър Митов е избрал да направи формата на дърветата вретеновидна – с централен водач и спираловидно разположени клони, които колкото са по-нагоре, са толкова по-малки. Те са на разстояние 1.80 м едно от друго и 4.5 м между редовете. С тази подредба и резитба се получава ефектът „плодна стена“. Когато едно дръвче изсъхне от старост, двете съседни се разклоняват към свободното място и запълват празнината.

Градината край Оризари е под строга охрана със скъпа издръжка. „Не можеш да не осигуриш пазачи. Не го ли направиш, не само че нищо няма да береш, но и дръвчетата ще изсъхнат заради счупени клони“, обясни Людмил Митов. Кражбите на селскостопанска продукция са голям бич у нас. Това станало ясно на семейството още когато засаждали дръвчетата. „Тогава имаше мъгла и докато засадим половината разсади, първите вече бяха изчезнали“, припомня си Мариана.

На въпроса дали са ползвали програма Сапард в онези години – 2001 г., тя отначало не поиска да отговори. После обаче разказа една много обидна за държавата история. На проф. Петър Митов му било съобщено, че ако той направи сам проекта за прасковената градина, няма шанс да бъде одобрен. Трябвало да се обърне към консултант с „връзки“ в дирекцията на ДФ „Земеделие“. И този неспециалист, да подготви проекта със сортовете, междуредията, вътрередията, резитбите и т.н. Проф. Митов се ядосал и се отказал от европейската помощ.

Миналата година пък градината измръзнала на 100 процента. В последния момент семейството разбрало, че държавата изплаща компенсации и подало нужните документи. Трябвало да получи 8000 лева, но обезщетението било наполовина.

„Работим на инат“, обобщи Людмил Митов. „Градината е много добра, наистина. Но за съжаление е в България. Тук работата е мъка и героизъм. Всеки ден има пречки, нерви, много труд и разочарования.“ Той се сети, че миналата година негови познати испанци поискали да финансират създаването на 200 декара трайни насаждения. В момента, в който им казал, че трябва да предвидят средства за охрана, те се сепнали. „Каква охрана, нали това са само дървета“, зачудили се испанците, които очевидно в родината си нямат проблем с всеядни крадци, тип български. И… се отказали. Решението им се затвърдило и като проучили банковите лихви при земеделските кредити. Сметките им показали, че ако вземат 300 000 лева кредит, ще трябва да върнат 560 000.