Аграрната комисия в ЕП започва работа по Плана за биологично земеделие

Една четвърт от всички обработваеми площи в ЕС трябва да бъдат отглеждани по биологичен начин до 2030 г. Съответният план на ЕС е одобрен от парламентарната комисия по земеделие

Планът на Европейската комисия (ЕК) за биологично земеделие беше признат от земеделската комисия на Европейския парламент (ЕП). Повечето евродепутати се съгласиха, че разширяването на биологичното земеделие ще бъде в съответствие със Зелената сделка и политиката на ЕС за климата.

Те приветстваха и ориентирания към търсенето подход от плана за действие, според който първо трябва да се създаде пазарът за биологични продукти, преди площта да може да бъде разширена, съобщава aiz.info.

Три основни области на работа

Симоне Шмидбауер, говорителка на Австрийската народна партия в Европейския парламент по земеделие, ще подготви инициативен доклад на Парламента относно плана за действие. „Една четвърт от всички обработваеми площи в ЕС трябва да се обработват по биологичен начин до 2030 г. В момента те са само 8% в Европа, така че имаме много работа. С правилните инструменти, стимули, гъвкавост и добър баланс в ЕС биологичният план за действие може да бъде направен, за да успеем да дадем на биологичните продукти повече пространство в Европа“, каза Шмидбауер в началото на работата по плана за действие на ЕС за биологично производство.

Евродепутатът  спомена три приоритета за своя доклад:

„На първо място, биологичното производство може да расте само с търсенето. Биологичният сектор може да успее само по устойчив, пазарно ориентиран начин и заедно с цялостно по-нататъшно развитие на веригата за доставки“, каза Шмидбауер.

Второ, тя ще посочи огромния потенциал на късите, регионални и сезонни вериги за доставки. „Те носят екологични и икономически предимства за биологичните земеделски производители, селските райони и опазването на климата“.

Трето, важно е да се включи регионалното и местното ниво. „В по-нататъшното развитие на биологичния сектор, представителите в регионите и в общините често знаят къде е проблемът, къде липсва нещо и къде могат да се затегнат винтове в биологичния сектор. По този начин можем да осигурим и индивидуални решения за различните региони и държави, защото има големи различия в биологичното земеделие в Европа“, подчерта Шмидбауер.

Органичната храна не може да бъде евтина

Голям акцент трябва да се постави върху местата за хранене, каза Ерик Андрие от социалдемократите от Франция. Андриу също така призова за силна пазарна организация на ЕС и по-добро сливане на биологичните ферми в групи производители, за да могат да се контролират доставките и да се избегнат излишъци.

ЕС трябва да произвежда повече биологични продукти и да внася по-малко, добави френският евродепутат Клод Груфа към дебата в комисията. Вероника Вречионова от консерваторите от Чехия и Люк Минг Фланаган от левицата от Ирландия предупредиха за високите цени на био храните, които не всеки може да си позволи.

„Био храната не трябва да е евтина“, отговори Херберт Дорфман (EVP) от Южен Тирол. В крайна сметка производствените разходи в биологичното земеделие са по-високи и фермерите трябва да получават достатъчен доход, подчерта Дорфман. Тогава потребителят трябва да бъде свободен да избере какво да купи.