Пшеница от чуждестранни помощи докара на Етиопия ръжди по житни и нови плевели?

До 2023 г. африканската държава може самостоятелно да си подсигури хлебното зърно, тъй като има 500 хил. хектара поливни площи

Премиерът на Етиопия Абий Ахмед заяви, че повечето от проблемите на страната, включително вноса на болести, произтичат от чуждестранна помощ за пшеница.

„Проблемът на Етиопия е помощта от пшеница. С помощта идват болестите“, каза Абий. „Ако я спрем, много от проблемите ще бъдат решени.“

Прав ли е премиерът да свързва вноса на пшеница с болести и други предизвикателства, пред които е изправена Етиопия, пита Би Би Си.

Пшеницата не е основна култура в Етиопия, но популярността ѝнараства през последните години, особено в градските райони.

Сега тази държава е най-големият производител на пшеница в Африка на юг от Сахара, но производството все още е по-слабо от търсенето.

Страната също е изправена пред недостиг на храна и суша, като милиони хора се нуждаят от хранителна помощ.

За да покрие недостига, Етиопия в момента внася около една четвърт от пшеницата си, а друга една четвърт пристига като хранителна помощ, голяма част от която е от Съединените щати.

Може ли вносът на пшеница да причини болести?

Абий Ахмед е разговарял с фермери в района на Оромия, когато спомена за болести, които се внасят с пшеница.

Една от най-проблемните болести за фермерите в Етиопия е ръждата по пшеницата, причинена от гъбички, пренасяни от вятъра.

Огнище през 2010 г. засегна 30% от обработваемите площи и намали производството с повече от 15%.

Най-ефективният метод за контрол на ръждата по пшеницата е чрез отглеждане на устойчиви сортове пшеница, но новите щамове на гъбичките представляват продължаваща заплаха.

През 2013 г. нов вариант на стъблена ръжда успя да атакува устойчив преди това сорт пшеница (известен като дигалу), което доведе до широко разпространени загуби.

Проучване, публикувано през 2017 г., показва, че този конкретен вариант на гъбички вероятно произхожда от Йемен, преди да премине по въздух в Етиопия. То обаче не изключва, че спорите може да са дошли и от други страни от Близкия изток или Източна Африка.

Със сигурност е възможно болестите и вредителите по културите да влязат в дадена страна чрез помощи или внос, казва Вулетау Тадесе Дегу, експерт по производството на пшеница в Международния център за селскостопански изследвания в сухите райони.

Това е особено вероятно в страни, където карантинните бариери са слаби.

„Имаше твърдения, че много от агресивните плевели и вредители, преобладаващи в момента в страната, са внесени“, казва той.

„Нашите реки и езера, земеделски земи и полета са застрашени от агресивни плевели, които преди не са съществували в Етиопия.“

Експерти казаха, че всяко зърно, което идва в дадена страна, трябва да бъде внимателно проверено, за да се гарантира, че няма болести.

В световен мащаб има случаи, когато болестта се е разпространила чрез внос.

За ръждата по пшеницата обаче, която се пренася от вятъра, а не се пренася със семена, не винаги е вярно, че нови щамове идват извън региона.

Американската агенция за международно развитие казва: „Продоволствената помощ от САЩ подлежи на строг контрол на качеството, за да отговаря на всички международни стандарти“. Помощта отговаря на местните разпоредби за безопасност и качество на храните.

Етиопското правителство чрез говорителя му Билин Сийум пояснява, че премиерът е говорил по-общо за необходимостта фермерите да се отдалечат от пшеницата и да се насочат към по-здравословни местни продукти.

„Затлъстяването, диабетът, например, се свързват с висок прием на въглехидрати. Така че цялостното му послание е съсредоточено върху необходимостта от намаляване на зависимостта от помощи чрез повишаване на нашата собствена селскостопанска производителност“, казва говорителят, допълвайки, че това ще спести чуждестранна валута.

Етиопия субсидира вноса на пшеница, като я предоставя на едри мелничари, които от своя страна продават брашното на пекарни на контролирани цени.

Спирането на вноса би означавало, че правителството вече не харчи пари за субсидиране на тези покупки на пшеница.

Може ли Етиопия да отглежда повече пшеница?

По-голямата част от пшеницата в Етиопия се отглежда от дребни фермери.

С повишена механизация добивите са се удвоили през последните 15 години според правителствените данни.

Въпреки това, производителността остава ниска и продукцията все още не отговаря на търсенето.

Традиционно Етиопия отглежда пшеница в планините.

Сега това се допълва с отглеждане на пшеница чрез напояване в низините.

Правителството също така насърчава „клъстерното земеделие“, механизацията и субсидирането и разпространението на суровини като торове и висококачествени семена.

Чрез това Етиопия се надява напълно да спре вноса на пшеница до 2023 г.

„Това е много реалистична и постижима цел, тъй като имаме поливни 500 000 хектара земя, която в момента не се обработва“, казва Вулетау Тадесе Дегу.